реклама
Принцът обяви, че ще се ожени за девойката, която успее да премине през огнен пръстен, без да получи нито едно изгаряне. Най-красивите момичета в кралството едно след друго се опитваха да издържат изпитанието. Но когато към пръстена се приближи девойка, която тежеше почти 150 килограма, целият дворец избухна в смях. Всички бяха сигурни, че тя дори няма да се побере в отвора. Само няколко минути по-късно обаче се случи нещо, което остави всички безмълвни от изумление. 😨😱
Принц Александър беше навършил трийсет години, но все още не беше женен. Баща му, крал Радослав, отдавна се опитваше да му намери подходяща съпруга.
В двореца пристигаха дъщери на богати благородници, принцеси от съседни кралства и най-красивите девойки в страната. Александър обаче всеки път отказваше да се ожени.
Той прекрасно разбираше, че много от кандидатките мечтаят за короната, богатството и живота в двореца, а не за любов.
Един ден кралят изгуби търпение и заяви:
— До един месец трябва да си избрал съпруга. Нужен ми е наследник и повече няма да чакам.
Александър мисли дълго, а после предложи необичайно изпитание.
В голямата дворцова зала поставиха огромен метален пръстен, висок почти два метра. По краищата му горяха пламъци, а в средата оставаше свободен отвор, през който можеше да премине човек.
Според правилата девойката трябваше да мине през пръстена, без да докосне огъня. Ако по роклята или косата ѝ останеха следи от пламъците, опитът се смяташе за неуспешен.
Принцът искаше да види коя може да запази самообладание в опасна ситуация, вместо просто да изглежда красиво.
В уречения ден в двореца се събраха стотици гости. Право да участва имаше всяка пълнолетна неомъжена девойка от кралството, независимо от произхода си.
Първа пристъпи дъщерята на богат херцог. Носеше разкошна розова рокля с дълъг шлейф.
Приближи уверено, но когато се опита да премине, краят на роклята ѝ докосна пламъците. Платът веднага се запали и слугите се втурнаха да угасят огъня.
За щастие момичето не пострада, но не издържа изпитанието.
Следващата участничка реши да прескочи пръстена със засилка. Почти успя, но дългите ѝ разпуснати коси докоснаха горния край. Няколко кичура пламнаха и един от стражите бързо ги угаси с мокра кърпа.
Третата девойка се уплаши и спря точно пред огъня. Още няколко участнички отказаха дори да се приближат.
Изминаха повече от два часа, но нито една не успя да изпълни задачата.
Принц Александър седеше до баща си и вече се канеше да обяви края на изпитанието, когато от множеството неочаквано излезе девойка с тъмнозелена рокля.
Казваше се Елица. Беше на двайсет и осем години и работеше в малка шивашка работилница.
Елица тежеше почти 150 килограма. Имаше широки рамене, голям корем и пълни ръце. Видимо се различаваше от останалите кандидатки.
Щом тръгна към огнения пръстен, в залата се разнесе смях.
— Само я вижте! Решила е да участва! — каза високо една благородничка.
— Та тя едва би минала през обикновена врата! — добави друга.
— Ще трябва да разглобим пръстена, за да я прекараме! — изсмя се млад благородник.
Скоро се смееше почти цялата зала.
Дори кралят погледна недоволно девойката и тихо каза на сина си:
— Александре, това вече прилича на цирк. Защо изобщо излезе?
Принцът обаче не се смееше. Наблюдаваше внимателно Елица.
И тогава тя направи нещо, от което целият дворец застина в изумление. 😳😱
Продължението на историята
👇👇
Елица спря на няколко крачки от пламъците.
После се обърна с гръб към тях.
Вместо да се засили, да скъси роклята си или да прикрие косата си, тя се поклони на принца.
— Преди да започна, искам да чуя условието още веднъж.
От дъното на залата някой се изсмя.
— Сега ще ни губи времето и с въпроси!
Александър вдигна ръка и шумът утихна.
— Трябва да преминеш през пръстена, без да получиш изгаряне и без огънят да остави следа по дрехите или косата ти — каза той.
— Това ли е цялото условие?
— Да.
Елица кимна.
Погледна слугите, които бяха натоварени да поддържат пламъците.
— Тогава, моля, угасете огъня.
Молбата
За миг никой не помръдна.
После крал Радослав се изправи.
— Това е изпитание на смелостта!
— Принцът каза, че е изпитание на самообладанието — отвърна Елица. — Затова го попитах.
Кралят отвори уста, но Александър го изпревари.
— В правилата не е записано, че огънят трябва да продължи да гори.
— Това се подразбира! — възрази херцогът, чиято дъщеря беше опърлила роклята си.
Елица погледна към момичето.
То стоеше до една колона, с пребледняло лице, и стискаше обгорелия край на шлейфа.
