реклама
Амелия искаше да види новородения си внук, но когато синът ѝ Марк отказа да я вземе, тя реши да върви пеша до дома му. Това ѝ отне часове, защото използваше проходилка. Но когато най-накрая стигна до къщата му, Марк ѝ забрани да влезе, а нещо шокиращо се случи.
„Не мога да те взема, мамо. Трябва да свърша някои задачи за Камила, а и други хора ще идват. Ще уговорим кога да видиш бебето,“ каза Марк на майка си, Амелия, по телефона. Тя трябваше да отиде да види новороденото им бебе за първи път, и той трябваше да я вземе, защото къщата му беше далеч.
„Сигурен ли си? С кола е доста бързо,“ Амелия почти го умоляваше. Тя наистина искаше да види внука си.
„Друг път, мамо. Трябва да тръгвам. Ще се видим по-късно!“ — затвори телефона, а Амелия се отпусна на дивана с тежка въздишка.
„Не ме интересува какво си донесла! Не искам да си тук сега. Трябва да си тръгнеш веднага!“
Тя беше притеснена от поведението на Марк напоследък. Изглеждаше, че той се отдалечава от нея. Ако трябваше да бъде честна, всичко започна, когато той се ожени за Камила.
Камила беше от изключително богато семейство в Кънектикът, докато Амелия отгледа Марк като самотна майка с помощта на баба му. Те никога не разполагаха с много, освен с безкрайна любов. Но сега синът ѝ имаше всичко. Родителите на Камила им подариха огромна къща след сватбата, и той живееше луксозен живот.
Оттогава Амелия се чувстваше изолирана, сякаш той се срамуваше от миналото си, макар че никога не го каза директно.
„Глупости,“ казваше си тя често, когато мислеше за това. „Марк просто е зает. Сега имат бебе и милион задължения. Ще ме вземе друг път.“
Но ѝ дойде внезапна идея. Можеше да върви до къщата му. Може да бъде трудно, но щеше да го направи. Автобусите не стигаха до дома му, а и тя не можеше да си го позволи, затова ходенето беше единствената ѝ опция.
Амелия се изправи с помощта на проходилката си, взе чантата и торбата, които беше подготвила за деня, и ги закрепи здраво на проходилката. Започна пътуването си бавно, а макар че можеше да се опира на проходилката, ѝ беше трудно.
Тя трябваше да спира няколко пъти по пътя, а преди да се усети, бяха минали два часа. Три. Четири. Най-накрая стигна до къщата му, дишайки тежко, но щастлива, че е успяла въпреки проблемите с ходенето.
След като позвъни на звънеца, взе специалната торба, защото искаше Марк да я отвори веднага. Но когато той отвори вратата, лицето му се промени.
„Мамо?“ — каза той, шокиран. „Какво правиш тук?“
Амелия не разбра изражението му и почти се намръщи, но беше твърде развълнувана, за да се съсредоточи върху това. „Изненада!“ — каза тя, опитвайки се да звучи ентусиазирано, макар да беше уморена, гладна и притеснена от отношението му.
Марк излезе навън, затваряйки вратата зад себе си и принуждавайки я да направи няколко крачки назад с проходилката. „Какво правиш, Марк?“ — попита тя, вече с намръщено лице.
„Мамо! Казах ти, че ще видиш бебето друг път. Не можеш да влезеш сега!“ — я укори той с гневно изражение.
„Не разбирам. Защо си ядосан? Вървях почти пет часа, за да видя внука си, Марк, и донесох—“
„Не ме интересува какво си донесла! Не искам да си тук сега. Трябва да си тръгнеш веднага! Ще видиш Ханс друг ден, ясно? Моля те, просто си тръгни!“ — настоя той, оглеждайки се зад себе си, сякаш се страхуваше някой да не ги види. Отвори вратата и се прибра вътре, затваряйки я в лицето ѝ и оставяйки я навън с вещите ѝ.
