ХВАНАХ СЪПРУГА СИ ДА ЛЕТИ ЗА ПАРИЖ С ЛЮБОВНИЦАТА СИ — ТОЙ СЕ ПОДИГРАВАШЕ, ДОКАТО ГЛАСЪТ НА ПИЛОТА НЕ ГО СПРЯ

Преглеждания: 25 810

Светът ми се срина в едно летище, когато открих съпруга си с друга жена. Но случайна среща с красив и чаровен пилот ме въвлече в бурен романс до Париж. И все пак сърцето ми не беше сигурно дали нещо такова може да продължи.

Брайън и аз се намирахме на кръстопът в нашия брак, макар че аз все още не го осъзнавах напълно. Бях изпълнена с надежда за нас, затова, стиснала билета си за Париж, се промъкнах през претъпканото международно летище, опитвайки се да потисна нервността, която ме разяждаше отвътре.

Планирах да изненадам Брайън по време на командировката му във Франция, за да възкресим романтиката си в Града на любовта. Но видях силуета му на летището и миг по-късно забелязах, че е с млада жена, хванати интимно под ръка.

Сърцето ми се сви, когато осъзнах измяната му.
– Брайън! – извиках, шокирана.

Той се обърна, а по лицето му се изписаха изненада и после безразличие. Пусна ръката на непознатата жена и дойде до мен.
– Ава, какво правиш тук? – попита намусено.

– Исках да те изненадам, да прекараме време заедно в Париж – казах треперливо, докато романтичната ми фантазия се разпадаше.

Брайън ме дръпна по-далеч от другите, устните му се присвиха от раздразнение.
– Не е подходящо време, Ава. Това е командировка – отсече, грабна билета ми и го разкъса. – И преди да си помислиш нещо, тя е просто колежка. Прибирай се.

Сълзи напълниха очите ми.
– Мислех, че опитваме да оправим нещата помежду си – прошепнах, съкрушена.

– Това беше грешка. Махай се – каза студено Брайън, след което си тръгна, хванал ръката на другата жена. Останах съсипана на пода, облягайки се на куфара си и ридаейки. Тогава дойде Джак.

– Добре ли сте? – попита той с неподправена загриженост. Погледнах най-добрите очи, които някога бях виждала, и забелязах пилотската му униформа, която го правеше още по-привлекателен.

След като му разказах какво се беше случило, Джак ми предложи място в първа класа до Париж, без условия.

– Защо бихте ми помогнали? – учудих се, трогната.

– Всеки заслужава ново начало – отвърна той с топла усмивка.

Усмихнах се плахо в отговор и приех, надявайки се, че Париж ще помогне да излекувам разбитото си сърце.

На удобната седалка в първа класа усетих известно спокойствие и то ме отдалечи от съвсем прясната болка. Разкошът беше като създаден за наранената ми душа. Спокойствието обаче не продължи дълго, защото Брайън се появи от нищото с гневно изражение.

– Какво правиш тук? – изсъска той.

Споменах за поканата на Джак, но срещнах само презрението на Брайън. Видях как той става все по-ядосан, лицето му все по-червено, но изведнъж Джак се появи и се намеси с категоричен тон.

– Тя е тук по мое желание – каза той, след което изпрати Брайън в икономична класа. Благодарих му, облекчена, че някой се застъпи за мен.

– Няма проблем. Наслаждавайте се на полета и не забравяйте, че заслужавате уважение, тук и навсякъде другаде – усмихна се той и се върна в пилотската кабина.

Тъкмо се намествах в седалката, за да се наспя през целия полет, когато Брайън отново се появи пред мен. Дъхът му миришеше на евтина водка, но думите му бяха още по-отблъскващи.

– Мислиш, че си победила, нали? Да се радваш на „малката“ си победа в първа класа? Е, слушай внимателно. Щом кацнем в Париж, първата ми работа ще е да ти спра всички кредитни карти. Да те видим докъде ще стигнеш без пари – изсъска той.

Това ли наистина беше моят съпруг?

Преди да се поддам на страха от заплахите му, стюардесата се намеси и го помоли да се върне на мястото си. Няколко минути по-късно Джак отново се появи до мен и ми предложи нещо, на което не можех да откажа.

– Ще се погрижа да не си сама в Париж. Можеш да останеш в хотелския ми апартамент, аз ще поема всичко – каза той с онзи сияен поглед.

– Но защо правите това за мен? – попитах невярващо. Разбира се, бях благодарна, но светът не е мило място, а този мъж се държеше с мен по-добре от собствения ми съпруг през целия ни брак.

– Защото така е правилно. Освен това, имам усещане, че Париж може да е началото на нова глава за теб, изпълнена с надежда и изцеление. Нека бъда част от това пътуване, дори само като приятел, който ти помага.

Най-накрая се усмихнах и приех щедростта му с лъч надежда.

В Париж оживените улици се превърнаха в място, където да излекувам раните си. Джак, моят неочакван покровител, ме водеше из града, а с всеки изминал ден сърцето ми се възстановяваше малко по малко. Докато разглеждахме великолепните забележителности – от спокойния бряг на Сена до оживения Монмартър – споделях с него най-съкровените си мисли и усещах как помежду ни се заражда нещо истинско.

Една вечер, под сиянието на Айфеловата кула, разбрах, че чувствата ми към Джак са се задълбочили. Това беше едновременно вълнуващо и плашещо, особено защото се бяхме срещнали съвсем скоро. Може би градът беше виновен. Може би това не беше реално, но чувството изглеждаше истинско.

А магията на мястото не свърши дотук. Една хладна сутрин получих имейл, който отново щеше да преобърне живота ми.

