реклама
Животът с моя син и неговата непоносима съпруга беше далеч от спокойствието, което си бях представяла. Но когато намусеният съсед от съседната къща неочаквано ме покани на вечеря, всичко започна да се променя. Не подозирах, че се разгръща таен план — план, който щеше да преобърне живота ми.
Бях живяла с моя син Андрю и неговата вечно недоволна съпруга Кейт от две седмици. Това не беше споразумение, което някой от тях някога бе искал, но моят леко преувеличен инцидент с крака най-накрая принуди Кейт неохотно да се съгласи.
Разбира се, тя се противопостави — беше го правила години наред — но този път нямаше избор.
Когато тази сутрин излязох на верандата, я забелязах в двора, как гребеше листа. Наблюдавах я от разстояние и въздъхнах. Горката девойка нямаше ни най-малка представа какво прави.
— Кейт, правиш го напълно грешно! — извиках високо. Тя дори не вдигна поглед.
Предположих, че не ме е чула, затова се приближих, накуцвайки за по-голям ефект.
— Казвам ти, че гребеш листата по неправилен начин. Започни с малки купчини, след това ги събери в една голяма. Да ги влачиш из двора е загуба на време.
Тя спря рязко, облегна се на греблото и се обърна към мен. Лицето ѝ издаваше умората от това да носи дете и да е домакин на нежелан гост.
— Мислех, че кракът ти те боли, — каза тя безизразно, като погледът ѝ се насочи към подозрително стабилната ми походка. — Може би е време да се прибереш у дома?
Колко смела! Хванах крака си за акцент и отговорих възмутено.
— Опитвах се да ти помогна, въпреки болката, а ти така ми се отплащаш?
Кейт постави ръка на корема си — защитен жест, който не можеше да се сбърка.
— Седем месеца съм бременна. Помощ означава наистина да направиш нещо полезно, — каза тя с по-остър тон от есенния въздух.
Грубо, помислих си аз, но насила се усмихнах. Не си заслужаваше спора.
От другата страна на оградата се появи г-н Дейвис, намусеният им съсед. Лицето му бе същото намръщено изражение, както винаги.
— Добър следобед, г-н Дейвис! — провикнах се, опитвайки се да смекча строгия му поглед.
Той измърмори нещо под носа си и изчезна в къщата, без дори да кимне. Също като Кейт — мрачен и необщителен.
По-късно, когато Кейт започна да приготвя вечерята, аз, разбира се, ѝ дадох няколко полезни съвета, но тя сякаш не ме чуваше.
— Моля те, просто излез от кухнята, — каза тя студено.
Тази вечер, когато Андрю се прибра, я чух да му се оплаква. Застанах близо до стената и подслушах част от разговора им.
— Обсъдихме това, — каза Андрю с премерен тон. — Ще е от полза за всички.
— Знам, — въздъхна уморено Кейт. — Опитвам се, но е по-трудно, отколкото си мислиш.
По-късно същата вечер, на вечеря, не се сдържах да отбележа, че пайът ѝ е недоопечен.
— Имам идея, — каза Кейт изведнъж, тонът ѝ беше твърде бодър, за да бъде искрен. — Защо не опечеш пай и не го занесеш на г-н Дейвис?
Сбръчках чело.
— Този намусен човек? Той дори не ме поздравява, — сопнах се.
— Мисля, че грешиш. Той не е толкова лош — просто е срамежлив, — каза тя с лека усмивка. — Освен това, видях как те гледа.
На следващата сутрин не очаквах да видя г-н Дейвис да се приближава към двора.
— Маргарет, — започна той сковано. — Бихте ли… излезли с мен на вечеря?
— За вас съм госпожица Милър, — вдигнах вежда.
— Добре, госпожице Милър. Ще ми позволите ли да ви поканя на вечеря?
Останалата част от деня мина в трескава подготовка.
Когато вечерта удари седем часа, застанах на прага му, сърцето ми трепкаше неочаквано.
По време на вечерята разговорът беше скован, докато не споменах любовта си към джаза. Лицето му се промени — мрачността отстъпи място на ентусиазъм.
— Бих пуснал любимия си запис за теб, — каза той по-меко. — Но грамофонът ми е счупен.
— Не ти е нужна музика, за да танцуваш, — казах, изненадвайки дори себе си.
Той протегна ръка и аз я приех. Танцувахме в приглушената светлина, а той си тананикаше позната мелодия.
В този момент почувствах нещо, което не бях усещала от години — топлина и спокойствие.
Но истината, която скоро щях да разбера, щеше да промени всичко.
След вечерята Питър ме изпрати до вратата. Преди да изляза, той се поколеба.
— Можеш да ми казваш Питър, — каза с по-мек тон, отколкото някога бях чувала от него.
— А ти можеш да ми казваш Маргарет, — отвърнах с усмивка.
И тогава, за моя изненада, той се наведе. За миг замръзнах, несигурна, но когато устните му нежно докоснаха моите, осъзнах, че не искам да се отдръпвам.
Целувката беше нежна и несигурна, но събуди в мен нещо, което не бях усещала от години.