Амелия беше шокирана. Сълзи напълниха очите ѝ. Той дори не я попита дали е добре, въпреки че току-що му каза, че е вървяла пет часа. Знаеше, че има проблеми с движението.
Но не искаше да създава повече проблеми, затова се обърна да си тръгне. Тогава си спомни за торбата в ръцете си. Реши да я остави пред вратата му с надеждата, че той ще я намери по-късно.
Амелия тръгна обратно към дома си, подготвена за дългите и изморителни часове напред. За щастие, съседката ѝ, г-жа Касаветис, я видя и ѝ предложи да я закара с колата си. Когато се прибра у дома, краката ѝ отказаха да я държат веднага щом затвори входната врата. Седна на дивана и тогава забеляза, че краката ѝ са възпалени.
След малко почивка успя да се изправи, сложи лед и взе обезболяващо. Но в крайна сметка трябваше да спи на дивана, защото стаята ѝ беше твърде далеч.
Междувременно Марк изпрати гостите си онази вечер, махайки им от входната врата. Денят беше натоварен с много посетители и най-накрая свърши. Той сви рамене, мислейки за действията си по-рано през деня.
Майка му беше вървяла до къщата му от собствения си дом, помисли си той с чувство за вина, но след това поклати глава, опитвайки се да се убеди, че това не е негова вина.
„Тя не трябваше да го прави,“ прошепна той на себе си. Когато се обърна, забеляза торбата на пода. Взе я и видя етикет с надпис „От баба.“
Марк стисна устни, мислейки за майка си, която я е оставила там и се е прибрала пеша. Отвори торбата и осъзна какво има вътре. Това бяха старите му играчки от детството. Вкъщи никога не разполагаха с много, но тези предмети винаги бяха ценни за него. И все още бяха. Той не можа да сдържи сълзите си.
Камила го видя отвън и се притесни. „Какво има, скъпи?“
„Направих нещо ужасно на майка си,“ разплака се той, а съпругата му го прегърна. Той ѝ разказа всичко, включително как се е отдалечил от семейството си, защото те бяха бедни и се срамуваше. „Не мога да повярвам, че бях толкова ужасен с нея!“
След като жена му го утеши, Марк реши веднага да отиде до дома на майка си и да ѝ се извини. Все още имаше ключовете за дома ѝ за спешни случаи, затова, когато стигна там, реши да не звъни на звънеца, а просто да влезе. Но го посрещна гледката на майка му, заспала на дивана с компреси върху краката си.
„Мамо,“ прошепна той и нежно я събуди.
„Марк, защо си тук?“ — каза тя сънено и се опита да се изправи, но той я спря.
„Не мърдай,“ каза той и я взе на ръце, сякаш не тежеше нищо, пренесе я в спалнята ѝ и добави още лед към компресите. Помогна ѝ да ги постави върху подутите ѝ крака, след което ѝ направи нещо за ядене и пиха чай заедно. Тогава ѝ се извини за поведението си и ѝ каза истината.
За щастие, майка му беше най-прекрасният човек на света. „Предполагах, че се срамуваш, но се радвам, че дойде веднага да се извиниш. Това те учих — когато сгрешиш, трябва да поправиш грешката си,“ успокои го Амелия, а Марк плака в прегръдките ѝ известно време.
Той остана при нея през цялата нощ и за щастие краката ѝ се чувстваха много по-добре. На следващата сутрин решиха да отидат в дома му, за да може тя да види новото му бебе, Ханс.
Камила също ѝ се извини, защото не знаела какво е направил Марк, но трябвало да попита защо Амелия не е там. Те прекараха прекрасен ден заедно, а Амелия даде на Камила много съвети за отглеждането на бебета.
В крайна сметка Марк помоли майка си да се премести да живее с тях, защото къщата им беше огромна, а той не искаше тя да бъде съвсем сама толкова далеч.
Публикувано от Редакция „Буболечко Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл [email protected]
We improve our products and advertising by using Microsoft Clarity to see how you use our website. By using our site, you agree that we and Microsoft can collect and use this data. Our