НЯКОЙ МИ ПОДАРИ 5000 ЛЕВА И БЕЛЕЖКА ДА ИЗБЯГАМ КАТО СВАТБЕН ПОДАРЪК. КОГАТО РАЗБРАХ КОЙ, НАПРАВИХ КАКТО БЕШЕ НАПИСАНО

Преглеждания: 4 038

Мислех, че сватбеният ми ден ще бъде прекрасен, докато не се сблъсках с подарък, който не исках. Подаръкът, даден ми от някой близък, засади семенце на съмнение в съзнанието ми и доведе до края на краткия ми брак.

Денят, в който се омъжих за Борис, моя дългогодишен приятел, беше като сбъдната мечта! Церемонията от миналия уикенд беше всичко, което някога съм си представяла! Беше интимна, изпълнена със смях и заобиколена от най-близките ни хора. Но това, което не очаквах, беше подозрителен подарък, който промени хода на живота ми.

Даниела изглежда тъжна в деня на сватбата си.

Аз и Борис разменихме обети под арка с блестящи светлини, обещавайки си завинаги, докато приятели и семейство бършеха сълзите си от радост. Рецепцията в близката зала беше магична – с искрени речи, танци и празнична трапеза, която зарадва всички.

Когато вечерта започна да приключва, аз и новият ми съпруг решихме да отворим сватбените подаръци. Но сред красиво опакованите пакети и милите картички открих обикновен бял плик с моето име.

Пликът не показваше от кого е, затова го отворих с любопитство, за да открия 7340 долара в брой и ръкописна бележка с надпис: „Избягай. Довери ми се.“ Сърцето ми спря за миг, преди да започне да бие лудо, докато гледах бележката.

Шепнех под носа си: „Кой би изпратил такова съобщение на сватбения ми ден?“ Опитвах се да разбера смисъла му, но нищо не изглеждаше наред. Погледнах към Борис, който се смееше с някои приятели, напълно неосъзнат за притеснителното откритие, което бях направила.

Не можех да го задържа само за себе си, защото започнах да изпадам в паника. Веднага щом привлякох вниманието на съпруга ми, го повиках. Показах му бележката, почти я тикнах в лицето му от нервност.

„Какво мислиш, че означава това?“ Опитах се да запазя гласа си спокоен, въпреки вътрешния хаос.

Борис прочете бележката и се засмя, поклащайки глава. „Вероятно е някаква шега,“ каза той, махайки с ръка. „Някой просто се опитва да се пошегува.“

Но аз не бях убедена и не можех да се отърся от усещането, че има нещо повече. Почеркът върху бележката изглеждаше смътно познат, но не можех да се сетя на кого е. Нежеланието на Борис да го приеме сериозно само ме направи още по-неуверена. Защо не обръщаше внимание?

Онази нощ, докато се настанявахме в хотелската стая, не можех да спра да мисля за плика. Продължавах да се въртя, мислейки за бележката. Съобщението беше зловещо, като предупреждение, което не можех да пренебрегна. Опитвах се да се съсредоточа върху радостта от първата ни нощ като семейна двойка, но бележката не ми излизаше от главата.

Ранната сутрин, докато Борис още спеше, се измъкнах от леглото и извадих бележката от чантата си. Прекарах следващия час, сравнявайки почерка с този на картичките от сватбените подаръци, но нищо не съвпадаше.

Паниката започна да се прокрадва. „Дали някой се опитва да ми каже нещо? Дали има нещо за Борис, което не знам?“ Запитах се. По-късно, докато опаковахме багажа за медения си месец, забелязах майката на Борис, Емилия, да ме наблюдава внимателно.

Емилия винаги е била учтива, но дистанцирана, никога не твърде сърдечна. Сега в очите ѝ имаше нещо, което ме накара да се почувствам неспокойна. Сякаш търсеше нещо в мен, знак, който не можех да разчета.

Накрая, не можейки повече да издържам напрежението, се приближих към Емилия, преди да тръгнем. „Можем ли да поговорим за момент?“ – попитах, опитвайки се да запазя гласа си спокоен. Тя кимна, и се преместихме в по-спокойно кътче на стаята.

„Какво ти е на ума?“ – попита тя, с неутрален тон.

Поех дълбоко дъх и извадих бележката от джоба си. „Ти ли изпрати това?“ – попитах, подавайки я към нея.

Емилия не промени изражението си, но в очите ѝ проблесна нещо – може би изненада? Тя взе бележката, прочете я и след това ме погледна. „Да,“ каза тя просто.

