БАЩА НА 4 ДЕЦА, ЖИВЕЕЩ В ПАЛАТКА, ДАВА ПОСЛЕДНИТЕ СИ 2 ДОЛАРА НА НЕПОЗНАТ НА БЕНЗИНОСТАНЦИЯ, СЪБУЖДА СЕ КАТО СОБСТВЕНИК НА ГОЛЯМА КОМПАНИЯ

Брандън, бездомен и беден, дава последните си 2 долара на възрастен мъж в нужда на бензиностанцията и наследява компанията му на следващия ден. Той вярва, че това е началото на нов живот за семейството му.

Брандън стискаше чашката си с дребни монети, докато пристъпваше в магазина на бензиностанцията. Тъкмо беше до един от рафтовете, когато силен глас го разсея. Видя дълга опашка от ядосани клиенти, чакащи зад възрастен мъж, който не чуваше добре.

– Съжалявам, какво казахте за водата? – попита възрастният мъж касиерката.

– Парите! – простена тя. – Казах, че нямате достатъчно пари, сър!

– Да, денят беше слънчев! – отговори мъжът с намръщено лице.

– Трябват ви още пари за водата! – намеси се по-млад мъж от опашката, като хвана стареца за рамото и му извика в ухото.

Брандън гледаше всичко това. Колебаеше се дали да се намеси, защото не искаше да привлече гнева на останалите. Междувременно възрастният мъж обясни, че няма достатъчно пари, и попита дали може да вземе по-малка бутилка вода, защото му трябвала, за да си пие лекарствата.

– Ако не можете да платите, трябва да се махате! – извика касиерката.

– Мога да си тръгна ли? – усмихна се мъжът и се обърна да си ходи, но касиерката издърпа бутилката вода от ръката му. – Махайте се, дъртако! – изсъска тя. – Само проблеми създавате!

Възрастният човек пак помоли, че има нужда от водата, за да си вземе хапчетата, но никой не го чу.

На Брандън му писна. Приближи се до касиерката и предложи да плати за водата на стареца.

– Проявете малко човечност, госпожо – каза и изсипа монетите си на плота. Тя го изгледа с отвращение, преди да преброи парите.

– Стигат – заяви тя и прибра всичко, включително последните му два долара. – А сега се отдръпнете. Пречите на опашката.

Брандън се отказа от консервата си боб, която стоеше на плота, за да вземе водата и да я подаде на възрастния мъж.

– Заповядайте, господине. Взех ви вода – говореше бавно и ясно, така че човекът да може да чете по устните му, ако има нужда. Възрастният мъж му благодари. Двамата излязоха заедно от магазина, а после Брандън се насочи към палатката си, разпъната на гола земя близо до бензиностанцията, но старецът го спря.

– Чакайте!

Брандън се обърна.

– Защо ми помогнахте, след като явно вие самият се нуждаехте от пари? – попита възрастният мъж.

– Ако нещо съм научил, откакто съм бездомен – отвърна Брандън, – то е, че светът върви, когато хората са добри един към друг.

– Ами децата ви? С какво ще се хранят? Оставихте консервата на плота.

– Имаме последния залък от вчерашния хляб – каза Брандън. – Някак ще се справим.

Мъжът си тръгна, но изглеждаше загрижен. Брандън го видя да се качва в лъскав SUV и се зачуди как такъв човек не можа да си позволи една бутилка вода.

На следващия ден, докато Брандън делеше студени пържени картофки между децата си, до палатката му спря сребрист седан. От него слезе мъж в изискан костюм.

– Добро утро, сър. Последното желание на г-н Грайвс беше да ви предам това – каза той и подаде плик.

Брандън избърса ръцете си и го взе. Вътре имаше писмо:

„Уважаеми господине,

Вчера доказахте, че сте човек с добро сърце, когато похарчихте последните си пари за мен. Вашата доброта и вяра, че хората трябва да си помагат, ме вдъхновиха да ви се отплатя с най-големия дар, който мога да ви дам: моя бизнес.

