Влязох в офиса и видях как мъжът ми ми изневерява със своята секретарка пред всички останали!

Преглеждания: 43

Шърли гледаше в шок как съпругът ѝ Броуди открито флиртува със своята секретарка Лила в офиса.

Ръцете ѝ трепереха, а лъжиците, които държеше, паднаха на пода, но изглеждаше, че двамата дори не я забелязаха.

„Броуди, какво става тук?“ – Шърли ги изправи пред фактите, а гласът ѝ проряза тишината в офиса.

Броуди се престори на невинен.

„Какъв ти е проблемът, Шърли? Просто говорим за работа.“

„Така ли обсъждате работата?“ – гласът на Шърли трепереше от гняв.

„Като пъхаш ръцете си под полата ѝ? Пред всички останали?“

„Не прави сцена“, предупреди Броуди, но Шърли не отстъпи.

„Трябва да поговорим. Насаме. Веднага!“ – настоя тя.

Броуди се ядоса.

„Не можеш да ми заповядваш. Подавам молба за развод още днес. Къщата остава за мен.“

„Не можеш да ми вземеш къщата. Тя беше на родителите ми. Нямаш право!“

Броуди се ухили самодоволно.

„Не забравяй, че си омъжена за адвокат. Внимавай какво говориш. Ще доведа Лила тук и ще празнуваме във всяка стая, на всяка повърхност.“

Шокирана и наранена, Шърли не можа да отговори, когато Броуди натисна брачната си халка в тортата, която тя беше донесла, за да я споделят.

„Може би можеш да я продадеш за кучешка колиба“, изсмя се той и напусна офиса с Лила.

Шърли остана зашеметена, заобиколена от съжалителни шепоти.

По-късно, сама в евтина хотелска стая, тя не можеше да сдържи сълзите си, докато размишляваше върху връзката си с Броуди.

Как мъжът, на когото беше обещала живота си, се бе превърнал в този непознат? Дали наистина се бе занемарила толкова много? Беше ли нейна вината, че Броуди се обърна към Лила?

Обзета от чувства, тя удари възглавницата, за да освободи гнева и болката си, когато чу почукване на вратата.

Очакваше служител на хотела, но вместо това отвори вратата и видя непознат мъж.

„Чух… Мислех, че чувам вик за помощ“, измърмори той.

„Грешка. Освен ако не можеш да ми помогнеш да си върна къщата от съпруга, който ме напуска. Изчезвай“, изсъска тя с прегракнал глас.

Мъжът повдигна вежди, изненадан от остротата ѝ.

После я огледа от глава до пети и каза:

„Не мога да ти помогна с това. Но сега разбирам защо иска развод.“

След което се обърна и тръгна.

Побесняла, Шърли го последва до стаята му, отказвайки да остави коментара му без отговор.

„Какво каза току-що?“ – настоя тя, като блокира вратата, за да не може да я затвори.

Мъжът се опита да обясни:

„Просто се притесних за шума.“

„Знам точно какво имаш предвид!“ – изсъска тя.

„Може и да не съм перфектна, но това не ти дава право да ме съдиш.“

Мъжът замълча за миг и показа лека нотка на разкаяние.

„Право казваш. Не го заслужаваш.“

Шърли остана безмълвна, гневът ѝ започна да се стопява, но преди да успее да реагира, мъжът рязко се върна в стаята си и затвори вратата.

„Чакай! Още не съм свършила да ти крещя!“ – извика тя, ритайки вратата, но само нарани крака си.

На следващия ден тя пристъпи в офиса с леко накуцване, мислите ѝ все още кръжаха около непознатия и думите му.

Изведнъж се сети:

„Г-н Уилямс идва днес!“

„Прекрасно, точно това ми трябва – нов шеф, когато съм напълно съсипана“, промърмори тя и се отпусна на стола си.

„Е, твоят нов шеф вече е тук“, дойде глас зад нея – твърде познат и крайно нежелан.

„Ти трябва да си моята мила и услужлива секретарка Шърли.“

Шърли застина и бавно се завъртя на стола си, само за да осъзнае, че мъжът, когото бе наругала снощи и когото не очакваше да види отново, беше самият г-н Уилямс – нейният нов шеф!

Смущението я обзе.

„Съжалявам за вчерашната вечер“, заекна тя.

Но г-н Уилямс не беше заинтересован от извинения.

„Твоето поведение беше неприемливо. Очаквам повече от служителите си“, каза той строго.

„Трябва ми папката по делото Ричардсън срещу Ричардсън. Веднага.“

Шърли преглътна срама си и се захвана да търси папката сред купищата документи.