реклама
Васили крачеше бавно из парка, наслаждавайки се на топлите лъчи на майското слънце. Листата по дърветата вече бяха укрепнали и сега шумоляха при лекото полъхване на вятъра. Въздухът ухаеше на цъфнали ябълкови дръвчета и люляк. Някъде в далечината се чуваха детски гласове. „Моите вече са големи“, помисли си Васили с лека тъга, спомняйки си за близнаците си, Лера и Денис.
Изминаха петнайсет години, откакто напусна семейството си. Васили си спомняше онзи ден сякаш бе вчера. Как събра куфар и каза на жена си, че си тръгва. Че не може повече така. Че е срещнал друга. Тогава му се струваше, че постъпва правилно. Заслужава любов и щастие. А щом чувствата са изчезнали, какво следва? Отношенията им отдавна бяха изчерпани.
А имаше време, когато изглеждаше, че ще бъдат заедно… завинаги. Той — млад лейтенант, току-що разпределен в далечен гарнизон. Тя — студентка, попаднала случайно в това забравено от Бога място на стаж. Срещата им беше като от филм. Той — висок и красив, в парадна униформа. Тя — крехка и нежна, с леко люляково платье на цветя.
Чувствата пламнаха като огън. После се ожениха за Олга. И както при всички — семейство, деца. Имаха близнаци — Лера и Денис. Васили беше готов да носи жена си на ръце.
Годините минаваха. От наивен лейтенант Васили се превърна в опитен офицер. Привикна със строгата военна дисциплина и ясния график. Олга се отдаде напълно на семейството. Превърна се в типична домакиня. А Васили започна да забелязва, че помежду им сякаш се е образувала пропаст. Като че ли станаха чужди, говорещи на различни езици.
Тогава срещна Ирина. Тя имаше онази свежест, онази искра, която толкова му липсваше във връзката с жена му. Ирина го гледаше с възхищение, слушаше го с интерес. Той отново откри позабравения вкус на живота и се хвърли с главата напред в новата романтика.
Така реши — какво да прави с отношенията си с жена си? Защо да се мъчи? Решението да си тръгне дойде лесно. Чувство за вина? Не, не го мъчеше съвестта. Честно ѝ беше казал всичко на Олга. Предложил ѝ разменна сделка, остави им апартамента. Какво друго им трябваше? Дори не се и опита да си представи как ще живее бившата му съпруга. Как сама ще се справя с две деца. Вероятно щеше да си намери добър мъж.
С Ирина в началото всичко бе идеално: страст, романтика, срещи. Но с времето еуфорията отшумя и започнаха суровите делнични дни. Ирина имаше съвсем различен характер от бившата му жена. Беше по-взискателна, капризна. Привикнала с охолен живот, тя искаше красиви неща, скъпи покупки, пътувания. Васили се стараеше да задоволи изискванията ѝ. Работеше много, поемаше извънредни дежурства. Но все не стигаше.
Започнаха караници, скандали, взаимни упреци. Ирина непрекъснато мърмореше. Упрекваше Васили, че печели твърде малко. Той, като неин съпруг, трябвало да ѝ осигури достоен живот.
Въпреки това не напусна Ирина. Може би често се караха, но след това бурно се сдобряваха. Дори се сдобиха с дъщеря в брака си. Но дори появата на детето не успя напълно да закрепи семейството. Ирина винаги искаше още и още.
Васили полагаше всички усилия да отговори на желанията на жена си, но все беше напразно. И тогава един ден, когато се прибра по-рано, я завари в леглото с друг мъж.
Тя дори не се смути и не се опита да се оправдае. Каза, че се е уморила от него и че го напуска. Оказа се, че този любовник е заможен бизнесмен. Ирина намери това, което търсеше…
Васили отново остана сам. И изведнъж осъзна, че преди толкова години е допуснал грешка. Разбил е семейството си заради неуловимо щастие… Предал е най-близките си хора — жена си и децата.
И ето го сега, след толкова години, отново тук. В този парк, където някога обичаше да се разхожда с мъниците. Толкова много неща наоколо му напомняха за миналото! Онази пейка, на която гледаше как децата тичат из парка. И онова дърво, на което Денис се опита да се качи, но падна и ожули коляното си. Тогава Олга дори се скара на Васили, че не гледал детето. Той се беше ядосал на жена си, но сега си спомняше онова време с усмивка.
Васили седна на пейката, затвори очи и пое дълбоко дъх. Изведнъж толкова силно му се прииска да може да върне всичко обратно. Да поправи грешките си. Да прегърне порасналите си вече деца. Да им каже колко много ги обича.
