реклама
Дядо ми е живял в селото през целия си живот. Дълги години е работил в местно предприятие. Подобно на много други семейства, той също получава парцел земя. Дядо ми построил къщата си върху този парцел. Къщата имаше два гаража, баня, лятна кухня и плевня за добитъка.
Двамата с баба ми отглеждаха крави, имаха и малко стадо овце и кокошки. Децата им израснаха там, а внуците им се родиха в тази къща. Чичо ми, най-малкият син на дядо ми, живял при тях известно време, след като се оженил.Той дори регистрира съпругата и дъщеря си в този апартамент.
По-късно разбрахме, че дядо ми е регистрирал 1/6 част от апартамента за внучката си. Продали всичко и се преместили в града, когато баба ми се разболяла тежко. По-малкият им син живееше в града. Беше почти 17 години по-късно. Баба ми отдавна беше починала.
Дядо ми продължаваше да живее с по-малкия си син и неговата съпруга. Братовчедка ми, дъщерята на чичо ми, се омъжила. Един ден тя отишла в канцеларията, защото й трябвало удостоверение за липса на недвижим имот. Когато взела документа в ръцете си, тя изпаднала в ужас.
В него се съдържаше адресът на къщата, която се намираше в селото, и делът, който беше регистриран на нейно име. Сестра ми не знаеше, че дядо ми ѝ е подарил част от имота. Тя отишла при дядо си и той й разказал как е станало. Тя също така попитала как е възможно да се откаже от къщата, ако част от нея принадлежи на сестра ѝ.
Оказа се, че дядо ми е подарил къщата, но не е имало пререгистрация на имота или нещо друго. Просто са взели парите, дали са ключовете на тези хора и това е всичко. Разбрахме също, че тези хора са отказали сами да пререгистрират документите. Добре е, че тази история завърши добре.
Публикувано от Редакция „Буболечко Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл [email protected]
We improve our products and advertising by using Microsoft Clarity to see how you use our website. By using our site, you agree that we and Microsoft can collect and use this data. Our