Времето ми в този свят е към своя край. Наскоро осъзнах, че не мога спокойно да оставя компанията на сина си, тъй като той се оказа егоист с кораво сърце. Ще ми олекне, ако вие наследите компанията вместо него. Само ви моля да се погрижите синът ми да е обезпечен и да води сигурен, спокоен живот.“

– Това някаква шега ли е? – попита Брандън, вдигайки очи от писмото.

Мъжът му подаде купчина документи и химикал.
– Г-н Грайвс беше съвсем сериозен. И веднага щом подпишете тези бумаги, всичко става официално.

– Но аз се запознах с него едва вчера. А сега казвате, че е починал и ми оставя всичко? – възкликна Брандън, разглеждайки документите.

– Разбирам, че сте обезпокоен, сър, но това са документи, изготвени от най-добрите адвокати. Достатъчно е да впишем името ви, а те ще се погрижат за останалото.

Това бе шансът му да осигури бъдеще на децата си, затова Брандън подписа. После мъжът откара него и децата му до новия им дом.

Щом пристигнаха, Брандън се загледа в огромното имение. Не можеше да повярва на очите си. Но в момента, в който отвори двойните врати, усети, че нещо не е наред. Къщата бе в пълен безпорядък – маса лежеше обърната в коридора, някакъв шкаф беше преобърнат.

Брандън остави багажа, изтича след колата и помоли шофьора да извика полиция. Няколко часа по-късно стоеше сред насечени дивани и строшени мебели, говорейки с униформените.

– Прегледахме цялата къща и не открихме следи от взлом, сър – каза единият полицай. – Нищо не подсказва насилствено влизане, а системата за сигурност е била изключена с правилния код. Който и да го е направил, явно е влязъл съвсем легално.

– Значи някой си е отключил и просто е влязъл? – промълви Брандън.

– Съветвам ви да смените ключалките, сър – кимна полицаят.

След като полицаите си тръгнаха, Брандън заподозря сина на г-н Грайвс.

На следващата сутрин секретарката на г-н Грайвс дойде рано. Заведе Брандън да си купи нови дрехи и го заведе на бръснар, преди да го заведе в компанията. В офиса, който някога принадлежеше на г-н Грайвс, Брандън се канеше да прегледа файловете на компютъра, когато вратата се отвори с трясък.

– Ти трябва да си Брандън! – В офиса влезе мъж на средна възраст с тъмен костюм. – Аз съм Кристофър, бивш съдружник на г-н Грайвс, и съм тук, за да те спася от една голяма беля.

– Съжалявам, не разбрах? – попита Брандън.

Кристофър обясни, че се е занимавал с продажбите в една „специфична“ част от бизнеса на г-н Грайвс. Брандън бързо разбра, че става дума за нещо незаконно. Той отказа да го продължи, но Кристофър нямаше никакво намерение да отстъпи.

– Виж какво, глупако! Грайвс ми дължеше 2 милиона долара за работата ми от тъмната страна на бизнеса! Сега ти носиш тази отговорност – изръмжа той. – И ако не ми платиш, ще отида в полицията и ще им кажа всичко. Пък и, като собственик на компанията, ти ще отговаряш за всички щети. Така че ще чакам моите 2 милиона до събота.

– Какво? Това е изнудване! Не може да сте сериозен! – възрази Брандън.

– О, напълно сериозен съм – отвърна Кристофър, отметна сакото си и сложи ръка на пистолета, скрит отстрани на кръста му. – Ако решиш да ми се противопоставиш, Брандън, ще те накарам да изчезнеш.

Брандън не каза нищо и склони пред исканията му, но се зачуди дали Кристофър не се опитва да го измами. Започна да търси всякакви доказателства за незаконната дейност.

Същата вечер, след като провери данните на всички отдели, Брандън почти се убеди, че Кристофър лъже. Но тогава видя метална картотека в ъгъла на стаята. Отключи я с ключ, намерен по-рано на бюрото. Първото, което видя, беше кутия с документи. Вътре имаше тефтер с вписвания на някакъв стенографски код. Брандън осъзна, че Кристофър не е лъгал. С отчаяние отвори едно чекмедже, надявайки се да намери бутилка скоч, но вместо това попадна на снимка.

