реклама
Петък, 4 март 1977 г. Около 21:20 часа дълбоко под планината Вранча в Румъния, на 94 километра под земята, става земетресение с магнитуд 7,2 по Рихтер. Според някои източници магнитудът е 7,4. Трусът продължава 55 секунди. Около 20 секунди след като тръгва от епицентъра, сеизмичната вълна стига до Свищов, на брега на Дунав.
Градът потъва в мрак
Токът спира и Свищов остава в тъмнина. Хората изскачат по пижами на улицата, а навсякъде се чуват писъци и вой на кучета. Когато прахът се слегне, градът е неузнаваем. Три сгради са сринати до основи: осеметажният жилищен блок №1 на ул. „Георги Матев“ 1, общежитието на химическия комбинат „Свилоза“ и пететажната административна сграда на „Рудметал“.
Разрушени са 355 жилищни сгради, а 463 са тежко повредени. Срутени са и 5 училища, а още 50 са сериозно засегнати.
Осемте етажа падат като картонена кула
Най-страшна е трагедията в блока на ул. „Георги Матев“. По официални данни под развалините му загиват 76 души. Живи остават само трима: баща и син, които в този момент са до вратата, и момиче на около 12 години, което е на терасата. Когато блокът пада, терасата се откъсва и се плъзга напред, и това спасява детето.
На последния, осми етаж живее гръцкото семейство Стефопулу. Те са от гръцките партизани, намерили убежище в България. Загиват всичките 9 членове на семейството: дядото и бабата, синът им, снахата, дъщерята и петте деца.
След трагедията възникват съмнения как е строен блокът. Според взетите проби в материалите има повече пясък, отколкото цимент. Според друга версия сградата е проектирана за пет етажа, но в последния момент става осеметажна.
Младите специалисти от „Свилоза“
В общежитието на „Свилоза“ загиват 45 души. Всички са млади специалисти, дошли в Свищов по разпределение. Тук обаче има и чудеса: спасителите вадят живи хора от кухините между рухналите плочи. Последната спасена е Дочка Любенова. Откриват я на втория ден. Тялото ѝ е затиснато, но около главата ѝ има съвсем малко празно пространство, колкото да диша.
Колко са загиналите
Около полунощ спасителите изваждат първите тела. На помощ идват войници, Гражданска отбрана, студенти и доброволци от цялата страна. Общо 31 души са извадени живи изпод развалините.
От руините са извадени 109 тела. 27 от тях са на деца и младежи под 18 години, а сред загиналите има и 10-месечно бебе. Официално за България се посочват 120 загинали и 165 ранени. Спасителят Георги Тодоров съставя собствен списък на загиналите, който стига до 120 имена, но не успява да го публикува. Участници в спасяването твърдят, че жертвите са над 130. Според сеизмолози истинският брой в Свищов е около 250.
Много от затрупаните са имали реален шанс да бъдат извадени живи, но загиват от раните си и от липса на въздух.
Над 1 600 жертви на двата бряга на Дунав
В Румъния загиналите са 1 578, повечето от тях в Букурещ. Ранените са 11 221. Още двама души загиват в Молдова. Вранчанското земетресение остава като най-разрушителното в Югоизточна Европа през втората половина на XX век.
Свищов помни
Всяка година на 4 март жителите на Свищов поднасят цветя на местата, където са били общежитието на „Свилоза“ и рухналият блок до училище „Алеко Константинов“. На площад „Велешана“ и на ул. „33-ти свищовски полк“ има паметни плочи с имената на над 100 загинали.
Статията е изготвена въз основа на публично достъпна информация от интернет. При проучването и подготовката на текста е използван изкуствен интелект. Снимката е илюстративна и е генерирана с AI.
Публикувано от Редакция „Буболечко Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