Неочаквано мислите му бяха прекъснати от нечий глас.
— Татко?
Васили отвори очи и пред себе си видя момиче. Високо, стройно, с дълга руса коса. Гледаше го с широко отворени очи, изпълнени с изненада и… радост?
— Лера? — проговори несигурно Васили, невярвайки на очите си.
Момичето кимна, а на бузите ѝ се появиха тръпчинки. Точно като при Олга.
— Наистина си ти! — възкликна Васили.
Не беше виждал децата си отдавна. В началото плащаше редовно издръжка и се виждаше с тях. Но после Ирина настояваше. Защо да издържа „онези“? Васили отстъпи. Престана да ги вижда, дори престана да праща пари. И някак се отдалечи от всичко това. Мислеше, че Олга ще намери някого.
Лера се приближи и прегърна баща си.
— Тук се разхождаме — усмихна се тя. — Изобщо не си се променил — каза Лера, като седна до него на пейката. — Само… — докосна косата му. — Малко си побелял.
— Мога да си го позволя след петнайсет години — опита се да се пошегува Васили, но шегата му прозвуча някак измъчено. — Лера, можеш ли да ми простиш? — попита тихо той.
— Да ти простя за какво? — не разбра Лера.
— Е, как за какво? Че си тръгнах тогава. Че не се обаждах, не ви посещавах — едва успя да изрече Васили.
Лера се усмихна слабо.
— Не ти се сърдим. Е, в началото, разбира се, бяхме обидени. Но после ти простихме. Разбрахме, че така е било по-добре за всички.
Васили я погледна с изумени очи. Дали децата наистина са му простили? След всичко, което им беше причинил? Оля да не ги е настроила срещу него?
— И как… как е мама? — успя да попита Васили.
— Добре е — отвърна Лера. — Работи в детска градина. Обожава децата, знаеш това.
Лера направи кратка пауза.
— Добре ѝ е. Има си мъж — добави небрежно.
Тази фраза го жегна. Кой беше този? Откога продължава всичко това? Той я беше напуснал, а сега се почувства така, сякаш него са предали. Васили се засмя горчиво вътре в себе си. Какъв глупак си! Какво очакваше — да те чака ли? Минали са цели петнайсет години!
Лера продължи:
— Между другото, Денис скоро ще се жени. Трябва да му се обадиш. Ще ти дам номера. Може и да те покани.
Васили позвъни на Денис. Синът не реагира с радостта, която показа Лера, но все пак поговориха добре. И Денис го покани на сватбата си. Сърцето на Васили се разкъсваше от противоречиви чувства. От една страна, наистина искаше да види сина си, да се запознае с неговата избраница. От друга, се страхуваше от срещата с Олга. Страхуваше се да я види щастлива в обятията на друг.
Но дали имаше избор?
Когато Васили влезе в ресторанта, гостите вече се бяха събрали. Свиреше музика, сервитьорите шетаха между масите. Въздухът се изпълваше със смях и дрънчене на чаши. Васили се почувства леко неловко.
— Тате! — чу познат глас.
Денис се запъти към него с щастлива усмивка на лицето.
— Здрасти, сине! — отвърна Васили и прегърна силно Денис.
— Много се радвам, че успя да дойдеш! Ела да ти представя Катя.
Катя беше красива девойка. Васили се зарадва за сина си. Когато младоженците се отдалечиха, мъжът се огледа.
Търсеше Оля с поглед. И в този момент я видя. Стоеше до прозореца. Облечена в елегантна синя рокля. Почти не се беше променила през годините.
В този миг очите им се срещнаха. Той се приближи.
— Здравей, Оля.
— Здравей, Васко — отвърна тя спокойно. Сякаш никога не е имало нищо между тях.
— Прекрасна си.
— И ти си се запазил добре.
Поговориха малко за децата, за това-онова. После се приближи мъж на петдесетина години.
— Оля, не ти ли е студено?
— Не, всичко е наред, скъпи — тя се усмихна топло на мъжа. — Запознай се, това е Васко. Бащата на Денис и Лера.
Мъжът протегна ръка към Васили.
— Сергей.
Васили стисна ръката му. Значи при Оля и него всичко е сериозно. Той гледаше щастливите лица на децата си. Оля, която сияеше до друг. И му стана толкова тежко, че му идеше да крещи от болка. Животът, както мозайката, се състои от много парченца. А понякога не забелязваме как сами разбиваме тази крехка картина на парчета. И после цял живот съжаляваме.

Публикувано от Редакция „Буболечко Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com