Когато се отдръпна, погледът му търсеше моята реакция. Просто се усмихнах, усещайки как сърцето ми се изпълва с лекота.
— Лека нощ, Питър, — казах тихо, излизайки навън. Хладният нощен въздух погали зачервените ми бузи, но усмивката остана на лицето ми през цялата нощ.
Питър стана неразделна част от дните ми. Прекарвахме часове заедно, смеейки се на клюките в квартала, четейки книги от неговата огромна библиотека и опитвайки нови рецепти.
Докато готвех, той ми тананикаше любимите ми песни, изпълвайки къщата с топлина.
Намерих радост, която не бях познавала от години — тиха удовлетвореност, която правеше всичко останало да изглежда незначително.
Забележките на Кейт вече не ме притесняваха; светът ми се въртеше около Питър.
На Деня на благодарността го поканих на вечеря, за да не прекара празника сам. Забелязах как той се измъкна в кухнята, за да говори с Кейт. Любопитна, го последвах.
— Кейт, исках да поговоря с теб за грамофона, — каза Питър, гласът му беше колеблив, но твърд.
— Г-н Дейвис, вече го поръчах. Скоро ще пристигне. Нямаш представа колко съм ти благодарна, — отговори Кейт с нотка на облекчение. — Направи живота ми толкова по-лесен. Не знам как издържаш с нея, но скоро грамофонът ще бъде твой. Благодаря ти, че се съгласи с този план.
Думите ме удариха като шамар. Грамофон? Да търпи мен? План? Осъзнаването ме проряза като нож, а гневът избухна в мен.
— Така ли?! Всичко е било игра?! — избухнах, влизайки в кухнята с треперещ глас.
Кейт замръзна, лицето ѝ пребледня.
— О… — беше всичко, което успя да каже.
— Ще ми обясниш ли? — изкрещях, поглеждайки ту нея, ту Питър.
Андрю влезе, намръщен и загрижен.
— Какво става тук?
— Твоята съпруга е измислила някаква схема срещу мен! — заявих, сочейки обвинително към Кейт.
Андрю въздъхна дълбоко, сякаш се подготвяше за буря.
— Мамче, не беше само тя. Аз също го измислих. Мислехме, че ти и г-н Дейвис може да си подхождате. Никой от вас нямаше да направи първата крачка, затова му дадохме малко… насърчение.
— Насърчение? — повторих, като гласът ми се повиши.
— Предложихме му грамофон, — призна Андрю с виновен тон. — В замяна на това да излиза на срещи с теб.
— Андрю, защо? — прошепна Кейт.
— Поне моят син е честен с мен! — изсъсках, скръствайки ръце.
— Твоят син също беше на ръба на силите си с теб! — отвърна Кейт с раздразнен тон. — Постоянно се намесваше в живота ни, критикуваше всяко нещо, което правех. А аз съм бременна с твоето внуче — не можех да се справя със стреса! Така че да, измислихме този план и той проработи перфектно. Най-накрая имаше с какво да се занимаваш, а аз получих малко почивка!
Думите ѝ увиснаха във въздуха, жилейки повече, отколкото бих искала да призная. Поклатих глава, усещайки как разочарованието кипи в мен.
— Знаеш ли какво, Питър? Очаквах това от нея. Но не и от теб.
— Маргарет, мога да обясня… — започна Питър, приближавайки се към мен.
Но бях твърде ядосана, за да го слушам. Излязох от къщата, чувствайки как старата ми травма в крака се обажда с всяка стъпка.
— Маргарет! — извика Питър след мен. — Маргарет, почакай!
Завъртях се рязко, поглеждайки го гневно.
— Какво?! Какво можеш да кажеш? Прекалено съм стара за тези игри!
Той спря, лицето му бе изпълнено със съжаление.
— Казах на Кейт, че не ми трябва грамофонът! Просто исках да бъда с теб! — извика той, гласът му беше суров от емоции.
— Това не променя факта, че в началото си се съгласил, — отвърнах, гласът ми трепереше.
— Защото ти беше ужасна! — Питър изригна, а после омекна. — Или поне така си мислех. Постоянно критикуваше Кейт, казваше ѝ какво да прави. Но истината е, че и аз не бях по-добър — намусен, затворен и горчив. Ти ме промени, Маргарет. Ти ме накара да се почувствам жив отново.
Колебах се, думите му разпиляха гнева ми.
— Защо да ти вярвам?
Той се приближи, погледът му беше искрен.
— Защото се влюбих в теб, Маргарет. В упоритата, грижовна жена, която знае всички мои любими песни. Обичам те.
Сълзи напълниха очите ми. Истината беше ясна — и аз се бях влюбила в него.
— Добре, — казах тихо. — Но запазваме грамофона. Ще ни трябва за нашата музика.
Питър се засмя, облекчението и радостта бяха очевидни.
От този Ден на благодарността нататък, Питър и аз станахме неразделни. Всяка година празнувахме с музика и любов, която ставаше все по-силна с всяка мелодия.

Публикувано от Редакция „Буболечко Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com