реклама
Преди да бъде открита мъртва в автомобила си, тя изпрати съобщение на свой приятел: „Р… ако не ти се обадя до сутринта…“
Млада жена беше открита безжизнена в автомобила си рано сутринта край малък път в покрайнините на Пловдив. Случаят първоначално изглеждал като трагичен инцидент, но едно съобщение, изпратено малко преди смъртта ѝ, променило посоката на разследването.
Жената, която близките ѝ наричали Мария, била на 34 години и работела в частна фирма. По думите на приятелите ѝ в дните преди трагедията тя била напрегната и необичайно мълчалива.
Вечерта преди да бъде открита, Мария се срещнала с приятели в малко заведение в центъра на града. Около 22:30 часа си тръгнала сама.
Камери в района заснели автомобила ѝ да напуска централната част на града.
След това следите ѝ почти изчезнали.
Около половин час по-късно един от най-близките ѝ приятели получил странно съобщение.
То гласяло:
„Р… ако не ти се обадя до сутринта, не вярвай на това, което ще кажат. Телефонът ми може да не е у мен.“
Мъжът първоначално решил, че Мария е разтревожена от личен проблем.
Опитал да ѝ позвъни.
Телефонът ѝ бил изключен.
На следващата сутрин автомобилът бил забелязан от човек, който минавал по второстепенен път извън града.
Колата била спряла встрани от платното.
Вратата на шофьора била заключена.
Мария била вътре.
На място пристигнали полиция и медицински екип, но жената вече била мъртва.
При първоначалния оглед не били открити видими следи от борба.
Имало обаче нещо странно.
Телефонът ѝ липсвал.
Чантата ѝ била в автомобила.
Документите — също.
Портфейлът бил непокътнат.
Разследващите започнали да проверяват последните ѝ контакти и именно тогава приятелят ѝ показал съобщението, което получил предната вечер.
По-късно от облачно архивиране било възстановено още едно съобщение, което Мария така и не успяла да изпрати.
В черновите на телефона ѝ били запазени само няколко думи:
„Той знае, че разбрах.“
Никой от близките ѝ не можел да каже със сигурност за кого става дума.
Но най-голямата изненада дошла малко по-късно.
От запис на охранителна камера край бензиностанция разследващите видели автомобила на Мария около час след като тя си тръгнала от заведението.
На кадрите обаче тя не била сама.
До автомобила стоял мъж.
Лицето му почти не се виждало.
Минута по-късно двамата потеглили.
Според разказа на нейна приятелка Мария наскоро споделила, че случайно е попаднала на документи, които не трябвало да вижда.
Тя не уточнила какви са.
Казала само:
„Ако това е истина, човекът, на когото вярвам най-много, ме е лъгал от години.“
Два дни след смъртта ѝ полицията открила телефона.
Той бил хвърлен в контейнер на няколко километра от мястото, където била намерена колата.
SIM картата липсвала.
Но паметта на устройството не била напълно изтрита.
Сред възстановените файлове имало аудиозапис с продължителност само 11 секунди.
Чувал се гласът на Мария.
Била задъхана.
След това прошепнала:
„Радослав… беше прав.“
После се чул друг глас.
Мъжки.
Само две думи:
„Дай телефона.“
Записът прекъсвал.
Приятелят, получил последното ѝ съобщение, се казвал Радослав.
Но той твърдял, че няма представа какво е имала предвид.
Седмица по-късно разследването направило нов обрат.
Проверка показала, че в нощта на смъртта на Мария телефонът на Радослав се е намирал близо до мястото, където е открита колата.
Когато бил извикан за втори разпит, той заявил, че никога не е напускал дома си.
Разследващите обаче вече разполагали с друго доказателство.
Камера от крайпътен обект показвала автомобил, който спрял зад колата на Мария малко след полунощ.
Колата била собственост именно на Радослав.
Тогава той признал, че е бил там.
Но твърдял, че е пристигнал прекалено късно.
По думите му Мария вече била мъртва.
Причината да мълчи била страхът, че полицията ще го заподозре.
И тогава разследващите му показали последната възстановена снимка от телефона ѝ.
Тя била направена минути преди смъртта ѝ.
На кадъра се виждало отражение в страничното огледало на автомобила.
Зад Мария стоял мъж.
Радослав погледнал снимката и пребледнял.
— Познавате ли го? — попитал разследващият.
Той дълго мълчал.
После казал:
— Да.
— Кой е?
Радослав вдигнал очи.
— Това е съпругът ѝ.
Настъпила тишина.
Имало само един проблем.
Според всички официални документи Мария никога не е била омъжена.
Тази история е художествено пресъздадена. Имената, детайлите и ситуациите са измислени или променени с литературна цел. Всякакви прилики с реални личности или действителни събития са случайни и непреднамерени.
Публикувано от Редакция „Буболечко Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
