НА 80-ТИЯ СИ РОЖДЕН ДЕН ОТИДОХ ДА ПОСЕТЯ ДЪЩЕРЯ СИ, НО ТЯ НЕ МЕ ПУСНА В КЪЩАТА СИ

Преглеждания: 4 518

Ричард посещава дъщеря си, за да отпразнува 80-ия си рожден ден с нея, но тя го посреща с плач и го отпраща. Ричард подозира, че се случва нещо лошо, и се оказва прав, когато надниква през прозорците й.

Ричард нервно барабанеше с пръсти по волана, докато шофираше. Доскоро Дейдра идваше при него всеки Ден на благодарността, но спря след погребението на жена му преди четири години. Сега си говореха само в седмични телефонни разговори.

Когато Дейдра се появи на прага, Ричард широко разтвори ръце.
— Изненада! — извика той.

— Тате? Какво правиш тук? — попита тя, а сълзи се стичаха по бузите й.

— Дойдох да си отпразнувам рождения ден с теб… навършвам цели осемдесет! — отвърна Ричард, но радостта скоро се стопи. — Защо плачеш, миличка? Какво има?

— Нищо, всичко е наред — бързо изтри сълзите си Дейдра и опита да се усмихне. — Просто… не те очаквах, а сега не ми е удобно. Съжалявам, татко, но… имам работа. После ще ти се обадя, ще вечеряме заедно, добре? Съжалявам.

Тя хлопна вратата, оставяйки Ричард наранен и объркан. Не можеше да не усети, че нещо не е наред.

Той се отдръпна от входа, но не си тръгна. Прескочи декоративните храстчета край пътеката и надникна през прозореца.

В хола на Дейдра имаше двама мъже със суров вид.

— Кой беше? — попита единият с груб глас.

— Никой — излъга Дейдра с несигурен тон. — Едно дете от съседите, което звъни и бяга.

— Да се върнем на въпроса — намеси се вторият. — Вече закъсняваш с шест месеца по вноските си, Дейдра. Господин Марко почва да губи търпение.

— Нужно ми е още малко време. Сега е слаб сезон, но бизнесът ми се вдига пак зимата, сигурна съм — отвърна тя.

— Време? Нямаш такова нещо — студено каза мъжът, изваждайки пистолета си. — Който дължи на Мистър Марко, не доживява дълго и често свършва нахранен на рибите в езерото… — насочи оръжието към нея.

Ричард замръзна. Скоро мъжът се дръпна с презрение и прибра пистолета в колана си.

— Огледай къщата и виж дали има какво ценно да занесем на Мистър Марко, Дани — нареди той. — Нали си бизнес дама, все ще имаш компютър или нещо друго?

— Но… имам нужда от тези неща! Как да печеля, ако ми ги вземете? — проплака тя.

— Тц, ц. Още малко да се оплакваш и мога да си променя решението — озъби се той, потупвайки дръжката на пистолета. — Недей да си неблагодарна.

Двамата претършуваха дома й и отмъкнаха доста техника и уреди, преди да излязат, оставяйки Дейдра на пода със сълзи.

Ричард бе изумен. Дейдра му беше казвала, че бизнесът й върви добре. Явно беше кривнала нещо. Беше й нужна помощ.

Мъжете натовариха няколко уреда от дома на Дейдра в колата си и потеглиха. Ричард тихомълком ги проследи.

Те спряха край двуетажна тухлена сграда в центъра — изглеждаше като затворен бар. Вратата не беше заключена, макар да не работеше, и никой от персонала не спря Ричард, когато влезе.

Онези двамата се присъединиха към други груби типове около масата. Един се изправи и тръгна към него.

— Затворено е. Ела пак по-късно — изръмжа.

— Тук съм, за да говоря за дълга на Дейдра — отвърна Ричард твърдо.

Човекът, седящ начело на масата, стана и го огледа. Имаше вид на джентълмен, само белегът над лявото око разваляше впечатлението. Ричард си помисли, че това сигурно е Мистър Марко.

— Колко ви дължи? — попита Ричард.

Мистър Марко се ухили: — Дейдра взе заем 80 000 долара за бизнеса си. Трябваше да плаща всеки месец от печалбата, но не изкарва нищо.

— Аз имам към 20 000 спестени — преглътна Ричард, шокиран, че Дейдра имала толкова голям дълг.

— Това е само четвърт от дълга. — Мистър Марко въздъхна. — Но има нещо, което можеш да направиш, за да покриеш остатъка.

Ричард предусети неприятности, но нямаше избор — искаше да спаси дъщеря си.

— Кажете ми какво точно искате?

Мистър Марко се усмихна на Ричард и го примами да се доближи.

— Аз и партньорът ми току-що стартирахме бизнес с внос на автомобили за Канада, но имаме проблеми с документите. Един добродушен дядо като теб лесно ще мине границата, карайки една от нашите коли.

Ричард нямаше избор, трябваше да приеме. Същата вечер, на бензиностанция близо до града с граничния пункт, той спря да използва тоалетната и паркира до полицейска кола.

— Боже! — ахна той, когато немската овчарка в полицейската кола започна да лае и да драска прозореца.

Обучените кучета не лаят произволно. „О, не…“

Бързо се качи обратно в колата, в която уж трябваше да прекара „стоката“ през границата, и потегли, а полицейското куче се разлая настървено.

