Куче лае по ковчега по време на погребението, подозрителен син го отваря и го открива празен

Преглеждания: 6 471

Райън се усъмнява, когато кучето му се втурва в църквата и започва да лае по ковчега на баща му. Виждайки кучето в позиция на тревога, Райън отваря ковчега, само за да открие, че тялото на баща му липсва.

Райън излезе от колата и застана пред църквата, знаейки, че не е готов да се сбогува с баща си. „Дори не можахме да организираме подобаващо погребение на татко“, помисли си той. Изведнъж острият лай на Бела го разсея.

Райън се обърна към колата си, където Бела беше по-развълнувана от обикновено.

— Бела! Той й даде знак с ръка да легне и тя се подчини. Той я потупа по главата през отворения прозорец на колата. — А сега остани, Бела.

След това Райън се отдалечи, без да обръща внимание на хленча на Бела, и влезе в църквата. Ковчегът на баща му Арнолд вече беше на мястото си, затворен и директорът на погребението дискретно беше отцепил непосредствената зона, защото Арнолд беше починал от инфекциозна болест.

Райън седна до майка си. Арнолд щеше да бъде кремиран, а не погребан предвид обстоятелствата на смъртта му.

Точно когато литургията приключи и опечалените станаха, за да изпеят последния химн, лаят на Бела отекна из църквата. Тя скочи върху ковчега, събори цветната композиция на пода и започна да лае силно.

Когато Бела седна нащрек на пода и се втренчи в него, Райън усети, че нещо не е наред.

— Отворете ковчега! — попита той.

Сред събралите се се разнесе ахване. Райън не го интересуваше. Той отиде до ковчега и го отвори, само за да го намери празен.

„К-Къде е брат ми?“ Чичо му се втренчи в директора на погребението.

Майката на Раян не можеше да понесе случващото се. Очите й се завъртяха назад в черепа и коленете й подкосиха. Райън я хвана точно навреме, преди главата й да се удари в мраморния под. Той я закара по спешност в болницата.
В къщата на майка си Райън се обадил в полицията.

„В този момент всичко, което знаем, е, че съдебният лекар потвърди причината за смъртта и пусна останките в погребалния дом“, каза му детектив Брадшоу. — Баща ви участвал ли е в някакви дейности, за които трябва да знам?

Райън не е участвал в бизнеса на баща си, откакто отвори своя център за обучение и рехабилитация на кучета. Но той знаеше, че Арнолд никога не би заложил на карта своята репутация или репутацията на компанията.

Тъй като все още нямаше жизненоважна следа, детектив Брадшоу си тръгна, обещавайки да бъде във връзка с актуализации. Но Райън не искаше да чака. Болницата задържа майка му през нощта. Той остави Бела у дома и отиде в моргата, за да намери отговори.
„Коронерът подаде оставка? Какво ще кажете за новия съдебноследовател?“ Райън беше объркан, когато медицинската сестра на рецепцията го информира, че все още няма нов следовател. Той поиска да види досието на баща си, но медицинската сестра отказа, като каза, че е против правилата.

Райън знаеше как да я убеди. Той остави 1000 долара на тезгяха и тя си затвори очите, когато той се вмъкна в кабинета на съдебния лекар. Започна да търси по рафтовете досието на баща си, но беше напразно. Досието на Арнолд липсваше.

Райън беше разочарован. Изведнъж бръмчащият му телефон го разсея. Беше адвокатът на баща му, г-н Стивънс. По-възрастният мъж информира Райън, че е новият изпълнителен директор на компанията на Арнолд и иска да го види спешно.

Когато Райън пристигна в офиса на баща си, той отвори Gmail на Арнолд на служебния компютър, само за да намери входящата кутия празна. Някой беше изтрил съобщенията.
„Райън! Радвам се да те видя“, г-н Стивънс влезе в стаята и затвори вратата след себе си.
„Кой използва този компютър?“ — попита го Райън.

„Никой“, отговори г-н Стивънс.

— Чакай, къде са танцьорите? Райън забеляза, че две фигурки липсват от кабинета на баща му.

„О, той ги занесе у дома. Горкият Арнолд… той никога не би могъл да получи третата фигурка в комплекта. Можете ли да повярвате, че човекът, който я притежава, няма да приеме нищо по-малко от половин милион?“ каза г-н Стивънс.

Райън беше сигурен, че Арнолд не ги е завел у дома. Беше обиколил къщата на родителите си, откакто пристигна за погребението, и никъде не беше виждал онези танцьорки.

