Мъжът се смееше, разказвайки на приятелите си как е прекарал седмица с любовницата си на курорт

Преглеждания: 70

Когато Светка се родила, майка ѝ се разплакала, а баща ѝ прекарал една седмица в безпаричие. Момичето било хубаво, здраво, с изключение на едно нещо. Имаше вроден дефект на лицето си, аномалия в развитието.

Случва се доста често. Горната устна на момиченцето беше разцепена наполовина, нарича се „заешка устна“. Лекарите успокоиха родителите и казаха, че това изобщо не е проблем, че сега правят такива операции и след това почти нищо няма да се вижда.

Но Светка нямала късмет. Или лекарят е бил неопитен, или просто такава е нейната съдба. Но шевът се оказа крив и груб, горната устна беше много подута, сякаш надута.

Но момичето беше много красиво, с руси къдрици и палави очи. И лицето ѝ беше красиво, дори въпреки белега над устната, който с времето стана почти невидим. Само устната беше малко по-голяма, сякаш леко подута, но това изобщо не я разваляше.

Родителите ѝ много обичаха дъщеря си и се стараеха да я предпазят от всичко. Но от детска жестокост не могат да се спасят? Ако в детската градина децата почти не обръщаха внимание на тази особеност, то в училище Светка си изкарваше хляба заради жестоките съученици. Когато поотраснала, баща ѝ си намерил добра работа в града.

Продадоха къщата в селото, сбогуваха се със съседите и се преместиха в градски апартамент. Светка не само се чувствала неудобно в града, но и в училище не я приемали много добре. Жителите на града се опитвали да унижат селското момиче и Светка бързо намерила допълнителен повод за жестоките шеги на съучениците си

Тя се опитваше да не им обръща внимание, а самата тя плачеше във възглавницата си нощем. Родителите били заети с работа и с малко братче, което наскоро се родило в семейството. От Светочка те очакваха помощ за бебето и добри оценки в училище.

За проблемите на дъщеря си в началото дори не предполагали. А после Светочка не издържала и пребила насилниците си. Те се биеха с нея силно, опитваха се да я ударят в лицето.

Накрая, когато директорът спешно извика всички родители в училището, се оказа, че другите биячи имат само няколко скъсани дрехи и няколко драскотини. А лицето на Светка било разбито цялото. Устните ѝ бяха ужасно подути и кървяха, заливайки с алена кръв цялата ѝ училищна униформа.

Съучениците доказаха, че Светка първа ги е нападнала, на което баща ѝ основателно попита: „Тя ли нападна четири момчета наведнъж? А ако е нападнала всички наведнъж, защо тя е била пребита, а не ти?“ Скандалът бил потулен. От Светка било поискано да се извини на момчетата, но тя категорично отказала.

Казала, че повече няма да ходи на училище. Родителите ѝ защитавали дъщеря си, но не знаели как да ѝ помогнат. Тя никога повече не отишла на училище.

Когато синините изчезнали и лицето ѝ заздравяло, баща ѝ я завел в друго училище, което било много по-далеч от дома. Светка била преместена точно в средата на учебната година и тук имала повече късмет. Или децата в класа бяха по-любезни, или Светка се чувстваше по-уверена, но никой не я дразнеше открито и не се конфронтираше с нея.

Тя стана по-нетърпелива да учи. Дори си намери няколко приятелки, които я обикнаха за това, че ѝ помагаше с домашните и ѝ подсказваше в час. Само че другите момичета вече бяха започнали да се влюбват в момчетатаһттр://….

Момчетата бяха срамежливи, но и те си търсеха половинка. И никой не обръщаше внимание на Светка. Макар че тя се опитваше да бъде лидер, весела и активна, учеше добре и беше първото и най-весело момиче във всички игри, но съучениците ѝ избираха други момичета, а само с нея играеха и се сприятеляваха.

