реклама
Принуден да сключа уреден брак, за да спася семейния бизнес, очаквах неловки разговори в първата брачна нощ. Но тогава Адриана ми заповяда:
„Отсега нататък ще правиш всичко, което ти кажа.“
Шега ли беше това? Не. Беше демонстрация на власт – и ако откажех, семейството ми щеше да загуби всичко.
„Сине, не бих те помолил за това, ако имаше друг начин.“ Гласът на баща ми звучеше необичайно несигурно.
„Сигурен ли си, че единственият начин да спасим бизнеса е да се оженя за жена, която дори не познавам?“ – недоумявах.
Той въздъхна тежко. „Адриана е дъщеря на Виктор. Сливането на компаниите е единственият ни шанс. А той… държи на традициите. Иска да обедини семействата.“
„Значи съм просто разменна монета?“
„Джеймс, моля те, разбери—“
„Не, татко. Прекрасно разбирам.“
Ти изгради тази компания, ти взе решенията, довели до този момент, а сега аз трябва да разчистя бъркотията, като се продам като някакъв средновековен принц.”
„Просто я срещни преди да решиш.“
Не исках, но отчаянието в очите му ме спря.
„Добре. Ще я срещна. Но нищо не обещавам.“
Когато я видях за първи път, Адриана беше ослепителна. Умна, остроумна и уверена.
„Знам, че ситуацията е необичайна, но вярвам, че можем да направим това да проработи.“ Усмихна се леко.
Разговорът ни потръгна неочаквано добре.
На следващия ден казах на баща си: „Тя е невероятна.“
Лицето му се озари. „Значи ще го направиш?“
Нещо все още ми подсказваше, че това е грешка. Но надеждата в очите му…
„Да. Ще се оженя за Адриана.“
Сватбата беше сделка, маскирана като празненство. Клетвите звучаха като договорни клаузи, а дори целувката изглеждаше предварително уговорена.
В нощта след церемонията, когато останахме сами, Адриана свали обувките си и седна на ръба на леглото.
„Отсега нататък ще правиш всичко, което ти кажа.“
Засмях се. „Разбира се. И каква е първата ти заповед, Ваше Величество?“
„Искам бургер от „Макдоналдс“ на Грант Стрийт. Върви пеша.“
„Сериозно? Вече е почти полунощ. Това е на три километра.“
„Знам. По-добре тръгвай.“
Изчаках шегата. Не дойде.
„Не може да говориш сериозно.“
„Напълно сериозна съм, Джеймс. Баща ми се съгласи на този брак само защото твоят обеща, че ще правиш всичко, което поискам. Така че можеш да бъдеш моят слуга… или да гледаш как семейството ти фалира.“
Бях шокиран. Жената, с която имах толкова приятен разговор, сега беше властна непозната.
„Добре. Един бургер, идва веднага.“
Но нямаше да бъда напълно безсилен. В асансьора извадих телефона си и повиках такси.
На следващата сутрин Адриана ме събуди в 6 сутринта.
„Изглади ми синия костюм. После направи кафе – черно, с една захар.“
„Не съм ти иконом.“
„Не, ти си мой съпруг. А това означава, че си всичко, от което имам нужда.“
Всеки ден носеше нови заповеди.
Измий колата ми. Вземи ми дрехите от химическо чистене. Масажирай ми краката.
„Защо го правиш?“ – попитах един ден, докато лъсках нейните дизайнерски обувки.
„Защото мога.“
Но тя ме учеше. Всеки неин каприз разкриваше рутина, слабости, предсказуемост.
Когато не издържах повече, отидох при баща си.
„Тя ме превърна в свой слуга.“
„Не съм имал представа, сине… но договорът с Виктор…“
„Не може да бъде прекратен, без да ни разори. Знам.“
Той въздъхна. „Съжалявам, Джеймс.“
„Не съжалявай. Ще се справя с Адриана.“
⸻
Поставянето на малките безжични камери беше лесно. В продължение на две седмици събирах доказателства – как ме командва, как се хвали на приятелките си, че ме контролира напълно.
Докато в социалните мрежи тя представяше нашия „перфектен брак“.
„Силна двойка“ – пишеше в описанията.
Но истината излезе наяве в дъждовна вторнична вечер.
„Искам суши. От „Акира“. Върви пеша.“
„Това е на пет километра!“
„И? Вземи чадър.“
„Не.“
Тя застина. „Какво каза?“
„Казах „не“, Адриана. Няма да ходя.“
Лицето ѝ пламна от гняв. „Не ми отказваш! Или забрави какво ще стане, ако не слушаш?“
„Обади се на баща си. Разкажи му.“
Тя натисна номера му на високоговорител.
„Татко, имаме проблем. Джеймс отказва—“
„Адриана… Какво, по дяволите, си вършила?“
Тя пребледня. „Какво имаш предвид?“
„Джеймс ми изпрати видеа. Десетки. Това ли наричаш брак? Да го тъпчеш и заплашваш?“
Очите ѝ се впиха в мен. „Записвал си ме?“
Кимнах. „Всяка заповед. Всяка заплаха.“
Баща ѝ продължи: „Подписваш документите за развод. Сделката между мен и баща му остава. Разбра ли?“
„Да, татко…“
След като разговорът приключи, тя се обърна към мен с молба: „Моля те, не можеш да направиш това! Ще съсипеш имиджа ми!“
Аз се усмихнах. „Ще помисля… ако започнеш да изпълняваш моите заповеди.“
Две седмици Адриана живя по моите правила. Докато не оставих документите за развод на кухненския плот.
„Но… каза, че ще останеш, ако слушам!“
„Излъгах. Надявам се, че си научила нещо. Сега събирай багажа си и се махай.“
„А ако откажа?“
Вдигнах телефона си. „Тогава тези видеа стават публични.“
Час по-късно в социалните ѝ мрежи се появи нов пост: „Решихме да се разделим по взаимно съгласие…“
А аз, за пръв път от месеци, можех да дишам свободно.
Публикувано от Редакция „Буболечко Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
We improve our products and advertising by using Microsoft Clarity to see how you use our website. By using our site, you agree that we and Microsoft can collect and use this data. Our