реклама
Алена Игоревна захвърли очилата на масата и присви късогледо очи към съпруга си.
— Какво? Какво искаш? — попита го нервно, опитвайки се безуспешно да се овладее. Разбира се, тя чу отлично какво каза благоверният ѝ, но искането му ѝ се стори толкова абсурдно и неуместно, че направо изпадна в ступор.
Сергей Петрович, видимо смутен, отмести поглед, но търпеливо повтори: — Искам развод, Алена.
Той беше пресметнал, че работното място на жена му е най-подходящото за подобен разговор. Тук тя ще се притесни да вдигне скандал, тъй че темата може да се уреди по-тихо. Най-сетне Алена овладя вълнението си и кимна кратко: — Изчакай в коридора, при мен има пациентка.
Мъжът се дръпна към вратата, а Алена Игоревна, поставяйки отново очилата си, се насочи зад паравана. Никак не беше уместно да провежда подобен разговор пред пациентка, настанила се на гинекологичния стол. Докато механично преглеждаше бременната млада жена, мислите на Алена бяха далеч. Със Сергей се бяха запознали още като студенти: тя учеше в Медицинската академия, а той завършваше юридически вуз. Срещнаха се веднъж на купон на общи приятели и след това почти не се разделяха.
Всичко стана много бързо — срещи, ухажвания, любов. След няколко месеца двамата решиха, че няма за какво да бавят повече, и заживяха заедно в квартира под наем.
А половин година по-късно вдигнаха весела сватба. Нямаше причина за тревоги — и двамата бяха отличници, и двамата имаха доста прилични предложения за работа. Всичко им вървеше като при хората.
У дома цареше семейно щастие, а кариерите им бързо се развиваха. Алена, талантлив гинеколог, започна работа в реномирана клиника. Сергей тръгна по държавна линия като юрисконсулт и след време се установи в градската управа, работейки за доброто на родния град и семейния бюджет.
Работа — вкъщи, вкъщи — работа. След като събраха малко пари, изтеглиха ипотека за апартамент, направиха добър ремонт и започнаха да изпълняват програмата си максимум. Усърдно си виеха семейното гнездо.
Купиха мебели, изтеглиха кредити за две прилични коли, взеха и вила. После щастливият дом се изпълни с детски гласове: първо се роди синът им Артьом, а след три години — дъщеричката Саша.
Децата растяха здрави и умни, радвайки родителите с добър апетит и чудесни оценки. Животът заискри в нови цветове — вече бяха истинско семейство. Всеки уикенд отскачаха до вилата, а веднъж годишно си позволяваха да отидат на някой екзотичен курорт.
Само че в живота не всичко е идеално и безоблачно. Понякога, сякаш от нищото, се появяват непреодолими обстоятелства, способни да разрушат всичко. За Алена Игоревна такива се оказаха кариерните промени и кризата на средната възраст при благоверния ѝ…
Внезапно, макар и напълно предвидимо, Сергей Петрович отново беше повишен и мъжът изведнъж се почувства като „голям чиновник“. Многократно нарасналата заплата разпали огромни амбиции в душата му и най-важното — мъжът най-накрая прогледна. Животът си минава, а наоколо има толкова жени, още необгърнати от вниманието му.
Да вземем поне новата секретарка Милочка. От понеделник седи в приемната, цялата такава — хвърля закачливи погледи. Всичко ѝ е налице: червена диплома от престижен вуз, крака „от ушите“, големи очи с лека загадъчност и блузка, призивно разкопчана на гърдите.
Или погледни само финансовия анализатор Жанна Викторовна. Жената е истински шик — френски парфюм, пищни прелести в деколтето и приказни бедра.
Нужно е нещо да се предприеме. А той всяка вечер се прибира у дома, сякаш вързан. Не, разбира се, Алена с дечицата са като пътеводни звездички по пътя към дома. Но дали Сергей Петрович наистина иска да следва този утъпкан маршрут? Животът е само един. И чиновникът се замисли над този проблем.
А решението не закъсня. Милочка му донесе кафе с невъобразим аромат и му хвърли такъв загадъчен поглед изпод дългите си мигли. Очилата ѝ блестяха с лек румеещ отблясък, а на блузката — още едно копче се беше разкопчало.