Светка беше наранена и обидена. Обвиняваше за всичко външния си вид и се опитваше да скрие притесненията си под измислена бравада, опитваше се да бъде горда и независима. Така приключи училището.

Светка постъпи в професионално училище и се надяваше, че поне там ще срещне някого. Но никой не се интересуваше от нея. Тя не написа бележка, не се прибра вкъщи за ръка.

Все повече и повече Светка се убеждаваше в собствената си непълноценност, второстепенност. Приятелите й един след друг изскачаха от брака. Повечето от съучениците ѝ скоро си намериха семейства, а Светка нямаше и намек за личен живот.

Тя се стараеше да не го показва, а родителите ѝ я щадяха и не започваха разговори на такива теми. Дори по-малкият брат не се шегуваше със Светка за годеници, въпреки че беше толкова забавен и обичаше да пуска сестра на шега. И така младостта премина.

Светка вече се смяташе за разточителка. Мислеше, че ще си остане стара мома до смъртта. Брат ѝ вече се беше оженил и замина с младата си жена за столицата.

Намерил си добра работа и се сдобил със собствено жилище. Но никой не обръщаше внимание на Светка. Тя работи като счетоводителка, седи в офиса и рови в документите и брои цифри.

Колегите не я докосват, за семейните си дела пред нея се стараят да не разказват много. Веднъж един започна да разказва за дъщеря ѝ, отличничка, умна и красива. И Светка по средата на разговора излезе и до края на обедната почивка се рееше в кабинката на тоалетната.

Искаше да има дъщеря или син. Наистина искаше такъв. Можеш и без съпруг, просто поне веднъж с някого да имаш дете.

Но само мъжете я избягваха. А тя се отвращаваше и се страхуваше да се напие с пияница. Затова живееше сама в един голям апартамент, наследен от родителите ѝ.

Веднъж брат ми дойде на почивка за една седмица. Само че жена му се забави в столицата и трябваше да пристигне няколко дни по-късно. Затова той се обади на бившите си съученици, за да отпразнуват годишнината от завършването ….

Апартаментът на родителите на сестра му е голям, можем да се съберем там. На Светка ѝ липсваше брат ѝ. Тя се радваше да го види и одобряваше партито.

Нека да излязат у дома, вместо да ходят по кръчмите. Компанията беше малка. Много от тях бяха напуснали страната.

Заедно с брат ми бяха само седем души. Светка беше приготвила разнообразни салати и предястия. Тя сервираше и топла храна.

Момчетата бяха донесли само алкохол. Но лакомствата на Светка бяха достатъчни за два дни празненства. Апартаментът беше голям, така че гостите имаха къде да спят.

Момчетата седяха и разговаряха за живота си, за семействата си, за работата си, за това кой къде се е установил. Спомняха си веселите моменти от студентските години. Макар че оттогава беше изтекла малко вода, но животът на възрастните за няколко години беше превърнал вчерашните тийнейджъри в пораснали мъже.

Светка не ги покани да се присъединят към нея, но те поканиха домакинята да седнат на масата и да си поговорят за живота. Тя не беше чужда за тях, беше сестра на Серьогин. И тя сложи много лакомства на масата, домакинята.

И в полумрака на вечерната стая нейната особеност не секваше в очите на никого. Те просто не забелязваха срамежливостта ѝ и набъбналата ѝ горна устна. Един от гостите, вечният шегаджия и балагур Ступка, се опита да ухажва Светка, която седеше до него.

Той слагаше някаква салата в чинията ѝ или пък отново предлагаше да налее вино в чаша за шотове. Останалите гости не се учудиха на това внимание към Светка. Стиепка беше женкар с всички момичета, с които преспиваше.

А и беше единственият ерген в компанията. Сергей погледна сестра си, омаломощена от ухажванията на Стиепка, и не знаеше какво да прави. Той познаваше Стиепка и мислеше за сестра си.

