ЕДНА ГОДИНА СЛЕД СМЪРТТА НА СИНА МИ, ВИДЯХ ГРОБА НА СНАХА МИ В ГРОБИЩАТА

Преглеждания: 44

Бренда остава смаяна, когато жената на покойния ѝ син отрича да я познава, и шокирана, когато посещава гроба на сина си и вижда близо до него надгробната плоча на снаха си. Търсейки отговори от най-добрия приятел на сина си, подозрителното му поведение я кара да разплете мистерията сама.

Кристофър беше само на 27 години, когато загина в трагичен инцидент, оставяйки майка си, Бренда, с безкрайна болка. Светът ѝ потъна в мрак след смъртта му, а здравето ѝ се влоши.

Сега, след една година, прекарана в клиника, Бренда бе пропътувала стотици километри, за да посети гроба на сина си. С тежестта на мъка, която не може да се опише с думи, тя слезе на метростанцията в града, където Крис беше живял, умрял и погребан.

Докато Бренда се насочваше към изхода на станцията, забеляза познато лице сред тълпата – нейната снаха, Харпър. Бренда бе планирала да се срещне с Харпър след посещението в гробището и сега побърза да я настигне, за да я изненада.

„Харпър! Харпър? Почакай за момент.“ Тя потупа жената по рамото.

„Аз не съм Харпър. Объркали сте се, госпожо.“ Младата жена дръпна ръката на Бренда с арогантност и побърза да се изгуби в тълпата.

Колко странно! – помисли си Бренда. Очите ми не могат да ме лъжат. Тя има същите очи… същия цвят на косата… и същия глас. Това е Харпър.

Но жената вече бе изчезнала сред хората. Бренда спря такси пред метростанцията и се отправи към гробището. Срещата я измъчваше по време на цялото пътуване и тя не разбираше защо Харпър се държеше толкова странно.

„Госпожо… пристигнахме“, каза шофьорът, спирайки пред портите на гробището, изваждайки Бренда от мислите ѝ.

Тишината беше зловеща, докато Бренда търсеше реда с гробовете, за да намери последното място за покой на Кристофър. Вълна от емоции я заля, когато го откри. Тя се разплака, докато докосваше надгробния камък с треперещите си ръце.

Шокът я удари, когато погледът ѝ се отклони към съседния гроб.

Надписът върху надгробната плоча я ужасѝ:

В памет на Харпър С.
8 януари 1995 – 3 декември 2020
Винаги обичана, винаги липсваща. Почивай в мир.

„Боже мой… Харпър е починала миналата седмица, а никой не ми каза?!“ – ахна Бренда, неспособна да повярва на очите си.

В съзнанието ѝ веднага изникна смразяващ въпрос: „Ако Харпър е мъртва, тогава коя беше жената в метрото?“

Бренда беше извадена от мислите си, когато чу шум от гребло, което събира сухи листа. Градинарят на гробището работеше наблизо. Тя се приближи до него и го попита за погребението на Харпър.

Мъжът запали цигара и въздъхна, издишвайки гъст облак дим.

„Състоя се миналата седмица. Беше странно… Нямаше опечалени, само служителите на погребалната агенция. Донесоха ковчега, погребаха я, поставиха обикновена надгробна плоча и си тръгнаха. Дори не беше истинско погребение.“

„Някой посещавал ли е гроба ѝ оттогава?“ – намръщи се Бренда.

„Не, доколкото знам, госпожо“, отговори мъжът. „Работя тук по цял ден и живея на територията на гробището. Наблюдавам всичко и не съм видял никого да идва на този гроб.“

„Добре… благодаря“, каза Бренда и се обърна. Нищо не ѝ се струваше логично.

Решена да разкрие мистерията около снаха си и нейната смърт, Бренда реши да се срещне с Джейк, най-добрия приятел и бизнес партньор на сина ѝ.

Джейк беше изненадан да види майката на най-добрия си приятел неочаквано на прага си. Той я покани вътре, но Бренда усети напрежението му.

Когато влезе, тя забеляза куфарите в хола и веднага попита Джейк за плановете му за пътуване.

„Напускам щата, госпожо Сътън. Беше тежка година след смъртта на Крис“, каза Джейк, със странна тъга и тревога на лицето. „Фирмата е фалирала, затова реших да се преместя някъде далеч от целия този хаос.“

„Как е възможно фирмата да е фалирала, Джейк?“ – повдигна вежда Бренда.

„Какво се случва? Видях гроба на Харпър до този на сина ми. Никой дори не ми каза, че е починала! Кажи ми… какво се случи със снаха ми? Как умря?“

„Госпожо Сътън, аз… Не исках да ви тревожа. След смъртта на Крис вие бяхте толкова разстроена и съкрушена. Когато разбрах, че ще прекарате една година в болницата, се страхувах, че състоянието ви ще се влоши, ако разберете за финансовата криза на компанията и… за това, което направи Харпър.“

„Какво направи Харпър, Джейк?“ – настоя Бренда. „Искам да знам всичко.“
Джейк въздъхна дълбоко.

“Харпър наследи компанията след смъртта на Крис, но отказа да я управлява, защото не разбираше нищо от бизнеса. Затова, по взаимно съгласие, аз поех управлението, тъй като вече бях съдружник на Крис.”

