СИНЪТ МИ СЛУЧАЙНО ВИДЯ ЗАВЕЩАНИЕТО МИ И МИ НАРЕДИ ВЕДНАГА ДА СИ СЪБЕРА БАГАЖА

Преглеждания: 3 155

Син открива завещанието на майка си и това, което прочита в него, го кара да ѝ каже веднага да си стегне багажа и да се подготви да напусне дома му.

Джералд Низбит се вгледа в текста на екрана си с изумление, след което взе телефона. „Хелън,“ каза той рязко на асистентката си, „свържи ме с адвоката ми, после с Маргарет Прат, а след това с майка ми – точно в този ред!“

Хелън беше лична асистентка на Джералд от десет години и знаеше, че той не е особено търпелив човек. Затова веднага започна да търси адвоката му. Междувременно в офиса си Джералд се взираше в екрана и клатеше глава в недоумение. О, той щеше да ѝ отмъсти за това!

Накрая Хелън успя да се свърже с адвоката и го свърза с Джералд. „Сам,“ каза Джералд рязко, „старче, просто искам да те уведомя, че направи огромен гаф! Изпрати ми завещанието на майка ми за одобрение вместо да го изпратиш на нея.“

От другата страна на линията адвокатът започна да се извинява и да се оправдава, но Джералд вече беше казал каквото искаше и бързо прекрати разговора. След това се загледа през огромния прозорец от пода до тавана към заснежения силует на Ню Йорк, докато телефонът му не звънна отново.

Този път беше Маргарет Прат. Джералд ѝ обясни накратко изискванията си и каза: „Искам го за днес, госпожица Прат.“ Тя възрази от другата страна на линията, но той я прекъсна.

„Ако не можете да го уредите, ще намеря някой, който може.“ Отговорът ѝ го накара да се усмихне мрачно. „Тогава днес следобед, в 17:00,“ каза той и затвори.

Вдигна вътрешния телефон. „Хелън, сега може да се свържеш с майка ми,“ каза той.

След секунди винаги ефективната Хелън го свърза с госпожа Едит Низбит. „Мамо!“ каза Джералд. „Имам две неща да ти кажа. Първо, Сам Келсън ми изпрати новото ти завещание по грешка… и искам веднага да си стегнеш багажа.“

Едит, която седеше в салона на прекрасния дом на Джералд, където живееше с него, онемя. „Джералд… Разстроен ли си заради завещанието? Моля те, позволи ми да ти обясня…“

„Не се нуждая от обяснения, мамо. Искам да имаш багажа си събран и да си готова да тръгнеш до 16:00,“ каза Джералд и затвори. Едит седеше там със забързано сърце. Тя си мислеше, че Джералд ще я разбере!

Той беше най-малкият от трите ѝ деца, този, който винаги я подкрепяше, помагаше ѝ в трудни моменти и когато артритът ѝ заплашваше да я осакати през последната година, дори я беше приютил в дома си.

Едит се качи в стаята си и започна да събира багажа си. Да, тя беше оставила всичките си пари на другите две си деца, но честно вярваше, че Джералд ще я разбере. Сълзи замъгляваха погледа ѝ, докато гледаше куфара си.

Беше наранила най-обичаното и мило свое дете! Трябваше да му обясни! Едит повика икономката на Джералд да ѝ помогне с куфара и слезе долу, за да го изчака с нетърпение.

В 16:00 той пристигна, точен както винаги. Влезе вътре, целуна я бързо по бузата и Едит извика: „Моля те, Джералд, позволи ми да ти обясня!“

„Нямам време за обяснения, мамо. Хайде,“ каза той. Взе куфара ѝ и го занесе в багажника на колата си. Едит се качи в колата безмълвно.

Джералд караше, без да проговори. „Къде отиваме, Джералд?“ попита Едит, но той точно в този момент включи радиото и не ѝ отговори. Едит се огледа. Никога не беше била в тази част на града.

„Джералд, за завещанието…“ започна смело Едит.

„О, завещанието!“ каза Джералд, поглеждайки я с намръщено лице. „Завещанието, в което оставяш къщата и 120 000 долара на Ейми и Оливър, а на мен оставяш старата хижа до езерото, снимките на дядо от войната и часовника на татко?“

„Да…“ прошепна Едит. „Разбираш ли…“ Но точно тогава Джералд спря колата. Те бяха пристигнали пред малко частно летище, а на пистата ги чакаше лъскав частен самолет.

Джералд се обърна към Едит, а в очите му блестяха сълзи. „О, мамо, разбирам за къщата и парите. Ейми и Оливър имат нужда от тях, а аз имам повече пари, отколкото мога да изхарча.

„Но това, което ми оставяш, мамо, показва колко добре ме познаваш. Знаеш какво е важно за мен и близо до сърцето ми. Имам всичко, от което се нуждая, но спомените, които ми даваш, са безценни!“

„Но, Джералд…“ задъха се Едит. „Мислех, че ме изгонваш!“

Джералд се усмихна. „Няма такъв шанс! Взимам те в Таити за две седмици. Мисля, че това ще помогне на артрита ти, а аз бих искал да прекарам малко качествено време с майка си!“

Едит прегърна най-малкия си син – и тайно най-любимия – със сълзи на очи. Той беше разбрал! Едит знаеше, че сувенирите от баща ѝ и съпруга ѝ ще бъдат ценени и предадени с любов от Джералд.

Двамата прекараха прекрасно време в Таити, Джералд получи хубав загар и дори се запозна с очарователна млада жена от Ню Йорк, която също беше на почивка. На Едит ѝ се стори, че може би няма да се наложи да чака дълго за тези внуци!

Вижте всички последни новини от Bubolechko.com.