От една страна, той вероятно беше първият мъж, който ѝ обърна внимание. От друга страна, слабостта на Стиепка към женския пол и непостоянството му във връзките бяха дори обект на местни шеги, в които той не отстъпваше на лейтенант Ржевски. Когато Светлана отиде в кухнята да донесе още кисело зеле, Сергей излезе след сестра си.

„Свет, слушай, не се увличай прекалено много по Стиепка. Помниш ли приключенията му в женското общежитие? Гробарят на гърбавия мъж ще си оправи пътя, ще си го изкара и ще го остави“. „Аз знам всичко, Сержик.

Мислиш, че не помня разказите ти за приключенията му? Но аз нямам дори една такава. Нека остане поне за малко. Наясно съм, че няма да е за дълго.“

Спокойно отговори Светлана, по всичко личеше, че вече е взела решение и е готова за последствията, за скорошна раздяла. Но Стиепка изненада всички, може би от уважение към приятелката си, а може би по някаква друга причина, но той не досаждаше на Светка и не я канеше в спалнята, за да се забавляват поне веднъж. На следващия ден той продължи да я ухажва един вид, но не влезе под полата ѝ.

А след няколко дни се появи с букет диви цветя, извадени на някои места направо от корен от съседската леха. Той покани Светлана на кино. После отидоха на някаква изложба и веднъж след работа се разходиха в парка.

Ступа се държеше сдържано и не прибързваше със събитията. Когато след месец реши, че културната програма е изпълнена и обектът е готов, Степка направи официално предложение. То беше неочаквано за всички, особено за Светлана …

Никой не мислеше, че Щепка ще се реши да се ожени, и то за нея. В края на краищата той предпочиташе момичета с външност на модели, а не такива простички с винаги непокорни къдрици около пухкавото лице. И Светлана знаеше, че на Ступка обикновено за дълго време не му стига, а и тя не е по вкуса му, а особена страст в очите му тя не усещаше.

Вярно, отписа го на внезапна плахост или срамежливост. Изненада се и Сергей. Веднага се прибра и реши да поговори с един приятел…

Едно е да ухажваш сестра му, после могат да се скарат и да се разделят, но да се ожениш – това вече е сериозно. Не можеш да се разделиш толкова бързо, ако той ще я напуска. А че ще я напусне, Сергей не се съмняваше.

Но Ступка стоеше на мястото си. „Искам да се оженя и това е всичко“. Каза, че му е време да се устрои, да помисли за спокоен семеен живот, а такава домакиня като Светка е търсил през целия си живот.

През целия си живот беше тичал подир жени. Въпреки че Сергей не го убеди докрай, но сватбата все пак се разигра. Светка беше щастлива, цялата сияеше в обикновена бяла рокля и воал върху непокорната коса.

Сергей в първия тост обеща да счупи краката на младоженеца в случай на нещо и благослови младите. Светка се смути да се целуне на публично място, когато извикаха „горчиво“. А Ступка не настояваше, просто я плесна по бузата.

Всички се шегуваха и се смееха, но Светка само се смути още повече. Тя излезе да подиша малко въздух от задушната зала и чу как гостите обсъждат, че дори за такава стока се е намерил търговец. Отначало се разстрои, после отново се нарани.

Но после си помисли, че тя е победителката, защото всички онези красавици бяха останали извън играта, и Стиепка се ожени за нея. Значи тя е по-добра от всички тях. И щастлива, горда Светлана се върна в залата при младоженеца.

Първата брачна нощ не оправда очакванията ѝ. Младоженецът просто спеше. На следващия ден отново се случило същото.

Светлана била объркана, но не разпитвала съпруга си. Той бил уморен след партито и имал тежък махмурлук. Очевидно все още не беше на висотата на съпружеските си задължения.

Ще си почине малко и ще я обикне. А междувременно тя щеше да се грижи за него и да му сервира саламура. Седмица след сватбата Степан реши, че е време да вкара съпругата си в крак.

