реклама
Неочакваното пътуване на Кайла: История за объркване
След дни на траур за загубата на баба си, Кайла беше емоционално изтощена и копнееше да се върне в уюта на собствения си дом.
В шестия месец от бременността си, тя с тежко сърце събра куфара си, готова да напусне дома на родителите си след погребението.
Загрижеността на майка ѝ беше очевидна.
— Сигурна ли си, че искаш да тръгнеш днес? — попита майка ѝ нежно, докато Кайла затваряше куфара.
— Знам, мамо, но трябва да се върна на работа и при Колин.
Знаеш колко разчита на мен — отговори Кайла с тъжна усмивка.
Майка ѝ кимна с разбиране, но все още изглеждаше притеснена.
— Иска ми се баба да беше видяла бебето — добави Кайла, като погали корема си.
— Знам, скъпа — каза майка ѝ и постави утешително ръка на рамото ѝ.
— Но поне беше тук, когато имаше най-голяма нужда от теб.
Докато преминаваше през дългите опашки на летището, Кайла изпитваше ужас от предстоящия полет.
Мразеше да лети, но мисълта за 12-часово пътуване с кола в състоянието ѝ беше непоносима.
Накрая, след привидно безкрайно чакане, тя се качи на самолета, нетърпелива да се прибере при съпруга си.
— Аз ще го взема, госпожо — предложи стюардеса и пое чантата ѝ, докато Кайла се настаняваше на седалката.
Изтощението от последните дни тежеше върху нея, и всичко, което искаше, беше да си почине.
— О, мразя да летя — каза жената до нея, започвайки разговор.
— Но мразя и да пътувам с кола.
Просто трябваше да си остана вкъщи.
Кайла едва се сдържа да не се засмее, защото се чувстваше по същия начин.
Докато самолетът се подготвяше за излитане, тя забеляза, че някой я наблюдава – мъж, седнал няколко реда по-назад.
Интензивният му поглед я накара да се почувства неудобно, но реши, че това е заради състоянието ѝ.
Скоро самолетът беше във въздуха и Кайла се опита да се отпусне.
Монотонното бръмчене на двигателите я успокояваше, унасяйки я в полусън.
Но точно когато започна да задрямва, към нея приближи стюардеса с неочаквано сериозно изражение.
— Извинете, госпожо.
Бихте ли дошли с мен? — попита стюардесата, като тонът ѝ не допускаше възражение.
Объркана и уморена, Кайла последва стюардесата към малко пространство близо до тоалетните.
За нейно ужасение, поведението на стюардесата внезапно се промени.
— Незабавно коленичете! — заповяда тя.
Кайла остана в шок.
— Какво? Защо? Какво се случва? — попита тя, а сърцето ѝ заби учестено.
— Веднага! — настоя стюардесата, а гласът ѝ бе леденостуден.
С нежелание Кайла се подчини, умът ѝ се въртеше в паника и объркване.
Тогава към нея пристъпи мъжът, който я бе наблюдавал по-рано.
Гласът му бе изпълнен с обвинение:
— Къде е златното колие, което откраднахте?
— Не съм откраднала нищо! — възрази Кайла.
— Току-що се връщам от погребението на баба ми!
Мъжът извади купчина снимки и документи.
— Това сте вие в музея, два дни преди изложбата да бъде преместена в хотела.
Това сте вие във фоайето на хотела, където изчезна колието.
Проследихме ви до този самолет, след като избягахте от хотела.
Кайла погледна снимките.
Бяха замъглени, но жената на тях наистина приличаше на нея – с едно изключение.
— Вижте — каза тя, като му показа китката си.
— Жената на тези снимки има татуировка или белег на китката си.
Аз нямам нищо такова!
Мъжът огледа внимателно ръцете ѝ.
— Виждате ли? Нито татуировки, нито белези.
Объркали сте човека! — настоя Кайла.
— Освен това, аз съм бременна! Жената на снимките не е!
Въпреки обяснението ѝ, мъжът остана скептичен.
— Това може да е прикритие — промърмори той, все още несигурен.
В този момент Кайла усети силен ритник от бебето си.
Инстинктивно хвана ръката на мъжа и я постави на корема си.
— Това не може да се престори — каза тя твърдо.
Мъжът въздъхна, а подозренията му започнаха да се разсейват.
— Съжалявам.
Много приличате на нея.
Бях убеден, че сме на прав път.
Ще трябва да изчакаме кацането, за да изясним всичко.
Тъкмо когато Кайла започна да изпитва облекчение, ситуацията внезапно се обърна.
Стюардесата извади пистолет.
— Достатъчно! И двамата – ръцете зад гърба! — заповяда тя, вадейки пластмасови белезници.
Сърцето на Кайла заби лудо, когато осъзна, че истинският крадец стои точно пред нея.
Стюардесата бързо закопча ръцете на мъжа, но когато се обърна към Кайла, прилив на адреналин я обзе.
Без да се замисля, Кайла я ритна с всичка сила, карайки я да залитне и да изпусне оръжието.
Мъжът, макар и частично окован, я събори на земята, разкривайки златното колие, скрито под униформата ѝ.
— Тя е истинската крадла — каза мъжът, който се представи като детектив Конър, докато я обезвреждаше.
— От месеци се представя за различни хора, за да избегне ареста.
Не мога да повярвам, че е успяла да се качи на борда като стюардеса.
Когато самолетът кацна, крадлата беше арестувана.
Кайла напусна летището, където я чакаше Колин с букет жълти лалета и широка усмивка.
— Добре дошла у дома — каза той, като я прегърна топло.
Кайла знаеше, че независимо от всичко, беше там, където ѝ е мястото – у дома, с хората, които обича най-много.
Публикувано от Редакция „Буболечко Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
We improve our products and advertising by using Microsoft Clarity to see how you use our website. By using our site, you agree that we and Microsoft can collect and use this data. Our