реклама
Миранда, трудолюбива млада мексиканка, се сблъсква с предизвикателство, когато бившият ѝ опитва да я унижи на работното ѝ място. Миранда се страхува да реагира, защото работата ѝ е застрашена, но болката от действията на бившия ѝ я подтиква. Въпреки риска да изгуби работата си, тя намира начин да му накара да плати за постъпките си.
Раздялата на Миранда с бившия ѝ беше публична и я потопи в депресия. Като имигрант, който се опитва да изгради живот в нова страна, тя знаеше, че трябва да продължи да работи, за да оцелее. Но изглеждаше, че проблемите ѝ не свършват. Един ден тя отново закъсняла за работата си в ресторанта и трябваше да обясни ситуацията на шефа си, Майкъл, в кухнята.
„Извинявай, че отново закъснях, Майкъл. Много неща се случват… бившият ми и аз се разделихме и всички знаят за това“, каза Миранда тихо.
„Миранда, това, което се случва в живота ти, е твоя работа, но е проблем за мен, ако се отразява на работата ти. Трябва да бъдеш тук навреме, готова да работиш. Това е последното ти предупреждение“, каза сериозно Майкъл.
Миранда обеща, че ще се справи по-добре, но нещата се усложниха, когато видя бившия си, Колин, и приятелката му Лесли, на маса в ресторанта. Тя попита Майкъл дали може да избегне да им сервира, но той каза „не“, като посочи необходимостта да остане професионална.
„Всички имаме трудни моменти, Миранда. Ние сме малко хора и трябва да вършиш работата си, а не да избягваш“, каза Майкъл, без дори да я погледне.
Миранда нямаше избор, освен да сервира на Колин и Лесли, които бяха груби и правеха зли шеги за произхода ѝ.
„Погледнете кой е тук – Миранда, която сервира. Явно хората като теб наистина намират своето призвание в индустрията за обслужване, а?“ каза Колин по подигравателен начин.
Миранда се усмихна напрегнато и попита дали са готови да поръчат, криейки вътрешната си болка.
Тогава Колин умишлено изпусна вилицата си, карайки Миранда да я вземе.
Когато Миранда го направи, Лесли се засмя високо и започна да ръкопляска. „Погледнете Миранда! Тя е добра в това да взима неща!“
Сега всички я гледаха, което накара Миранда да се чувства още по-зле. Тя върна вилицата на Колин с едва стабилна ръка. „Благодаря“, каза той, но очевидно не го каза искрено. „Ти си истински тим играч.“
Миранда се опита да остане спокойна и бързо донесе тяхната поръчка, мексиканско яхния, надявайки се да спрат да бъдат зли. Но Колин каза, че яхнията не е достатъчно пикантна и разсипа чинията си. Разсипаното падна по дрехите на Миранда.
„Добре е“, каза тя, опитвайки се да не звучи ядосано, докато чистеше. Но Лесли продължаваше да се смее, а хората я наблюдаваха. Толкова много очи върху нея тотално разрушиха увереността и силата, които беше успяла да събере до този момент.
Тя вече не можеше да задържи сълзите, които се надигаха в очите ѝ. Трябваше да отиде в кухнята и да се скрие в ъгъла, и беше толкова разстроена, че започна да плаче.
Докато хлипаше, един глас я разсея. „Ето, вземи това“, каза той.
Миранда вдигна поглед и видя шеф-готвача Робърт, който държеше кухненска кърпа. Тя знаеше, че той е добър човек, който помага на всички колеги. Нещо в присъствието му я накара да плаче още по-силно, когато прие кърпата.
„Слушай, не искам да се меся в личния ти живот, но ти си по-силна, отколкото мислиш, Миранда. Имаш дух, който е много по-голям от проблемите, с които се сблъскваш.“
Миранда поплака и реши да открие повече на шеф-готвача Робърт. Той я изслуша, докато тя говореше за ранните си дни с Колин и припомняше момента, който развали всичко за нея. Единственото време, когато Колин наистина искаше да отиде на парти с нея, но тя се притесняваше за учебните си задължения.
Миранда, Колин и Лесли бяха съученици в колежа.
„Наистина трябва да уча, Колин“, му беше казала тя. „Оценките ми не са много добри.“
Но Колин поклати глава и отказа да приеме нейния отказ. „Хайде, Миранда. Умна си и работиш толкова усилено. Един свободен ден няма да ти навреди. Моля те, ела с мен.“
Миранда беше в капан. Харесваше идеята да прекара време с Колин, но знаеше, че трябва да учи. „Нека помисля. Ще ти кажа тази вечер“, каза тя накрая.
След като се целунаха и Колин ѝ обеща забавна вечер, Миранда се върна в стаята си, чувствайки се развълнувана, но и малко стресирана. Точно когато влезе, съквартирантката ѝ – никой друг освен Лесли – я прекъсна.
„Какво се случва, Миранда? Изглеждаш толкова щастлива. И откъде са тези цветя?“ попита тя. Ако само Миранда знаеше, че момичето е вълк в овча кожа…
„Това са от Колин. Той беше толкова мил и наистина ми харесва. Покани ме на парти, но се притеснявам за изпитите си.“
„Миранда, трябва да се радваш на живота също. Не пропускай заради изпитите!“ каза Лесли. „Ела, сега е времето да се забавляваш!“
„Лесли, наистина трябва да уча.“
„Ти си умна, Миранда. Една нощ няма да развали бъдещето ти. Забавлявай се на партито с Колин. Повярвай ми, иди!“
Чувствайки се малко по-уверена, че една вечер няма да ѝ навреди, Миранда реши да приеме поканата на Колин и му се обади. „Ще дойда, Колин. Тази вечер е важна за теб, значи е важна и за мен“, каза тя.