„Каква разкошна гръд!“ — трепна Сергей Петрович и тутакси реши да проведе сериозен разговор със съпругата си. И ето го сега да седи на кушетката в частната медицинска клиника, чакайки благоверната да се освободи. Алена Игоревна излезе след смутената пациентка, хвърляйки ядосано свалените ръкавици в коша.
„Нещо искаше, мили?“ — попита тя почти ласкаво, докато тръгваше по коридора, а обърканият ѝ съпруг нямаше друг избор, освен да я последва.
„Алена, искам развод по взаимно съгласие“ — забърза той думите си. — „Жилището вече съм намерил, днес ще си взема нещата, оставям на вас апартамента, колата и вилата…“
„Ще плащам алименти и ще помагам, разбира се, няма да забравя за децата, кълна се.“ Той стрелна съсредоточеното лице на жена си с леко кос поглед и реши да добави: „Само не изнасяй срама от къщата, ще ми провалиш кариерата. Няма да мога да помагам финансово, сама разбираш.“
Алена Игоревна изви устните си в усмивка.
„А причината за развода няма ли да ми кажеш?“
Сергей Петрович видимо се смути. „Разбираш ли, Алена“ — заговори той угоднически, — „нашите отношения отдавна са се изчерпали, няма любов, живеем по навик, а на мен ми се иска нещо ново.“
Без да се обръща към съпруга си, жената изсумтя.
„Значи си решил да си поживееш на воля, а защо ти е развод тогава?“
Сергей Петрович се нацупи.
„Алена, нали знаеш принципите ми, нужна ми е пълна свобода на действие, така да се каже — да имам поле за маневри.“
Жената най-сетне спря и хвана благоверния си за ревера на сакото. Той дори прибра глава в раменете, сякаш очакваше да го раздруса здраво. Но дланите на жена му само леко се плъзнаха по гърдите му.
„Ясно. Добре, Серьожа, ще получиш твоя развод, само че аз нямам нужда нито от апартамент, нито от алименти.“
Алена Игоревна се усмихна и впи поглед в изумените очи на съпруга си.
„Как така не ти трябват?“ — подхвана той, готов да спори, но млъкна насред думите. Толкова лъчезарна бе усмивката ѝ.
„Не ме прекъсвай, моля те“, — замърка тя, — „децата оставям при теб и аз сама ще ти плащам издръжка.“
От изумление Сергей Петрович зяпна съвсем естествено, а вече почти бившата му жена невъзмутимо продължи:
„Разбира се, ще ги взимам през почивните дни или когато се разберем.“
Мъжът усети как клепачът му нервно потръпва. Такъв номер от жена си не бе очаквал.
Тя вече изброяваше на пръсти:
„И така, никакви девойки с ниска социална отговорност у вас. Помни, че имаш деца.
И никакви полуфабрикати — Артьомка има гастрит. И непременно следи за уроците — не бива да се занемаряват, това е тяхното бъдеще. А на Сашенка ѝ куца математиката, ще трябва да ѝ помагаш.“
Сергей Петрович се намръщи страдалчески.
„Но, Алена…“
Съпругата го потупа по рамото.
„Хайде, хайде, стига. Толкова ме откъсна от работата. Отивам, че имам пациенти.“
С тези думи Алена Игоревна се завъртя рязко и уверено се насочи към кабинета, оставяйки мъжа си да я изпраща с шокиран поглед.
Съкрушен, Сергей Петрович вече се влачеше към изхода на клиниката, когато телефонът му иззвъня в джоба.
„Серьожа“ — пропя в слушалката сладкият глас на почти бившата му жена, — „уредих детските вещи да ги докарат още днес. Я оправи малко при теб. И пак, чао-чао.“
Буквално след няколко месеца, подмладената и освежена Алена Игоревна — или просто Алена — намина на гости при бившия си съпруг. След развода тя мина на диета и за съвсем кратко време свали излишните килограми. Посети козметолог и основно обнови гардероба си…
Неуморните ѝ усилия дадоха резултат. Завърза се бурен роман със собственика на клиниката. Той и преди се опитваше да ѝ оказва знаци на внимание, но Алена, като омъжена жена, пресичаше всички негови ухажвания.