Той беше нежен към нея, но съпружеският дълг се изпълняваше нощем, без светлина и особена страст. Но Светка и това беше щастливо. Тя вече беше разбрала, че Степан не се интересува много от нея като жена.

Макар да не искаше да си го признае, но беше така. В противен случай нямаше да чака цяла седмица. Но тя си имаше съпруг и омъжената Светка минаваше гордо с вдигната глава покрай съседите в двора и жените на работа.

Беше намерила щастието си в статута на съпруга. Сега вече не беше второстепенна, не беше по-нисша, а точно като всички останали. А там, може би, и дете, или дори две.

Светлана много искаше деца. И момиче, и момче, поне две. Щеше да ги обича и да бъде щастлива…

Степан от време на време спеше с жена си, но нямаше особена страст. Всеки път той гасеше светлината и засенчваше прозореца. Казваше, че така му е по-удобно.

После откровено започна да говори, че Светлана трябва да му е благодарна за това. Никой друг не би се интересувал от нея по този начин. Кому е нужна жена, която не иска да се целува? Светка беше търпелива, не се обиждаше.

Самата тя смяташе, че Степан е благодетел, съжалил я е, дори се е оженил за нея. Опитваше се да му угажда във всичко, не му досаждаше с домакински задължения. Степан живееше като барон, дори чиниите му бяха поднесени.

Самият той нито изнасяше боклука, нито миеше чиниите. Въпреки че Светлана беше уморена, но се стараеше да прави всичко възможно. Шест месеца по-късно Степан беше уволнен от работаһттр://….

Трябваше да се изхранва семейството и Светла помоли за работа на непълно работно време в съседен офис. Там се нуждаеше от чистачка. След работния ден в счетоводния отдел Светла отивала в съседната сграда и почиствала кабинетите, коридорите и тоалетните.

Това беше удобно за всички. Светлана работеше спокойно във фирмата си, където никой не знаеше за втората ѝ работа. И на втората си работа тя почистваше офиса, когато работният ден свършваше и работата ѝ не пречеше на никого.

Степан, от друга страна, започна да си търси работа. Всеки ден, след като прочиташе вестника, той преглеждаше раздела с обяви в края, но по някаква причина там нямаше подходящи професии или длъжности и търсенето на работа се отлагаше за следващия вестник. Няколко пъти Степан дори се обаждаше по обявите, но не отиваше на интервю.

За да не стои постоянно вкъщи, Степан често посещаваше стария гараж на Сергей. Там се налагаше да разглобява боклуци и да мисли какво да прави по-нататък. Сергей не използваше гаража, така че той можеше да бъде продаден.

Но Сергей забрани да го продаваме, разрешаваше ни само да го ползваме или да го даваме под наем. Гаражът беше построен отдавна от баща му и беше скъп за Сергей като спомен за родителите му. Степан не се мъчеше много да подрежда нещата, викаше Светла да го направи.

През уикенда тя изгреба боклуците, разглоби всичко и сложи всичко в идеален ред. Степан разлепи обяви за наем в квартала и зачака. И докато чакаше, разговаряше с мъжете от съседните гаражи.

Те бяха сърдечна компания. Дори си бяха направили малък кът за отдих в празния парцел зад последния гараж. Построиха маса и пейки, направиха навес.

На сянка можеше да се пие бира, да се заколи коза, а и беше удобно да се почисти една вобла. В крайна сметка Светлана успяла да уреди съпруга си на работа във фирмата, където тя работела на половин работен ден като чистачка. Той беше нает като шофьор на служебна кола, за да вози директора.

Степан отначало упорито, казват, че не е барско нещо да обслужва всякакви директори, но после осъзнал предимството на положението си. Работният ден беше нередовен, така че къде е и кога се прибира, Светка не питаше. Заплатата си е негова, която може да похарчи за различни удоволствия.

