реклама
Като дете баба ми разказваше, че душите на нашите починали близки стоят пред портите на гробищата и чакат близките им да дойдат при тях. Те чакат в деня на земното си отпътуване, на Задушница… Чакат до вечерта и когато никой не дойде при тях, се прибират и горко плачат.
Често мисля за това. И съм получавала знаци от близките си неведнъж. Като бях малка ми се случи нещо необичайно.
Зовът на дядо ми
Ето една история от детството. Бях на около десет години, когато цялото ни семейство отиде на гробищата при покойния ми дядо. Роднините рядко идваха на гробището, така че винаги забравяха къде почиваше той и всеки път се разхождаха дълго време и търсеха гроба му.
И така близките ми обикаляха гробищата, търсейки гроба. А аз въртя глава насам-натам, гледам паметниците и изведнъж чувам да зоват името ми.
Решила, че близките ми са намерили гроба на дядо. Изкрещях от мястото си: „Защо викате? Намерихте ли дядо?“
Отговориха ми, че не са ме викали… А аз ясно чувах как някой зовеше името ми.
Вече мислех, че халюцинирам, но последвах гласа. Накрая, след поредното обаждане, се обръщам, правя няколко крачки и се изправям срещу гроба на дядо си. Оказа се, че той ни е чакал и когато пристигнахме, се страхуваше да не би да не намерим гроба му и да си тръгнем без помен.
Затова ме бе повикал, да го открия.
Махнах с ръка на всички да дойдат при мен. По-късно възрастните бяха много изненадани как детето успя да намери правилния сред огромния брой гробове. Така и не казах, че дядо сам ме повика.
Ето и разказите на други хора от гробищата
„Дойдох на гробището да посетя кръстника си. Отдавна не бях ходил там и не помнех къде е погребан. През това време гробището се бе разраснало много. Дълго се лутах наоколо, търсейки и накрая напълно се изгубих. Накрая бях уморен от скитане и казах на глас: „Е, къде си?“ И се хванах за оградата на някакъв гроб. Обръщам се и се оказва, че това е неговият. Истинско чудо!“
„В края на август беше рожденият ден на брат ми, а в началото на септември беше годишнината от смъртта му. Тъй като тези две дати са близки, аз и моите роднини дойдохме на гробището на рождения му ден, за да си спомним за нашия малък брат. Седяхме заедно като семейство, говорихме, спомняхме си и плакахме. Тогава изведнъж всички млъкнаха, всеки мислеше за своите си неща.
И изведнъж долетя пеперуда, толкова синя и красива. Прелетя около всички ни, точно около всеки един и кацна на ръката ми, а именно на пръстена с печат на брат ми! Как да не вярваш в неземните знаци?
Вярвам, че брат беше с нас тогава и благодарих на всеки един от нас, че го помни. А когато се отдалечихме от гробището, в колата започна да звучи любимата му песен. Близките ни са с нас, просто трябва да го видим и да повярваме.“
Публикувано от Редакция „Буболечко Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл [email protected]
We improve our products and advertising by using Microsoft Clarity to see how you use our website. By using our site, you agree that we and Microsoft can collect and use this data. Our