А сега изведнъж откликна на чувствата му и тутакси се озова в обятията на управителя. Ако не бе нейната опърничавост, може би отдавна да я бяха повишили — все пак е отличен специалист.
Изобщо, нямаше време нито да скучае, нито да тъгува.
„Да, да, извинявай, че изчезнах, не отговарях на обажданията и не взех децата през уикенда“ — чуруликаше тя, хвърляйки весели погледи към бившия съпруг.
„Просто на Роман Иванич му предложиха „горещи“ оферти за Тайланд. Невъобразимо евтино, представяш ли си? А кога друг път бих могла да ида там! Серьожа, бях в приказка…“
Жената седеше на ръба на кухненската маса, с кръстосани крака, и елегантно помахваше с лачена обувка на висок ток. Бившият ѝ съпруг, който се суетеше из кухнята, я стрелкаше със злобни погледи.
„Както и да е, сега бързам, закъснявам за работа.“ Тя леко се плъзна на пода и се взря в очите на бившия си:
„А довечера ще донеса подаръци. За теб взех една много сладка ръкохватка за тенджери и комплект кърпи. Ще ги оцениш.“
„Има ли някой вкъщи?“ — попита тя.
Сергей Петрович се нацупи:
„Само Санька“ — изръмжа той обидено.
Алена Игоревна радостно плясна с ръце:
„Чудесно. Ще ида да прегърна моето детенце.“
И с леки тракащи стъпки на токчета тя изчезна от кухнята.
Сергей Петрович, смъквайки шарената престилка от себе си, се отпусна на табуретката и се зае да хипнотизира мъркащата мелачка. За вечеря се очертаваха кюфтета. Разбира се, и той си имаше личен живот, само че далеч не толкова розов, колкото на тази загоряла флиртаджийка.
Секретарката Милочка, вкопчила се в него с всичка сила, вече му беше дотегнала с придирчивия си характер и постоянните си изисквания за пари. А финансовият анализатор Жанна Викторовна веднага го бе отрязала…
Направо така и каза: „Аз съм скъпа жена, знам си цената. Трябва да давам всичко от себе си.
А пък вие, миличък, сте с две деца на ръце. Какъв любовник можете да бъдете?“
И Сергей Петрович нямаше какво да възрази. Всяка вечер тичаше у дома да готви диетична храна, да чисти в апартамента и да помага с домашните на двамата невръстни „мъжаги“.
Наетата домашна помощница избяга буквално след седмица заради бойкота, който ѝ спретнаха невъздържаните деца. Заплатата съвсем не се оказа толкова висока, както му се струваше в началото. А отгоре на всичко трябваше да плаща танцови школи, футболни секции и куп репетитори.
Как въобще се справяха с две заплати? А нали смяташе себе си за основния издръжник. Родителите му също се бяха вбесили — отказваха да гледат внуците. „Сам разби семейството си с това развратно поведение — сам се оправяй.“ Не така, ох, съвсем не така си представяше свободата.
Чувайки как входната врата се тръшна, Сергей Петрович потрепна и се намръщи. Бившата му жена, без дори да се сбогува, хукна към новия си живот. А веднага след това дочу: „Татко, отговорът на задачата не ми излиза, помогни ми!“
Мъжът въздъхна тежко и се изправи от масата…
Внимателно закачи оставената наоколо престилка и тръгна да си припомня математиката от трети клас. Дъщеря му наистина бедстваше с уроците. Ех, само да знаеше каква изненада му е подготвил порасналият син.
Би избягал от тази „свобода“ в най-близкия манастир. Но коварната съдба мълчеше и не даваше никакви знаци. Единствено учителката по танци се възхищаваше на вродения артистизъм и пластичност на Артьом.
Жалко, че Сергей Петрович, до краен предел изтощен от житейските неуредици, не отдаде голямо значение на този тревожен факт. Кой да мисли за сигнали „отгоре“, когато на носа е вечерята и всеки момент вкъщи ще се съберат гладни деца. Така че след математиката ще дойде ред и на кюфтетата.
Публикувано от Редакция „Буболечко Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
We improve our products and advertising by using Microsoft Clarity to see how you use our website. By using our site, you agree that we and Microsoft can collect and use this data. Our