Продължението на историята:

— Тогава защо в профила ти пише, че тази вечер ще приемаш клиенти лично? — изкрещя мъжът. — Даже адресът ти е посочен!

Кръвта ми изстина.

— Какъв адрес?!

Той ми продиктува улицата, номера и апартамента.

Това беше моят домашен адрес.

Затворих телефона и веднага проверих сайта. Под снимката ми вече имаше нов надпис:

„Лични срещи от 21:00 часа. Плащането е предварително.“

Погледнах часовника. Беше 18:47.

Обадих се в полицията. Обясних всичко и изпратих снимки на страницата, разговорите с Даниел и телефонните номера на непознатите мъже.

Служителят, с когото разговарях, ме посъветва да не оставам сама и да не отварям на непознати.

В този момент получих съобщение от Даниел.

„Елена, довечера бъди вкъщи. Имам изненада за теб.“

Ръцете ми затрепериха.

Написах му:

— Защо си публикувал снимките ми?

Отговорът дойде почти веднага.

„Не се прави на глупава. Ти сама се съгласи.“

След секунди съобщението изчезна.

Но аз вече бях направила екранна снимка.

Около осем часа пристигна дъщеря ми Мария. Когато ѝ показах всичко, лицето ѝ пребледня.

— Мамо… покажи ми пак снимката на Даниел.

Подадох ѝ телефона.

Тя се взираше в екрана толкова дълго, че започнах да се тревожа.

— Познаваш ли го?

Мария преглътна трудно.

— Мамо, това е мъжът, с когото свекърва ми живееше преди три години. Казва се Виктор.

— Не… Невъзможно е!

— Сигурна съм. Само че тогава използваше друго име.

Минута по-късно Мария се обади на съпруга си и поиска старите снимки от семейните им събирания.

На една от тях стоеше същият мъж.

Но истинският ужас дойде след още един телефонен разговор.

Свекървата на Мария разказа, че Виктор бил изчезнал, след като изтеглил няколко кредита на нейно име. Преди това я убеждавал да му изпраща снимки и лични документи.

Изведнъж си спомних как Даниел беше поискал пълното ми име и рождената ми дата.

Тогава телефонът ми иззвъня отново.

Беше непозната жена.

— Госпожо Иванова? Обаждам се във връзка със заявление за кредит, подадено днес на ваше име.

Коленете ми омекнаха.

Някой се опитваше да вземе 18 000 евро, използвайки личните ми данни.

Но най-страшното тепърва предстоеше.

В 20:55 някой позвъни на входната врата.

После се чу мъжки глас:

— Елена, отвори. Аз съм Даниел.

Мария ме хвана за ръката.

Погледнах през шпионката.

Отвън стоеше мъжът от снимките.

Само че не беше сам.

До него имаше още един човек с голяма черна чанта.

Не отворихме.

В този момент по стълбището се чуха бързи стъпки и команда:

— Полиция! Не мърдайте!

Двамата мъже опитаха да избягат, но бяха задържани.

По-късно разбрахме, че Виктор участвал в схема за измами с фалшиви профили. Той използвал снимки и лични данни на самотни жени, за да събира пари от непознати мъже и да кандидатства за кредити от тяхно име.

Ежедневните снимки му служели като доказателство пред клиентите, че профилът е активен и жената действително общува с него.

Но разследването разкрило още нещо.

Виктор не беше избрал мен случайно.

При претърсването на телефона му полицаите открили разговор с жена, която му била изпратила моя снимка още преди да се запознаем.

Тази жена му беше дала информация за развода ми, за самотните ми вечери и за навиците ми.

Когато разследващият ми показа името ѝ, едва не изпуснах телефона.

Беше най-добрата ми приятелка — Силвия.

Същата, която ме беше убедила да потърся любов в интернет.

Същата, която през последните три месеца постоянно ме питаше дали отношенията ми с Даниел се развиват добре.

Оказа се, че тя и Виктор имали общи финансови проблеми и искали да използват личните ми данни, за да получат пари.

След разкриването на схемата двамата бяха разследвани, а опитът за изтегляне на кредит беше спрян.

Изминаха шест месеца.

Снимките ми бяха премахнати от установените сайтове, но страхът остана.

Един ден получих писмо без обратен адрес.

Вътре имаше стара фотография, на която аз и Силвия се смеехме на рождения ми ден.

На гърба беше написано:

„Съжалявам. Той ми обеща, че никой няма да пострада.“

Дълго гледах тези думи.

После скъсах снимката.

Защото най-болезненият урок не беше, че непознат мъж ме беше измамил.

А че човекът, който му беше отворил вратата към живота ми, беше приятелката, на която вярвах повече от всички останали.

Тази история е художествена измислица, вдъхновена от ситуации и рискове от реалния живот. Имената, детайлите и събитията са художествено пресъздадени. Всяка прилика с действителни личности или случки е случайна.