И Светка няма нужда да знае колко получава. А и той кара престижна кола. Може да замине за известно време по собствени дела и на челото му не пише, че е само шофьор.

Отишъл е да купи цветя от името на директора. Така че продавачките си помислиха, че той е най-готиният. И луксозна кола има, и скъпи цветя купува.

Стиепка започнал да се запознава с момичета. Спомни си за бурните си студентски години. Тогава с една се разхождаше, после с друга се излежаваше.

А пред мъжете в гаража е нещо, с което може да се похвали. И сам по-забавно да живее. А Светка не остава длъжна с нищо.

Мъжът ѝ работи, поне някаква заплата носи вкъщи. Уморява се на работа много, случаят е отговорен. Светка отдавна е разбрала, че съпругът ѝ е отишъл при жените…

Беше й набил в главата, че никой няма нужда от нея, че е с нея само заради апартамента. Светка не правеше скандали, изрита лошия си съпруг. Продължи да търпи мързела му и пренебрежението му към нея.

Само въздъхна, че втората година след сватбата вече върви, а деца все още не получава. Но на Ступа въздишките ѝ минаваха покрай ушите, собствената му работа беше заета. На работа шефът е организирал някакви планове за следващия месец.

И тъй като не е необходимо да го вози, и Степан смяташе да изпрати в отпуск. Степан беше щастлив от този развой на събитията. Реши да каже вкъщи, че отива в командировка с шефа си.

А самият той за спестените пари ще почива в местния център за отдих. Там е хубаво, гора, река, отделна стая и три хранения на ден. И Ларисочка, с която Ступа се запознал наскоро.

Горещи неща. А и да почива Степан. Той, разбира се, излъга момичето, че е готин бизнесмен, че колата е негова, и покани на почивка в пустинята специално за конспирация.

Когато тя се омъжи, той ще я заведе на Бали, за да поплува. И до Милано за дрехи, и до Париж за кроасани. Ларисочка присви очи и си представи себе си в подножието на Айфеловата кула.

В името на такива перспективи тя щеше да бъде много нежна и страстна. Вярно, Степан имаше достатъчно пари само за едноседмична ваканция. Но той каза на Ларисочка, че не може да стои повече настрана от бизнеса.

Сега, казва, е критичен период, трябва да се подписват договори. И тогава ще летят по света в продължение на месеци. По най-екзотичните места за почивка…

Ларисочка слушаше и се усмихваше като лисица в очакване на тлъсто пиле. Цяла седмица беше най-гореща и неуморна, флиртуваща и игрива, нежна и страстна. Ларисочка с всички сили искаше да покаже колко прекрасна и незаменима е тя в живота му, особено по време на ваканция.

А Степан се наслаждаваше на тази седмица с пълна сила. Връщайки се от командировка, Степан най-напред отиде зад гаражите. Трябваше да сподели впечатленията си от невероятната ваканция с Лариса.

Мъжете слушаха с отворени усти. Те завиждаха и се възхищаваха на способността на Степан да съчинява такива случки. При това пред очите на жена си.

Какъв мошеник. Те не могат да живеят така. Всички те имат семейства, деца, тъщи, дачи и други важни задачи.

„Ами какво ще стане, ако твоята Светка разбере? „Тя ще те изхвърли от къщата на мига. Няма да те пусне и на прага на къщата“ – промърмориха мъжете.

„Къде ще отиде тя? Тя ще. Кому е нужно такова момиче с нейните устни? Нека ми целува краката, че съм се оженил за нея. А и тя иска дете, глупакһттр://…..

А ако има дете, какъв изрод ще е то? Имам ли нужда от него?“ Мъжете слушаха и някак си им беше неприятно от думите на Степашка. Той не оценяваше твърде много жена си. Но тя е добра жена, трудолюбива, умна, добра.

