реклама
ПОХАРЧИХ ПАРИТЕ ЗА БАЛНАТА СИ РОКЛЯ, ЗА ДА ПОМОГНА НА БЕЗДОМЕН МЪЖ — НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ТОЙ СЕ ПОЯВИ НА БАЛА С ЛУКСОЗЕН ПОДАРЪК
Израснах с майка ми и баба ми, но животът ни никога не беше лесен. Въпреки финансовите ни затруднения, винаги намирахме начин да се справим.
Едно нещо обаче имахме в изобилие — любов, и тя беше напълно достатъчна за нас.
Когато наближи балът, не можех да не се развълнувам. Както повечето момичета, мечтаех да нося красива рокля и да се почувствам като част от останалите.
Но знаех, че нямаме излишни пари за рокля, затова дори не попитах мама.
Една сутрин, майка ми, Дина, и баба ми, Холи, ме изненадаха с плик.
„Спестявахме,“ каза мама тихо, като плъзна плика по масата.
Вътре имаше точно толкова пари, колкото ми трябваха за рокля. Не знам дали мама беше спестявала за мен, или беше взела назаем, но бях изключително щастлива.
„Благодаря ви!“ прегърнах ги. „Не мога да повярвам, че направихте това за мен!“
Не можех да дочакам да си купя перфектната рокля този ден.
На път за магазина с автобуса стисках плика с пари и си представях роклята, която щях да избера. Но мислите ми бяха прекъснати, когато двама контрольори започнаха да проверяват билетите.
Тогава забелязах мъж в края на автобуса. Изглеждаше притеснен.
„Нямам билет,“ заекна той. „Забравих портфейла си у дома.“
Контрольорите се спогледаха раздразнено.
„Няма билет, значи глоба,“ каза един от тях строго.
„Трябва да платите, или ще извикаме полицията.“
„Моля ви, умолявам ви,“ каза мъжът. „Трябва да стигна до дъщеря си. Тя е болна и трябва да я заведа в болницата. В бързината забравих портфейла си. Моля ви!“
Сърцето ми се сви, гледайки отчаянието в очите му.
Колебах се, мислейки за роклята, но нещо вътре в мен ми подсказа, че този мъж се нуждае от помощта ми повече, отколкото аз от красива рокля.
Преди да се разколебая, станах и казах: „Аз ще платя глобата му.“
Мъжът, Рик, ме погледна с широко отворени очи, докато подавах парите на контрольорите.
„Не мога да повярвам, че направихте това,“ каза той със сълзи в очите. „Спасихте ме. Благодаря ви!“
„Всичко е наред,“ усмихнах се. „Надявам се дъщеря ви скоро да се оправи.“
Върнах се у дома с празни ръце и разказах на майка ми какво се беше случило. Тя беше ядосана.
„Даде парите ли?“ попита шокирано. „Как можа да бъдеш толкова наивна, Карли? Този мъж можеше да те излъже!“
Сълзи изпълниха очите ми. Не бях мислила за това.
Тогава баба ми ме прегърна.
„Постъпи правилно,“ прошепна тя. „Доброто винаги се връща.“
Няколко дни по-късно отидох на бала с една стара рокля. Чувствах се толкова не на място, докато другите момичета се въртяха в красивите си, блестящи тоалети.
Почти съжалявах, че изобщо дойдох, докато не усетих потупване по рамото си.
Обърнах се и видях Рик, усмихнат. До него стоеше дъщеря му — здрава и пълна с живот.
„Това е дъщеря ми, Хейли,“ каза той.
„Здравей, Хейли,“ усмихнах се.
След това той ми подаде подаръчна кутия.
„Какво е това?“ попитах.
„Моля, отвори я,“ настоя Рик. „Това е за теб.“
Не можех да повярвам на очите си, когато я разопаковах. Рик ми беше купил най-красивата рокля, която някога бях виждала.
„Не знам какво да кажа…“ започнах. „Това… това е невероятно!“
Рик се усмихна. „Ти вече каза достатъчно, като ми помогна, когато никой друг не искаше. Сега е време да се насладиш на вечерта си.“
Бързо се преоблякох в новата рокля и влязох в балната зала, чувствайки се като принцеса.
Тази вечер осъзнах, че добротата наистина се връща, когато най-малко очакваш.
Публикувано от Редакция „Буболечко Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл [email protected]
We improve our products and advertising by using Microsoft Clarity to see how you use our website. By using our site, you agree that we and Microsoft can collect and use this data. Our