“Честно казано, бизнесът започна да затъва след смъртта на сина ви. Бяхме на ръба на фалита, когато Харпър предложи да потърсим инвеститори и да вземем заеми, за да спасим компанията,” обясни Джейк.

“Но… ти каза, че Харпър отказала да се меси в бизнеса,” каза Бренда, като подозренията ѝ се засилваха.

“Да, но всички бяхме отчаяни да спасим компанията. Приемихме идеята на Харпър. Но преди седмица, Харпър изтегли парите от заема – пет милиона долара – и избяга. Полицията започна да я търси.”

“Боже мой! Харпър е откраднала парите?” — извика Бренда с недоверие. Беше твърде трудно да приеме, че жената на покойния ѝ син е унищожила упорития му труд след смъртта му.

“Никога не очаквахме, че ще ни забие нож в гърба по този начин, но плати висока цена за предателството си,” добави Джейк. “Полицията откри изгоряла кола, която се е разбила в пропаст близо до гората. Това беше колата на Харпър. Тя претърпя трагичен инцидент и загина на място.”

“Какво? Боже мой…” възкликна Бренда.

“Полицията намери напълно овъглено тяло на жена с златен медальон с буквата ‘H’ – това беше на Харпър. Имаше овъглени останки от банкноти по сто долара. Всичко останало беше изгорено… Случаят беше приключен като нещастен инцидент.”

“Господи… Харпър съсипа всичко,” каза Бренда. “Но чакай… какво се случи с упоритата работа на Кристофър? Няма логика компанията да фалира веднага след смъртта му.”

“Разбирам вашето разочарование, госпожо Сътън,” каза Джейк. “Но обстоятелствата излязоха извън контрол. Харпър плати висока цена за действията си, но погребението ѝ беше достойно. Присъстваха много хора и всички скърбяха за трагичната ѝ смърт… въпреки злините, които ни причини.”

“Погребението на Харпър?” Бренда започна да подозира нещо. Пазачът на гробището ѝ беше казал, че на погребението не е имало никого. Нещо ѝ се стори изключително подозрително. Тревожността и неспокойствието на Джейк, съчетани с внезапното му решение да напусне града, засилиха съмненията ѝ още повече.

⸻

“Кога ти е полетът, Джейк?” попита Бренда.

“Утре сутринта… в 6:00,” отвърна той.

“Ще имаш ли нещо против да остана тук тази нощ?” попита Бренда, вече с план в главата си. “Не искам да наемам хотелска стая сама в непознат град.”

Джейк се поколеба за момент, но накрая се съгласи и я заведе в стаята за гости. Бренда изгаси лампите, но изобщо не заспа. Вместо това, тя търпеливо изчака светлините в стаята на Джейк да изгаснат, за да започне своето разследване.

⸻

След като Джейк заспа, Бренда се промъкна в хола и започна да рови в багажа му. Ръцете ѝ трепереха от напрежение и страх. Ами ако Джейк само се преструва, че спи? Ами ако я хване да рови? Мисълта за последствията я измъчваше. Но тя беше решена да разкрие истината.

Търсенето на Бренда се превърна в най-лошия ѝ кошмар, когато откри два фалшиви паспорта, скрити в таен джоб. На единия беше снимката на “починалата” ѝ снаха Харпър, но с друго име.

“Сара? Кого се опитваш да заблудиш, Харпър?” прошепна Бренда.

⸻

“Джон?” Лицето на Бренда се изкриви от подозрение, когато видя снимката на Джейк в другия паспорт, също с друго име. “Какво се случва тук? Въвлечени ли сте в нещо още по-дълбоко… нещо, което дори не мога да си представя?”

Тогава тя намери два самолетни билета за Лондон, резервирани с фалшивите имена. Странно чувство се надигна в стомаха на Бренда.

Джейк и съучастничката му Сара, която всъщност беше Харпър, планираха нещо мръсно. Трябваше да направи нещо.

⸻

На сутринта, Бренда поднесе на Джейк закуска и сок с приспивателно. Двайсет минути по-късно, Джейк заспа на дивана, както беше планирала.

Малко по-късно, телефонът на Джейк иззвъня. На екрана се появи името “Сара.” Бренда не отговори, но след това получи съобщение:

“Как можа да заспиш, идиот такъв? Забрави ли, че днес летим за Лондон? Вземам такси и идвам към теб.”

“Ела… чакам те… ХАРПЪР!” прошепна Бренда с дяволска усмивка.

⸻

Когато Харпър влезе в апартамента, Бренда я посрещна с удар с ваза по главата. Харпър припадна. Бренда веднага извика полицията.

⸻

В полицейското управление, Харпър разкри истината:

“Подкупихме служител в моргата и откраднахме тялото на бездомница. Сложихме го в колата ми, заедно с моя златен медальон, и я подпалихме. После блъснахме колата от скала, за да изглежда като инцидент.”

“А парите?” попита детективът.

“Петте милиона са прехвърлени по нашите нови сметки… Мислехме, че всичко е перфектно – новите паспорти, банковите сметки, полетът… Бяхме сигурни, че ще се измъкнем.” Харпър замълча и се разплака, заровила лице в ръцете си.