А този белег на устните ѝ е почти невидим. Защо я унижава по този начин? Защо се е оженил за нея, ако не я обича? Заради апартамента ли? „Заради апартамента с прислугата – казва самовлюбено Степашка. „Аз не правя нищо в къщата.

Светка ми сервира храна на масата, пере и чисти сама. Постоянно изкъртва килимите и изнася боклука. За това си имам Светка.

Виждайки неодобрението по лицата на мъжете, Степан реши, че е време да приключи с работата си. Скоро Светка от втората си работа щеше да е тук. Беше време да се прибере у дома и да си почине от пътя.

Беше огладнял от цялото това говорене. Светлана отвори вратата, но не го пусна да влезе, а застана на прага със странна усмивка. Тя погледна мъжа си презрително, дори с някакво високомерие.

Явно нямаше да го покани вкъщи. „Дошъл ли си да се сбогуваш?“ – Тя повдигна подигравателно вежда. „Прибрала си се и не се радваш да видиш съпруга си?“. „Ще се радвам да видя бившия си съпруг на развода в съда.

Документите вече са подадени, ето я призовката“. Светлана подаде някаква хартия на съпруга си, той автоматично я взе. „Ако искаш, мога да ти продиктувам адреса на твоята Ларисочка.

Тя те е търсила днес в офиса. Само че по някаква причина е помислила, че ти си собственикът на фирмата. Но Андрей Евгениевич ми се обади за всеки случай и заедно обяснихме на вашата Ларисочка, че ако иска, може да се омъжи за вас веднага след като разводът бъде финализиран.

Но едва ли ще можете да я возите из Париж с обезщетение за безработица. Все пак мисля, че трябва да опиташ. Може би твоята Лариска ще си намери две или три работни места, така че ще се оправиш“.

Стиепка стоеше и се опитваше да повярва на всичко, което се случваше. Значи заради тази глупачка Лариска току-що беше загубил работата и жилището си? Е, къде може да отиде сега? Не, сега Светка ще му прости. Тя ще се опомни и ще поиска прошка.

„Светка, какво си измисляш? Как не те е срам да изхвърлиш собствения си съпруг? Кой друг би те обичал така, както аз те обичам?“ „Никой като теб. И се срамувам, че съм го търпяла толкова дълго време. А единственият човек, с когото съм свързана, е брат ми.

Тук не се пишеш за роднина“. Степан дори се опита да я прегърне. Преди това тя винаги припадаше, защото той я прегръщаше рядко, само ако имаше нужда от нещо.

Но Светка веднага се отдръпна с някаква писклива усмивка. В апартамента имаше още някой. Собственикът на фирмата, Андрей Евгениевич, излезе от кухнята в коридора.

Той се приближи и застана до Светлана. „Степан, заповедта за уволнението ти вече е подписана и лежи в отдела по персонала. Утре можеш да си вземеш трудовата книжка.

И не идвайте повече тук. Братът на Светлана Ивановна ще дойде утре, а дотогава тя е под мое наблюдение и закрила. Така че по-добре се обърнете и отидете при господарката си.

Може би тя ще ти позволи да пренощуваш. Ти я заведе в курорта. И ми дай ключовете от гаража на Сергей. Няма какво повече да правиш там – добави Светлана спокойно.

Степан най-сетне започна да осъзнава, че ситуацията не е под негов контрол. Светлана нямаше да му прости и нямаше да го пусне обратно. Беше загубил всичко.

А всичките му вещи се намираха в куфара, с който беше заминал на почивка. Автоматично извади от джоба си купчина ключове за апартамента и гаража си. И ги протегна към Светлана.

Тя ги взе и като направи крачка назад, заключи вратата. Степан все още стоеше пред затворената врата. Беше напълно изгубил ума си.

Не знаеше какво да прави по-нататък. Нямаше свой собствен ъгъл. Беше обърнал внимание на Светка само заради апартамента.