На нея бе г-н Грайвс в компанията на… по-млад мъж. Очите на Брандън се разшириха от ужас, когато разпозна приликата. Младият мъж бе Кристофър, синът на г-н Грайвс!

За Брандън нещата започнаха да се нареждат. Трудно му бе да повярва, че добър човек като г-н Грайвс би участвал в нещо незаконно. Най-вероятно Кристофър е използвал собствените си мръсни схеми, за да го изнудва, заключи Брандън.

Една ударна доза късмет и зловещ обрат заплашваха да отнемат всичко. Всичко се случваше прекалено бързо. За щастие, Брандън не беше напълно невеж в бурните води на бизнеса.

Тази събота Брандън се срещна с Кристофър в подземния паркинг, но с контраоферта.

– Трябва да удържа на думата си към баща ти – заяви Брандън, – затова ще ти дам 49% от компанията, а аз ще запазя 51%. Така ще имаш достатъчно, за да живееш охолно, нали? И си запазвам правото да управлявам компанията, както би искал баща ти.

Но Кристофър отказа.
– Не съм глупак! Заслужавам всичко, а не някакви си проценти! Можеш да ми се обадиш, когато ти дойде акълът в главата! – изсъска той и си тръгна.

Брандън се върна в офиса. Реши да събере 2-те милиона и да се откупи, но установи, че парите на компанията са инвестирани в активи или предвидени за месечни разходи. Беше безпомощен.

Прибра се вкъщи отчаян и там го чакаше нова беда. Щом отвори входната врата, завари детегледачката на децата си завързана за стол и с кърпа в устата.

– Той взе децата! Каза да ти предам, че това ще ти е сигнал да се събудиш! – изхлипа тя, щом я освободи. Брандън разбра веднага кой е сторил това.

Той се обади на Кристофър и се съгласи да му прехвърли цялата компания, като го молеше да не наранява децата. Уговориха си среща на обяд. Но Брандън също се обади на полицията и след половин час седеше в офиса на агент от ФБР.

– Просто следвайте инструкциите ми и ще спасим децата – увери го агент Бейтс.

По обяд Кристофър беше край басейна на хотела, който беше наел. Беше заключил децата на Брандън в един килер и беше разпуснал персонала, освен управителя, на когото щедро плащаше.

– Извинете, сър – обърна се управителят към него. – Доставиха ви пратка.

Когато Кристофър отвори плика, се ухили. Отиде в стаята си и подписа документите, които намери вътре. Компанията най-после беше негова! После освободи децата на Брандън.

– Сигурен съм, че вие, парцаланковци, ще намерите пътя навън. Марш! – изсъска им той.

Кристофър се приготви да си тръгне. Внезапно зад него се чу приглушено щракване. Макар и тихо, Кристофър веднага разпозна звука от предпазителя на пистолет.

– ФБР! Вдигнете ръцете! Арестуван сте!

В същото време Брандън стискаше децата си отвън на тротоара. Благодарение на идеята на агент Бейтс да сложат проследяващо устройство в документите, Кристофър беше заловен.

Брандън заведе децата си вкъщи, готов да направи каквото трябва. А когато отделът за измами на ФБР се появи с прокурорска заповед, Брандън им даде всички доказателства – копия от фирмените книжа и тайната счетоводна книга, намерена в офиса. Знаеше, че до края на разследването няма да му остане и цент, но щеше да бъде свободен.

– Тате, сега ще трябва ли да напуснем дома си… точно след като мама почина? – попита Кели.

Брандън се наведе на едно коляно и прегърна децата.

– Чуйте ме, скъпи мои. Всичко ще бъде наред. Искате ли да знаете защо?

Те го погледнаха сериозно и кимнаха.

– Защото най-ценният ни „имот“ е тук, в моите обятия. Докато сме заедно, винаги ще сме богати по най-важния начин: ще имаме любов.