Двама полицаи изхвърчаха от магазина и викнаха да спре. Уолтър ускори, игнорирайки крясъците им.

Сирените екнаха. Той даваше газ, зигзагообразно бягайки сред трафика, предизвиквайки гневни клаксони. След това видя тесен черен път, излизащ сред гората, и рязко сви. Кал и локви, но той продължи напред.

Спусна се надолу по тясна пътека, после поде слаб наклон нагоре и веднага съжали. Колата се заклещи над река, балансирайки на ръба. Опита да върне на заден ход, но гумите се въртяха без сцепление.

Всъщност колата започна да се плъзга към водата.

— Не! — изкрещя Ричард и дръпна ръчната, но тя не помогна.

Предницата цопна във водата, тъмна вълна заля капака. Ричард отвори вратата, отчаян да се измъкне от потъващия автомобил.

Налягането на водата притисна вратата към краката му. Той запаникьоса, докато течението запълваше купето.

Водата стигна лицето му, той пое последен дъх и се гмурна надолу.

Направи си път навън и изплува на повърхността, вдишвайки глътка въздух и заплува към брега.

Когато стъпи на суша, осъзна колко близо е бил до смъртта. Радваше се, че е жив, но още трябваше да намери как да плати 80 000 долара. Тръгна на автостоп към дома.

— Трябва да заложа къщата си — каза в банката. — И искам парите да ми се приведат веднага.

Чакайки, той се изнервяше. Внезапно телефонът му зазвъня — беше Дейдра.

— Някакви бандити току-що бяха тук, питаха за теб, тате… Какво става?

— Кажи им, че скоро ще дойда. Намерих начин да ти изплатя дълга. Не разбирам защо не ми каза по-рано, Дейдра, но не е време за това сега.

След като приключи разговора, подписа документите и прие да заложи дома си. Не искаше да губи мястото, където бяха създадени толкова спомени, но нямаше друг изход, за да спаси дъщеря си.

Няколко часа по-късно стигна до паркинга на клуба и се насочи към входа.

— Тате, чакай! — обърна се и видя Дейдра тичаща към него.

— Няма да те оставя сам с тези бандити — каза тя. — Все още не схващам как разбра за всичко това и как намери пари, но поне мога да застана до теб сега.

Ричард виждаше решителността в очите й и знаеше, че не може да я убеди да си тръгне. Влязоха заедно, а бандитите ги заобиколиха, водейки ги до масата.

Ричард остави спортна чанта с парите, теглени след залога, на масата.

— Ето ги 80 000, които Дейдра ви дължи, и още 15 000 за покриване на автомобила. Аз… ъм… имах проблем с него, колата потъна в реката.

Мистър Марко очерта уста в гняв и удари с юмрук по масата:

— Имаш наглост да ми даваш само 15 000, след като потопи 100 000 долара в колата? Това дори не покрива и частица от щетите.

Той издърпа чантата и я подхвърли на един от хората си.

— Знаеш ли, Дейдра, вярвах ти, но понякога е по-добре да си знаеш границите — рече той, вадейки пистолет, насочен към челото й.

Ричард дръпна Дейдра зад себе си: — Недей, моля те! Тя не е виновна!

— Добре, имаш право… — промълви гангстерът, като обърна дулото към Ричард.

В този миг отвън се чуха полицейски сирени.

Мистър Марко се затича към задната част на клуба, а гърмежи разтърсиха сградата.

Баща и дъщеря се скриха под масата. Цялата зала се превърна в хаос. Ричард видя страха в очите на Дейдра и се закле да я измъкне.

Те завлякоха една маса и се прикриха в ъгъл, докато полицията ги изведе на безопасно място. За щастие, арестуваха Мистър Марко.

— Сигурен ли сте, че нямате проблеми със сърцето? — попита парамедикът в линейката, а Ричард поклати глава.

После полицай се доближи до линейката:

— Сър, какво търсехте с дъщеря ви тук?

Ричард обясни за дълга и как дошли да го изплатят, без да споменава потъналата кола.

Полицай се обърна към Дейдра:

— Ако не бяхме намерили кола, пълна с контрабанда, в реката, нямаше да имаме повод да проверим този клуб. Не трябваше да вземате заем от такива хора.

— Колата в реката? — смотолеви Ричард.

— Беше регистрирана на братовчеда на Марко, тъкмо това ни трябваше, за да повдигнем обвинения — обясни полицаят.

Ричард въздъхна облекчено. Оставаше им само да дадат показания. После ги пуснаха.

— Длъжна съм да ти се извиня, татко. Вкарах те в тази каша — каза Дейдра пред сградата, а сълзи проблеснаха в очите й. — Не знаех как да ти кажа, срам ме беше, че се провалих…

— Не си се провалила! — Ричард я стисна за раменете. — Може бизнесът ти да не върви така, както си се надявала, но опита. Иска ми се да бе имала смелост да ми се довериш. Иска ми се да бяхме толкова близки, колкото беше с майка си… Имам чувството, че отдавна не си била добре.

Дейдра се разплака, а Ричард я прегърна: — Всичко ще се оправи, миличка. Вече сме заедно.

Вижте всички последни новини от Bubolechko.com.