В последния миг отказах да платя сватбата на дъщеря си. Звучи ужасно, но ще ме разберете

Преглеждания: 47

Доведеният баща приел доведената си дъщеря като своя. Подкрепял я емоционално, психологически и финансово. Винаги, когато имала нужда от помощ, вторият й баща веднага решавал всички проблеми! Но тогава един ден…

„Дъщеря ми трябваше да се омъжи на 3 ноември тази година. Подготовката за церемонията отне огромно количество време. Не съм женен за майката на доведената ми дъщеря, но живеем заедно от почти 10 години.

Миналата година дъщеря ми завърши университет. Платих цялото й обучение. Тя не работеше и живееше с нас през всичките тези години, докато учеше. Освен това й купих кола, за да не се тревожи как да стигне до университета.

От време на време в живота й се появяваше биологичният й баща, с когото прекарваше известно време. Той не допринесе с нито лев за нейното образование или ежедневни разходи, но дъщеря му продължи да го обича.

Разбирам го и го приемам за съвсем нормално. Все пак са една кръв.

Решено бе на сватбата да бъдат поканени максимум 250 души. Дадох на моята жена и доведената ми дъщеря списък с десетина души, които исках да присъстват на тази сватба. Мои близки приятели, с които исках да споделя важния за мен миг. Семейството ми ме увери, че ще се погрижат за всичко.

Няколко дни преди сватбата се срещнах с един от моите приятели, който беше в този списък. Попитах го дали ще дойде на сватбата, но приятелят ми отговори, че не е получил никаква покана.

Проверих, наистина го нямаше. Освен това в поканите не беше моето име, а името на биологичния баща на доведената ми дъщеря.

Няколко дни по-късно научих, че нито едно име от моя списък не е включено в окончателния списък от 250 гости. Беше истински шамар в лицето ми.

Но това, което ме довърши, беше съвсем друг факт. Връщайки се от работа вечерта, видях в дома си бъдещия си зет и членовете на семейството му. Беше като малка загрявка. Знаете ли какво ме ядоса? Не ме предупредиха за тази вечеря и цялото внимание беше насочено към биологичния баща на доведената ми дъщеря.

Разбира се, че ми беше тъжно и болно! Какво бе направил той за организацията на събитието?

Взех една чаша и казах:

„Вдигам тост. За мен беше голямо удоволствие да бъда част от това семейство. Наслаждавах се на всеки ден, прекаран сред тези прекрасни хора. Но сега искам да благодаря на съвсем други хора: биологичния баща на доведената ми дъщеря, нейния годеник и всички членове на семейството му. Вие ми отворихте очите за много неща. Най-накрая разбрах, че аз съм банкоматът в това семейство. За всичко, което научих през последните няколко дни – за списъка с гости, за тази вечеря и т.н. – Тържествено заявявам, че отказвам да платя тази сватба. Да пием за щастливата двойка и за бащата, който имаше честта да поеме цялото финансиране! Да, и още нещо! Махайте се от дома ми веднага!“

Мислите го за егоистично? Не е изобщо! Човекът бил готов да плати 30-40 хиляди за тази сватба! И какво получил в замяна? Неблагодарност. Мисля, че човекът е страхотен и е постъпил както е редно.