Преди да реша да гоня Брайън в „командировката“ му до Париж, бях кандидатствала за работа, обявена в LinkedIn, в престижна модна къща. Тази възможност обещаваше стабилност и независим живот в новия град. Но имаше и неизвестност. Да приема позицията означаваше да се установя в Париж – място, което все още ми беше чуждо.

Сърцето ми се късаше и заради въпроса какво би означавало това за зараждащата се връзка между мен и Джак. Обсъдих работата с него по време на една разходка под дъжда.

– Много се гордея с теб – каза Джак, когато приключих с обясненията, гласът му топъл и насърчителен. – Това е невероятна възможност. Постигна толкова много, заслужаваш всяка капка успех и щастие.

– Ами ние двамата? – попитах.

Джак се приближи и хвана ръцете ми.
– Това, което имаме, е нещо специално, и няма да крия, че това усложнява ситуацията. Но знам, че любовта не е да се задържаме взаимно назад. Тя е да подкрепяме мечтите си, дори когато е трудно.

Сълзи проблеснаха в очите ми, докато осъзнавах истината в думите му. Пред мен стоеше мъж, който искрено искаше най-доброто за мен и разбираше важността да намеря своя път.

– Имаш шанс да започнеш отначало, да изградиш живот, който е изцяло твой – продължи Джак, стискайки ръката ми. – Независимо какво решиш, аз ще съм до теб. Ще намерим начин.

Докато се целувахме под блестящите светлини и ръменето на дъжда, сред шумовете на града, изпитах дълбока благодарност. Париж ми предложи шанс за изкупление, а в лицето на Джак срещнах не просто любовник, а истински партньор.

Когато наближи времето да си тръгваме, Джак ми предложи избор: да се върна с него в Ню Йорк или да остана в Париж заради работата. Той беше готов да направи всичко по силите си, за да се справим, независимо от решението ми. Трогната от подкрепата му, разбрах кое наистина желая.

– Открих сила и любов тук, Джак, но ти промени всичко за мен – казах. – Искам да опитаме заедно.

Така, по време на последната ни разходка край Сена, решихме да се върнем заедно в Ню Йорк, отдадени един на друг.

Реалността обаче ни застигна, щом кацнахме на летище JFK. Изчаках го на лентата за багаж, а когато излязохме навън, той ми сподели притесненията си за практическата страна на връзката ни, предвид работата и стила му на живот.

– Това не е просто работа за мен. Да летя, да откривам нови градове – това е част от мен. Често ще съм далече, а се притеснявам какво означава това за нас – каза той предпазливо.

– Обичам те и, въпреки че се страхувам, вярвам, че можем да го преодолеем заедно – отвърнах.

– Може и да не се получи – продължи Джак, а думите му натежаха между нас. – Нека си дадем няколко дни да помислим. Да помислим за нас. Искам да си сигурна.

Кимнах, преглъщайки тежко, усещайки как романтичният ни балон от Париж се пука.

Тогава Джак ми даде ваучер за хотел в Ню Йорк.
– Не искам да се чувстваш без подкрепа. Отдели си време да решиш какво искаш, особено относно Брайън. Ще се чуем.

– Заклевам се, че искам да успеем – казах отчаяно.

– И аз го искам, но и двамата трябва да помислим. Пътуването замъглява съзнанието, особено за любовта – призна той и се разделихме само с бегла целувка.

Останах сама на терминала дълго след като Джак си тръгна. Докато размишлявах над бъдещето си, гласът на Брайън прекъсна уединението ми с подигравателен тон.
– Как е животът след твоята авантюра с пилота? – измърмори той, прегърнал любовницата си.

– Махни се, Брайън – казах, грабвайки чантата си и опитвайки се да се отдалеча.

– Чакай, скъпа съпруго. Как е животът след „малката“ ти афера с пилота? Май бързо се разпадна, а? Сама ли си тук, чакаща мен да те спася? – продължи той да се подиграва.

– „Съпруго“? – попита жената до него.

– Нина, сега не е моментът – отряза я Брайън.

Като я погледнах, осъзнах, че тя няма представа, че Брайън е женен. Изведнъж ръката ѝ се стрелна и звучен шамар отекна из терминала. Тя бе зашлевила Брайън.

– Излъгал си ме! – извика. Брайън стоеше шокиран, без никакво оправдание. Тя се обърна към мен с извинения.

– Не е твоя вината – казах, скръстила ръце, и погледнах съпруга си.

С твърд глас Нина заяви на Брайън:
– Между нас всичко приключи, – и си тръгна.

Изправих се лице в лице с него, усещайки как в мен няма дори зрънце любов.
– Сбогом, Брайън – казах и си тръгнах, точно както направи Нина.

Усещането беше освобождаващо.

Ню Йорк отразяваше собствената ми вътрешна промяна. Вече не бях онази тъжна, самотна съпруга. Размишлявайки за преживяванията си с Джак, осъзнах, че общите ни пътувания бяха разпалили в мен силно желание за приключения и растеж.

Затова реших да стана стюардеса, съчетавайки новопридобитата си независимост с любовта ми към Джак и към небето. С негова подкрепа преминах през процеса на кандидатстване и обучение, а връзката ни се разви в истинско партньорство.

Накрая получих разпределение за първия си полет, който случайно се оказа по един от маршрутите на Джак. Облечена в униформата на стюардеса, срещнах гордия му поглед, докато вървях по пътеката в самолета.

Прегръдката му и целувката, която си разменихме, бяха изпълнени с обещание за най-светлото общо бъдеще.

Вижте всички последни новини от Bubolechko.com.