Но тази вечер, когато Миранда влезе в шумния клуб, тя се почувства малко неудобно. Колин я забеляза и ѝ подаде напитка. „Ето, пий това. Ще се почувстваш по-добре.“
Миранда не можа да откаже. С нарастващия ефект на алкохола тя забрави за всички свои тревоги, наслаждавайки се на музиката и танците, чувствала се свободна.
На следващата сутрин Миранда се събуди на странно място, дрехите ѝ разпръснати по пода. Страхуваше се да се види гола, заобиколена от други момичета и момчета, които също бяха почти голи, просто спейки наоколо.
Докато си спомняше части от нощта с Колин, тя почувства студенина по гръбнака си. Бързо извика такси да се върне в студентското си общежитие, притеснявайки се какво ще помислят другите, ако я намерят така.
Обратно в колежа всички шушукаха и я гледаха. Миранда не знаеше защо.
Тя се чувстваше разстроена и самотна и наистина искаше да говори с Лесли, но Лесли не беше там. Нито Лесли, нито Колин отговориха на обажданията ѝ. След това я потърси деканът на колежа, разстроен от някакви срамни видеоклипове и снимки, като спомена, че ще бъде изключена.
Миранда беше съсипана и отиде да търси Колин за помощ. Но когато го намери, той беше с Лесли и двамата се смееха подигравателно.
„Ето я“, подсмя се Колин с подигравка. „Ти ли си дошла при мен, Миранда? Мислиш ли, че мога да оправя твоя малък проблем?“
Усмивката на Лесли беше също така подигравателна. „О, Миранда, наистина ли мислехте, че Колин е заинтересован от теб? Това беше залог“, разкри тя. „Две седмици. Толкова време беше нужно на Колин да те накара да изглеждаш като глупачка. А сега виж каква си, почти молеща се за помощ.“
Миранда се почувства толкова наранена и самотна, докато ги слушаше да се смеят. Тя знаеше, че са я измамили и е изгубила много, но също така почувства искра на решителност да преодолее това.
След като сподели подробности от миналото си, което я беше довело до ресторанта като сервитьорка, Миранда реши да се отмъсти на Колин и Лесли. „Робърт, можеш ли да ми помогнеш? Направи им ястието супер пикантно, само веднъж?“ попита тя.
Робърт беше несигурен, притеснявайки се за имиджа на ресторанта, но Миранда беше твърда. „Наистина ми трябва това“, каза тя. „Моля те, направи го този път.“
Робърт не искаше да го направи, но някъде в себе си и той чувстваше, че хора като Лесли и Колин заслужават да получат своето. „Добре, Миранда. Но да го направим дискретно“, предложи той.
Миранда смесва пикантен сос, без да се замисля за последствията, ако планът ѝ бъде разкрит. Беше изцяло съсредоточена върху това да си отмъсти. „Използвай това“, каза тя, подавайки на Робърт кърпичка, напоена със соса.
Когато Колин и Лесли получиха ястието си, Лесли отново подигравателно ѝ каза: „Това пикантно ли е? Това наричаш ПИКАНТНО мексиканско ястие?“
Точно тогава Колин избърса устата си с кърпичката и беше удрян от силната подправка. Кожата му пламна в дълбоко червено, сякаш беше ударен от самата същност на подправката, и дишането му стана плитко и отчаяно.
„Колин, дишай, просто опитай да дишаш“, настоя Лесли, потупвайки го по гърба. Обаче, когато хората в ресторанта започнаха да гледат и се смеят, бузите на Лесли почервеняха от срам. Тя осъзна, че беше подигравала на Лесли, а сега другите намираха забавление в ситуацията на нея и Колин.
Не можейки да понесе срамотата, тя избълва: „Това е непоносимо! Ние сме приключили!“, и бързо си тръгна.
Миранда наблюдаваше тихо сцената, с леко усмихване на лицето си. Тя си спомни как я бяха измамили, мислейки, че ще бъдат щастливи заедно. Изглеждаше, че съдбата имаше други идеи.
Въпреки болката, Колин изрева, че Миранда трябва да изгуби работата си, твърдейки, че тя „съсипала ястието му“, и тогава Майкъл се намеси с хладнокръвие. Той опита яхнията и не видя проблеми. „Това ястие е напълно добре, господине. Няма нищо нередно с него“, заяви той, забелязвайки кърпичката, напоена със сос, но дискретно я скри.
„Също така, Миранда е при нас от дълго време. Тя не би съсипала ястие нарочно“, каза той, като застана на страната на Миранда. В този момент Миранда обменяше мълчалив поглед с шефа си, благодарна за неговата помощ.
Колин огледа търсейки някой да се съгласи с него, но не намери никого. Лесли я нямаше, а останалите клиенти просто гледаха.
Тогава Майкъл даде приятелски съвет на Колин. „Знаеш ли, Колин, понякога топлината не идва от храната, а от начина, по който се отнасяме с другите. Може би помисли за това, добре?“
Колин остана без думи, а Миранда почувства вълна от удовлетворение. Тя беше намерила умния и силен начин да се защити и стана свидетел как съчувствието и разбирането обединяват хората.
Изборът на Майкъл да застане на нейна страна и да научи Колин на уважение и смирение ѝ показа, че дори в трудни моменти, има приятели около нас.
Публикувано от Редакция „Буболечко Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл [email protected]