Продължението на историята:

— Той проверява дали някой най-после ще остане до него — отвърна Елена. — Всяка домашна помощница, която прогонва, му доказва, че хората си тръгват. Точно както си е тръгнала майка му.

Зад вратата Алекс застина.

— Майка му ни напусна преди четири години — въздъхна Адриан. — Оттогава отказва дори да говори за нея.

— А вие кога за последно прекарахте цял ден със сина си?

Адриан замълча.

— Осигурявам му всичко, от което има нужда.

— Освен вас — тихо отговори Елена.

Алекс усети как очите му се пълнят със сълзи. Побягна към стаята си, преди някой да го забележи.

На следващата сутрин Елена откри малка бележка до чашата с мляко.

„Ако счупя нещо много скъпо, и ти ли ще си тръгнеш?“

Тя погледна момчето.

— Не, Алекс. Но ще трябва да поправиш онова, което можеш.

За първи път той не отвърна с подигравка.

Същата вечер Адриан се прибра по-рано. Носеше голяма кутия с нова игрова конзола.

— Виж какво ти купих!

Алекс дори не я погледна.

— Татко, може ли утре да останеш вкъщи?

— Утре имам важна среща, сине.

— Разбира се — прошепна момчето.

После стана и излезе.

Елена погледна работодателя си.

— Пак направихте същото.

Но преди Адриан да отговори, от горния етаж се разнесе силен трясък.

Двамата се втурнаха нагоре.

Алекс стоеше сред счупените парчета на скъпа кристална ваза. По ръката му имаше кръв от малка порезна рана.

— Защо го направи?! — извика баща му.

Момчето избухна в плач.

— Защото исках да видя дали поне този път ще дойдеш при мен!

Адриан онемя.

Елена внимателно отведе Алекс да почисти раната му.

Когато се върна, бащата все още стоеше сред счупеното стъкло.

На следващия ден той отмени срещите си.

Но истинската изненада дойде вечерта.

Докато подреждаше стаята на Алекс, Елена намери под леглото му стара снимка. На нея момчето беше прегърнало майка си.

Отзад с детски почерк пишеше:

„Мамо, обещавам повече да не правя бели. Само се върни.“

Елена занесе снимката на Адриан.

Мъжът я погледна и пребледня.

— Той мисли, че майка му си е тръгнала заради него?

— А вие какво му казахте, когато тя напусна?

— Че не издържа повече на живота ни…

Елена поклати глава.

— За едно шестгодишно дете това може да означава само едно: че то е виновно.

Същата вечер Адриан седна до леглото на сина си.

— Алекс, трябва да ти кажа нещо. Майка ти не си тръгна заради теб. Ние, възрастните, не успяхме да запазим семейството си. Ти нямаш никаква вина.

Момчето го гледаше невярващо.

— Значи не съм бил лош?

— Никога не си бил лош, сине.

— Тогава защо не ме потърси?

Адриан сведе глава.

— Не знам. Но обещавам да опитам да разбера.

След няколко седмици той успя да установи връзка с бившата си съпруга. Двамата започнаха трудни разговори за миналото и за възможността тя постепенно да възстанови отношенията си със сина им.

Алекс все още се страхуваше да ѝ повярва.

Но една сутрин се случи нещо, което Елена никога нямаше да забрави.

Момчето случайно събори чашата си с мляко.

Този път наистина беше случайно.

То погледна уплашено баща си.

Адриан остави телефона си, взе кърпа и коленичи до него.

— Хайде, ще почистим заедно.

Алекс го прегърна толкова силно, че мъжът едва запази равновесие.

— Татко, значи няма да ме оставиш?

— Не, сине. Никъде няма да ходя.

Елена ги наблюдаваше от прага със сълзи в очите.

Месец по-късно Адриан ѝ предложи значително увеличение на заплатата.

Но тя отказа.

— Защо? — учуди се той.

— Защото работата ми тук приключи.

Алекс, който стоеше наблизо, пребледня.

— И ти ли си тръгваш?!

Елена приклекна пред него.

— Да, миличък. Но не защото си направил нещо лошо. Имам свое семейство, при което трябва да се върна. И винаги можеш да ми се обадиш.

Тя го прегърна.

Алекс се усмихна през сълзи.

— Знаеш ли, Елена? Вече не искам да чупя нищо.

— Защо?

— Защото вече не трябва да правя бели, за да ме забележи татко.

И точно тогава Адриан разбра, че най-ценният подарък, който някога е давал на сина си, не струва нито един цент.

Това беше времето, което най-после се беше научил да прекарва с него.

Тази история е художествена измислица, вдъхновена от житейски ситуации. Имената, детайлите и събитията са художествено пресъздадени. Всяка прилика с реални личности или действителни случки е случайна и непреднамерена.