„Но както и да е, имаме по-важни въпроси за обсъждане…“ Г-н Стивънс информира Райън, че са затънали в големи дългове и няколко инвеститори заплашват да изтеглят инвестициите си, защото Арнолд е пропускал срещи с тях месеци преди смъртта си.

„…и всичко започна, когато новата му секретарка започна работа тук. С цялото ми уважение към Арнолд и семейството му, вярвам, че той имаше романтична връзка с нея“, разкри г-н Стивънс.
Райън изгуби хладнокръвие, когато през ума му мина мисълта за тъжното лице на майка му. Щеше да се изправи срещу секретарката на баща си, ако г-н Стивънс не го беше спрял — това само щеше да опетни репутацията на Арнолд.
Райън изгуби хладнокръвие, когато през ума му мина мисълта за тъжното лице на майка му. Щеше да се изправи срещу секретарката на баща си, ако г-н Стивънс не го беше спрял — това само щеше да опетни репутацията на Арнолд.

Райън прекара деня в решаване на проблема с дълга и изпрати кошници с подаръци на най-важните инвеститори. След работа той последва секретарката на баща си, мис Пиърсън, и я видя да влезе в гаража на скромна къща в предградието. Тя беше единствената му следа досега, така че той чакаше пред къщата й в колата си.

Малко по-късно жуженето на вратата на гаража й го събуди. Той видял главата й в посока града с колата й и поискал да я последва. Но тогава му хрумна по-добра идея. Той скочи от колата си и успя да влезе в гаража й точно навреме, преди вратата да се затвори. Там той намери врата, водеща към нейната къща.

Първо намери кухнята, претърси чекмеджетата и намери фенерче. Не искаше да запали осветлението, в случай че мис Пиърсън се прибере внезапно. Сърцето му се сви, когато влезе в спалнята й и видя снимка в рамка, на която тя целува Арнолд на нощното шкафче.

Райън запази самообладание, напомняйки си, че е тук, за да намери следа, която да му помогне да разбере какво се е случило с баща му. Той претърси къщата на мис Пиърсън, но не можа да намери нищо. Унил, той се канеше да си тръгне, когато забеляза леко отворено чекмедже в масичката за кафе.
Един плик от Манила го заинтересува. Вътре беше животозастрахователната полица на Арнолд за 7 милиона долара, а единственият бенефициент беше… мис Пиърсън! Райън взе документа и отиде в полицейския участък.

„Това е доста завладяващо…“ каза детектив Брадшоу, гледайки документа. — Нека да видя какво още мога да разбера за тази жена от Пиърсън.

Райън седеше близо до рецепцията, когато тя се приближи до него с екип от служители. Оказа се, че г-ца Пиърсън е резервирала полет за Мароко, който ще излети след половин час.

„Тъй като САЩ нямат договор за екстрадиция с мароканското правителство, жизненоважно е да я заведем за разпит, преди да се качи на самолета!“

Райън искаше да придружи полицаите, но детектив Брадшоу отказа, защото беше цивилен. Райън не я послуша и я последва.

— Полиция! — извика детектив Брадшоу, когато тя и екипът й наближиха вратата за качване. — Пусни ни да минем!
Райън се измъкна покрай служителите по сигурността на летището, като се смеси с групата, и те продължиха към зоната за качване. Полицаите веднага се пръснали и започнали проверка на пътниците.

„Вие там! Тъмнокосата жена с бялата риза! Излезте от редицата и вдигнете ръце във въздуха“, извика детектив Брадшоу.

Райън изпита облекчение, че са хванали мис Пиърсън, но усмивката му изчезна, когато жената се обърна. Тя не беше мис Пиърсън. Полицаите продължиха издирването с часове, но мис Пиърсън я нямаше.

Райън се върна на изходна позиция. Но някъде в сърцето си той знаеше, че Арнолд е жив. Райън знаеше, че фигурките не са в къщата на майка му. Където и да беше баща му, сигурно е взел фигурките със себе си. Райън потърси онлайн колекционера, който имаше третата фигурка, и го посети.

„И така… колко ще вземеш за него?“ — попита той, сочейки фигурката.

„750 000 долара“, отговори колекционерът г-н Фредерик.

— Това е много над пазарната стойност за творбата на художника, сър.

„Тогава не го купувайте. Цената не подлежи на обсъждане, млади човече!“

Райън трябваше да го вземе, затова поиска време да уреди парите. Той се върна в колата си, набра г-н Стивънс и каза, че иска да продаде акциите си в компанията на стойност 750 000 долара.

— Но тогава ти няма да имаш контролен дял в компанията, Райън! каза г-н Стивънс.