А какво да прави сега? Запъти се надолу по стълбите, чудейки се накъде да тръгне. Спомни си съвета на бившия си шеф и отиде при Лариса. Макар че надеждата е слаба, но все пак…

Ами ако тя наистина го обича? Толкова добре им беше заедно. Но надеждите му не се оправдаха. Лариса му се присмиваше.

И то не само като неуспял бизнесмен, но преди всичко като безполезен любовник. Този удар беше под кръста, както в буквален, така и в преносен смисъл. Той беше останал без нищо.

А Светлана пиеше чай с Андрей Евгениевич.

Двамата водеха сърдечен разговор. Андрей и преди не разбираше защо тя се е хванала на работа в тяхната фирма като чистачка.

Толкова ли са й нужни пари, а съпругът й сам не можеше да ги изкара? В края на краищата тя е страхотен счетоводител. Андрей я прие тогава на работа с голяма изненада, като си помисли, че тя има някакви дългове и спешно се нуждае от почасова работа. А после се съгласил да наеме и съпруга ѝ.

Наистина искаше да помогне на тази нежна жена с тъжни очи.

Няколко пъти дори му се искаше да попита какво се е случило с тях, защо тя работи на две места, защо съпругът ѝ не работи, а едва сега си е намерил работа. Но всеки път се спираше.

Това не беше негова работа. А и не бяха достатъчно близки, за да може Андрей да задава такива въпроси. Светлана винаги беше внимателна в общуването.

Никога не казваше на никого нито една излишна дума. Затова и беше невъзможно да разбере каквото и да било от колегите ѝ. Тогава той започна да забелязва някои особености у него.

Това, че не беше верен на съпругата си, се виждаше с просто око. Той дори не го криеше от другите. Беше някак си горд с постиженията си.

В залата за пушене, когато Степан стигна дотам, от време на време избухваше смях. Той споделяше приключенията си и мислите си за жените. Мъжете се смееха, а някъде дори завиждаха на …

На Андрей му беше неприятно да си помисли, че по такъв начин се отнася към Светлана. Така да я унижава и абсолютно да не я цени. Нито за грижите и доверието ѝ, нито за красотата ѝ.

За Андрей целият външен вид на Светлана беше много привлекателен. Той често мислеше за нея, понякога оставаше до късно, за да я види след работа. Светлана слушаше и не можеше да повярва, че този красив, умен и интелигентен мъж ѝ казва такива думи.

Тя често тайно му се възхищаваше. Но дори в мечтите си не можеше да си представи, че той може да я харесва. Е, можеше ли някой да я смята за красива с този дефект? „Много хубава и красива черта….

Често съм се улавяла, че ми се иска да целуна тези устни. Но ти беше нечия чужда жена, а аз не можех да си го позволя“, призна честно Андрей.

Двамата седяха, гледаха се в очите и не си казаха нищо повече. И нямаше нужда да казват нищо повече. На Светлана ѝ оставаха още деветнайсет дни, за да бъде съпруга на Ступка.

Деветнайсет дълги дни до съдебното заседание. А на сутринта пристигна брат ѝ. Той отвори вратата с ключа си и влезе в стаята.

Искаше да целуне Светка по носа, както обикновено, но замръзна на прага на стаята. Светка не беше сама. Тя спеше на рамото на мъжа, а той я прегръщаше нежно и силно.

Сякаш дори в съня си не можеше, страхуваше се да я пусне. Сергей тихо затвори вратата и отиде в кухнята. Осъзна, че това е същият шеф на Светка, който му се беше обадил вчера и му беше обяснил всичко, докато сестра му ридаеше на заден план.

Остави ги да спят. А той все още трябваше да намери Стиепка и да изпълни обещанията, които беше дал на сватбата. Може би не буквално, но трябваше да му даде урок.

Сергей остави куфара в кухнята и тихо напусна апартамента.

Вижте всички последни новини от Bubolechko.com.