Тази дума удари като удар в стомаха. „Защо?“ – изисках, гласът ми трепереше от гняв и объркване.

Майка му въздъхна, сгъна бележката и ми я върна. „Беше тест,“ призна тя. „Винаги съм била защитна към Борис. Той ми е единственият син, и исках да се уверя, че се омъжваш за него по правилните причини.“

Стоях втрещена. „Тест?“ – повторих, едва вярвайки на чутото.

Емилия кимна, а изражението ѝ омекна. „Парите бяха начин да проверя дали ще се поколебаеш или ще бъдеш изкушена да го напуснеш в последния момент. Исках да знам дали си сигурна в този брак.“

Не можех да повярвам! В най-щастливия ден от живота ми свекърва ми се опитва да ме подкупи, за да напусна сина ѝ! Чувствах вълна от гняв и предателство да ме залива. „Как можа да направиш това?!“ – попитах, гласът ми почти заглъхнал.

„Видяла съм твърде много бракове да се провалят, защото един от партньорите е имал съмнения, които никога не са споделили,“ каза тя тихо. „Не исках това за Борис или за теб.“

Не можех повече да я гледам! Обърнах се и се отдалечих, опитвайки се да осмисля какво току-що бях чула. Този така наречен тест на Емилия ме разтърси до основи! Толкова бях сигурна за Борис, за нашето бъдеще заедно, но сега съмнението се прокрадваше. Съмнение, което не можех да пренебрегна.

Докато денят напредваше, усещах как расте горчивината ми. Как СМЕЕ да поставя под въпрос моето отношение към Борис?! И все пак, колкото и да ми беше трудно да си призная, думите ѝ ме разтревожиха. Запитах се: ако ролите бяха разменени, дали Борис щеше да премине този тест?

Тази мисъл ме глождеше, докато не можех повече да я понеса! Реших да разбера. На следващата сутрин, докато Борис беше под душа, взех плика и парите от чантата си и написах нова бележка: „Ако имаш съмнения, вземи парите и си тръгни. Няма да задавам въпроси.“

Поставих плика върху куфара на Борис и се скрих в гардероба, сърцето ми биеше лудо. Това беше моят тест, и не бях сигурна, че искам да видя резултата. След няколко минути съпругът ми излезе от банята.

Той забеляза плика почти веднага и го взе, с изражение на любопитство. Борис го отвори, прочете бележката и остана да стои, втренчен в парите. Сърцето ми се сви, докато го наблюдавах. Той не се засмя или отхвърли бележката, както направи с първата!

Вместо това стоеше там, дълбоко замислен, сякаш наистина обмисляше предложението! Усетих студени тръпки да преминават по тялото ми. Колебанието на Борис говореше много! Той се съмняваше в брака ни на самия ден след сватбата ни!

Осъзнаването ме удари като тежест върху гърдите. Накрая, след това, което изглеждаше като вечност, Борис се усмихна, сгъна бележката, върна парите в плика и ги сложи в куфара си. Облече се и напусна стаята.

Той нямаше намерение да ми каже за това! Моите подозрения се потвърдиха – Борис беше готов да вземе парите и да си тръгне. Очите ми се насълзиха, докато тихо излизах от гардероба. Решението ми беше взето!

Не можех да остана с някой, който дори би помислил да избяга, особено толкова скоро след като сме си обещали вечност! С треперещи ръце събрах малкото си вещи. Оставих друга бележка за Борис, само с две думи: „Съжалявам.“

Докато излизах от хотелската стая, тежестта на това, което правех, ме притискаше, но знаех, че е правилното решение. Тестът на Емилия се обърна срещу нея по най-зрелищния начин! Тя беше създала пропаст между мен и Борис, която не можеше да се запълни.

Не можех да прекарам живота си с някой, който се съмняваше в нас от самото начало. Хладният въздух докосна лицето ми, когато излязох навън. Поех дълбоко дъх, осъзнавайки, че всичко е приключило. Бъдещето, което си бях представяла с Борис, беше изчезнало, и нямах представа какво ме очаква.

Но знаех едно: не можех да живея в лъжа. Докато виках такси, прошепнах: „Ще се справя.“ Думите бяха неуверени, но бяха единственото, за което можех да се хвана. Доверих се на инстинктите си, и те ме доведоха до истината, колкото и болезнена да беше тя.

Вижте всички последни новини от Bubolechko.com.