КЗК посече с глоби за над 300 000 евро фирми, продавали за масло продукти, пълни с мас и палмова мазнина! Ето как да го познаете в магазина (прилагаме СНИМКИ на оригинала и „фалшивото“ масло👇👇👇)

31 от Закона за защита на конкуренцията, който забранява действия, способни да въведат потребителите в заблуждение относно съществени характеристики на предлаганите стоки и услуги.

Производството е образувано по искане на „Ростар БГ“ ООД. В хода на проверката е установено, че двете дружества са предлагали на пазара продукт с наименование „ Deutsche Markenbutter “, представян като масло.

Снимка: Официален доклад КЗК

Лабораторните анализи обаче показали, че продуктът съдържа над 95% немлечни мазнини. Сред тях били открити палмово масло, мазнини от кокосови и палмови ядки, соево и слънчогледово масло, както и свинска мас.

Снимка: Официален доклад КЗК

Според утвърдените стандарти маслото е продукт, който се произвежда изцяло от мляко. Затова обозначаването на продукт с преобладаващо съдържание на растителни и други немлечни мазнини като „масло“ може да подведе купувачите относно неговия състав, качество и реална стойност.

За сравнение – прилагаме изображения на оригиналния продукт с подобна опаковка (разликата е основно в синята лента):

Снимка: За жената

Снимка: За жената

От комисията посочват, че подобно представяне е в състояние да повлияе на избора на потребителите, тъй като те биха могли да купят продукта с убеждението, че получават истинско краве масло.

Заблуждаващият ефект според проверяващите се засилва и от използването на обозначението „Deutsche Markenbutter“. То е свързано с утвърден германски стандарт за качество на краве масло и е добре познато на българския пазар.

Продуктите с подобно обозначение имат дългогодишно присъствие у нас и се разпознават от потребителите като стоки, произведени по строги правила и с гарантирано качество. Именно затова използването на това име за продукт с над 95% немлечни мазнини е прието като особено подвеждащо.

Решението на комисията поставя акцент върху един от най-чувствителните въпроси за потребителите – коректното етикетиране на храните и правото им да знаят какво реално купуват.