реклама
Животът си мина и на стари години се оказах никому ненужна.
През годините, не знам защо, децата ми винаги трудно се разбираха с мен и когато се разведох с мъжа ми, те взеха неговата страна. По-скоро мъжът ми ме напусна. Класика – заради по-млада.
Съпругът ми беше влиятелен човек, директор на голямо предприятие и, разбира се, беше по-изгодно да подкрепят него. А аз? Останах сама, одумваната от всички зарязана жена.
Минаха години и децата почти спряха да се сещат за мен. О т общи приятелиНаучих как са се забавлявали с баща си и младата му жена. Много ме заболя. Те отидоха заедно на почивка, а аз останах сама.
За да се разсея, заминах да работя в Германия. Работих усилено, но също така се забавлявах, когато беше възможно. Спечелих достатъчно, за да ремонтирам апартамента си, да си купя нови уреди и да отделя малко пари за старините си.
Междувременно децата успяха да създадат свои семейства. Но тогава ги очакваха неприятни новини: бившият ми съпруг почина от инфаркт.
Оказа се, че е оставил цялото си състояние на младата си съпруга, която дори нямаше деца от него. Синът ми и дъщеря ми останаха без нищо.
Изведнъж се сетиха за мен и започнаха да идват на гости, да носят малки подаръци. Приех посещенията им, но разбрах, че преследват своите цели.
Днес вече съм на 72 години. Здрава съм, чувствам се добре и нямам нужда от помощ. Но наскоро дъщеря ми започна да намеква, че е време да помисля за бъдещето.
Наскоро пък при мен дойде моята внучка, която вече имаше сериозен приятел.
— Не ти ли е скучно сама тук? — попита тя.
— Не, тук се чувствам много удобно.
— Но апартаментът е толкова голям. Сигурно ти е трудно да го почистваш. Може би приятелят ми и аз трябва да се преместим при теб? Ще ти бъде по-забавно и по-лесно за нас – няма да плащаме наем.
— А кой ти е казал, че няма да плащате? — отговорих. — Ще ти направя добра отстъпка, 250 евро на месец плюс сметките ще са достатъчни.
Внучката се смути. Тя явно очакваше, че ще се премести при мен и после ще им оставя апартамента. Но отдавна реших, че нито синът ми, нито дъщеря ми ще наследят имота ми.
Направих завещание, в което пишеше, че след смъртта ми апартаментът ще бъде продаден и парите ще бъдат преведени във фонд за подпомагане на болни деца.
Тогава дъщеря ми се обади и попита защо съм толкова студен акъм внучката си. Синът ми също дойде селед нея и намекна, че е готов да се грижи за мен. Но аз нямам нужда от цялата тази „любов“.
Ако бяхте на мое място, как щяхте да постъпите?

Публикувано от Редакция „Буболечко Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com