— Наясно съм, г-н Стивънс, но това е спешно — обясни Райън. „Имам нужда от парите веднага, но ако съм прав, би трябвало да мога да изкупя обратно тези акции в рамките на седмицата.“

„Райън“, накрая отговори г-н Стивънс с премерен тон, „като основна заинтересована страна и правен съветник на компанията, имам чувството, че би било редно да не задавам въпроси защо се нуждаете от толкова голяма сума пари при такова кратко предизвестие.“

„Като дългогодишен семеен приятел обаче“, продължи г-н Стивънс, „трябва да знам дали това е свързано с подозрението, което споделих с вас относно мис Пиърсън.“
„Донякъде, да“, отговори Райън.

Г-н Стивънс въздъхна. „Тя също е изчезнала, нали знаеш… не се появи на работа днес и телефонният й номер вече не съществува. Ще ти дам парите… най-добре не ме питай за подробностите… и го препращай за вас възможно най-скоро.“

Когато Райън получи съобщението, че парите са в сметката му, той се втурна вътре, за да говори с г-н Фредерик. По-възрастният мъж измърмори нещо за това как фигурката струва повече от исканата цена, тъй като беше единствената налична част от комплекта, но Райън го прекъсна.

„Поискахте 750 000 долара, сър, и това е, което ви давам, в сила незабавно. Не сте ли човек на думата си, г-н Фредерик?“

Г-н Фредерик най-накрая се съгласи да продаде фигурката. Райън вече беше готов за следващата стъпка. Той извика няколко души от колата си и спря бързо, преди да се върне в къщата на майка си.

— Къде, за бога, беше, Райън? – попита майка му. „Връщам се от болницата и откривам къщата празна, а бедната Бела скучае безумно. Липсваш на кучето ти; наистина не мога да я занимавам достатъчно, а едва съм те виждал от погребението…“

— Съжалявам, мамо — измърмори той. „Моля, просто се доверете, че това, което правя, е много важно. Също така ще приключи много скоро.“

Райън стоеше зад една колона в задната част на главната зона за наддаване на аукционната къща и оглеждаше тълпата. Статуетката, която беше купил, беше следващата партида за наддаване. Той погледна към подиума, който беше изнесен отпред.

С покачването на цената броят на участниците намаля до двама. Единият беше мъж с наднормено тегло с изпъкнал нос, а другият беше висок, белокос мъж в тъмносин костюм. Нито един от тях не му беше баща.

Райън беше настоял за анонимност и лично плати за няколко реклами, за да гарантира, че баща му, където и да се намираше, щеше да знае, че статуетката е на търг днес.

„600 000 долара веднъж“, заяви аукционерът.

Сърцето на Райън се сви. Той се опасяваше, че не само ще изгуби стръвта си и ще пропусне шанса да намери баща си, но и ще направи огромна загуба на фигурката.

Райън настръхна при звука на гласа на баща си. Той се втренчи в шок, когато Арнолд стана от място близо до задната част на аукционната зала и свали широкополата си шапка.
„1 милион долара отиват веднъж… отиват два пъти… продадени на човека с бежовото палто!“ Аукционерът удари с чукчето си.

Веднага Арнолд отново сложи шапката си и се запъти към вратата. Райън се втурна около ръба на стаята и му препречи пътя. Тогава детектив Брадшоу пристъпи напред и сложи белезници на Арнолд.

— Райън? Арнолд се намръщи на Райън. „Ти ме измами! Това беше капан!“

„Не се дръж така, сякаш съм извършил някакво ужасно предателство, татко! Ти си този, който имаше любовна връзка и имитираше собствената си смърт, за да избягаш с любовницата си! Как можа?“

Арнолд наведе глава, докато призна, че е уморен от стария си живот и иска да започне нов с новата си любов, мис Пиърсън.

„Значи сте сключили огромна сума в застраховка живот за новия си живот, подкупили сте съдебния лекар да фалшифицира смъртния ви акт и причината за смъртта и сте накарали всички да се съберем около празен ковчег, за да ви оплачем!“ — изсъска Райън.
„Човек трябва да прави това, което е правилно, а не да следва собствените си егоистични интереси.“ Ти ме научи на това, татко, съжалявам, че не успя да следваш собствените си принципи, но се надявам, че осъзнаваш, че неуспехът ти да го направиш доведе до падението ти.

Детектив Брадшоу увери Райън, че госпожица Пиърсън също скоро ще бъде заловена. След това Арнолд беше отведен в полицейската кола.

Вижте всички последни новини от Bubolechko.com.