МОЯТ 4-ГОДИШЕН СИН СЕ РАЗСТРОЙВАШЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО СВЕКЪРВА МИ ГО ГЛЕДАШЕ. КОГАТО РАЗБРАХ ЗАЩО, СИ ОТМЪСТИХ

Преглеждания: 1 073

Снимка Пиксабей

Много време ми отне да забележа какво точно се случва, но сега, като поглеждам назад, се питам как съм могла да бъда толкова заслепена. Синът ми, Марти, винаги беше усмихнато и любопитно дете. Енергичен, но обичаше да се гушка и да търси вниманието ми. Всяка вечер, след като се прибирах от работа, той ми скачаше в ръцете, като че ли не сме се виждали цяла седмица. Това беше нашият ритуал, който ми даваше силата да мина през деня.

Но нещо започна да се променя. Когато свекърва ми, леля Нели, го гледаше, Марти ставаше различен. Първоначално си мислех, че е просто капризен или че е уморен. В края на краищата, тя се беше съгласила да ми помага, защото няма кой друг – мъжът ми беше често на път заради работата си, а аз бях затрупана с ангажименти. Но всяка вечер, когато се прибирах, го намирах в различно настроение – плачеше, беше тих или просто стоеше с наведена глава. Когато я питах как е минал денят, Нели винаги отговаряше едно и също: „Ох, добре беше, ама това дете е разглезено, не слуша!“

Не можех да си обясня какво не е наред. Марти никога не се беше държал така с мен. Той обожаваше да играе, обичаше приказки, дори сам си измисляше игри. А сега, всяка седмица, когато го оставях при свекърва ми, имаше чувството, че оставям някакво друго дете. Нещо се беше променило, но не знаех какво.

Една вечер, когато го взех от нея, той беше по-тих от обикновено. Не каза нищо, но когато го сложих да си легне, се сви в леглото, сякаш искаше да стане невидим. Разпитвах го нежно какво се е случило, но той само поклати глава. Едва на следващия ден, когато случайно си подреждах чантата, намерих едно малко парченце хартия, което Марти беше смачкал и пъхнал в джоба ми. На него имаше нарисуван един човек с тъжно лице, а отгоре пишеше: „Марти не е добър.“

Сърцето ми се сви. Никога не бях виждала подобна рисунка от него. Започнах да наблюдавам по-внимателно какво става, когато го оставям при Нели. Оставях го сутринта и го наблюдавах тайно от улицата. Първите няколко минути тя му се усмихваше, но скоро след това гласът ѝ се променяше. Тя го караше да стои тихо, седнал на стола, докато тя гледаше телевизия. Веднъж го чух да казва, че иска да играе, а отговорът ѝ беше рязък: „Млъквай, че ще те пратя в ъгъла!“

Можех да се закълна, че усетих как кръвта ми кипва. Но най-лошото дойде няколко дни по-късно. Реших да оставя малко по-дълъг запис с телефона си, скрит в една играчка, за да разбера какво точно се случва през целия ден. Това, което чух, ме разтърси. Леля Нели крещеше на сина ми, че е „глупав“ и „непохватен“. Наричаше го „бебе“, когато нещо не можеше да направи, и го сравняваше с други деца, които, според нея, били по-умни от него. „Така ли ще пораснеш, а? Нищо няма да стане от теб!“ – това бяха думите, които чух от нея, докато Марти тихо плачеше.

Цяла нощ не спах. Вътре в мен бушуваше ярост, но и чувство за вина. Как съм могла да позволя това? Аз, която винаги съм искала да бъда до него, да го подкрепям и обичам, го бях оставила в ръцете на някой, който го унижава. На следващия ден реших, че ще сложа край.

Отидох при свекърва ми. Спокойно ѝ казах, че повече няма нужда да гледа Марти. Опита се да протестира, да ми обясни, че съм неблагодарна, че тя правела всичко за нас. Но не ѝ позволих да ме разубеди. Казах ѝ, че знам как се е държала с него, и ѝ пуснах част от записа. Тя пребледня и замълча. Не ми беше нужно друго.

След това реших да направя нещо повече. Не само да защитя Марти, но и да му покажа, че няма да допусна никой да го наранява, било то с думи или действия. Веднага започнах да му отделям повече време – четяхме заедно, рисувахме, играехме на любимите му игри. И най-важното – започнах да го насърчавам. Казвах му, че е умен, силен, че може да направи всичко, което пожелае. В началото ми отнемаше време да видя промяната, но постепенно усмивката му се върна. Той отново стана същото слънчево дете, което познавах.

А свекърва ми? Тя така и не се извини. Но това вече нямаше значение. Бях научила своя урок – не всеки, който казва, че иска да помогне, наистина го прави с добри намерения. Най-важното е да защитавам детето си, да му давам любов и увереност, защото ако аз не го направя, кой друг?

Вижте всички последни новини от Bubolechko.com.