— Тогава трябваше да го кажете — отговори шивачката. — Аз работя по поръчка. Научила съм се да слушам какво точно е поискано, преди да започна.
Из залата премина шепот.
Принцът продължаваше да я наблюдава.
— Угасете го — нареди накрая той.
Слугите се заеха с пръстена.
Елица остана на безопасно разстояние и изчака, докато дворцовите служители потвърдиха, че може да премине.
Никой вече не се смееше.
От другата страна
Тя пристъпи спокойно.
Тъмнозелената ѝ рокля се полюшна около глезените. Отворът беше достатъчно широк и тя премина, без да докосне металните краища.
После се обърна.
— Готово.
Кралят изглеждаше така, сякаш някой беше отнел гласа му.
Александър слезе от подиума.
— Изпълни условието — каза той.
Един от благородниците възрази:
— Но така всяка от тях би могла да мине!
Елица го погледна.
— Да.
Само тази дума.
Александър се обърна към редицата девойки. Към опърлената розова рокля. Към момичето, чиято придружителка още държеше влажна кърпа до косата му.
За първи път от началото на деня сякаш ги виждаше поотделно.
Кралят удари с длан по облегалката на трона.
— Стига! Ще започнем отново. С ясни правила.
Елица се отдръпна от пръстена.
— Аз вече приключих.
Обещанието на принца
Александър застана пред нея.
— Обявих, че ще се оженя за тази, която успее. Ще спазя думата си.
В залата се надигнаха възгласи.
Някои погледи станаха завистливи. Други се изпълниха с възмущение. Жената, която допреди малко се подиграваше на Елица, побърза да приглади косата си и да се усмихне.
Принцът протегна ръка.
Елица не я пое.
— А моята дума кога ще бъде поискана?
Той се поколеба.
— Ти дойде на изпитанието.
— Дойдох. И го изпълних. Но още не съм казала, че искам да бъда твоя съпруга.
Настъпи тишина.
Крал Радослав слезе едно стъпало.
— Отказваш брак с престолонаследника?
Елица го погледна право в очите.
— Отказвам да дам отговор, преди да знам с кого ще живея.
Александър бавно отпусна ръката си.
— Какво искаш да знаеш?
— Защо постави огън между себе си и жената, която уж търсиш?
Неговото изпитание
Принцът се намръщи.
— Исках да намеря някого, който не се страхува от трудности.
— Видя момиче да се уплаши и го сметна за провалило се. Видя рокля да гори и позволи на следващата да опита. Какво щеше да стане, ако някоя беше пострадала тежко?
Той погледна към пръстена.
— Имаше стражи и слуги…
— Имаше и хора, които рискуваха да пострадат, за да ти се харесат.
Александър замълча.
Елица докосна джоба на роклята си. От него се подаваше сгъната шивашка лента.
— В работилницата ми идват жени, които се страхуват от сватбата си. Понякога заради роклята. Понякога заради човека, който ги чака. Когато днес видях първата девойка да плаче, реших да изляза напред.
Погледът ѝ премина към момичето в розово.
— Никой не я попита дали иска изпитанието да продължи.
Херцогската дъщеря вдигна глава.
— Не исках — каза тихо.
Баща ѝ се обърна рязко към нея.
Тя направи крачка назад, но повтори по-високо:
— Не исках.
Още една участничка се приближи до нея.
После друга.
Пред целия двор
Кралят усети, че губи власт над залата.
— Това е недопустимо! — извика. — Александре, върни се на мястото си. Ще изберем друга невеста.
Принцът не помръдна.
Погледна жените, които стояха пред него.
После каза:
— Изпитанието приключи. Няма да бъде повторено.
— Аз още не съм дал такова разпореждане!
Александър пребледня, но остана на мястото си.
— Аз го предложих. Аз поканих тези жени. Отговорността е моя.
Изрече го достатъчно високо, за да го чуят и в дъното.
След това се обърна към участничките и се поклони.
— Простете ми. Превърнах собственото си недоверие в опасност за вас.
Никой не започна да ръкопляска.
Девойката в розовата рокля още плачеше.
Александър повика придворната дама и лекаря. Помоли ги да се погрижат за участничките и разпореди разходите за повредените дрехи да бъдат възстановени от личните му средства.
Накрая се обърна към слугите.
— Изнесете пръстена.
Кралят стоеше неподвижно до трона.
За първи път синът му беше оспорил волята му пред целия двор.
Изборът на Елица
Когато хората започнаха да напускат залата, Александър настигна Елица до вратите.
— А сега? — попита той.
Тя се обърна.
— Сега ще се прибера. Утре имам работа.
Принцът сведе поглед.
— Значи отговорът ти е „не“.
— Днес ти отказвам.
Той пое дъх.
— Мога ли някога да дойда при теб?
Елица го изгледа внимателно.
— Можеш да попиташ дали искам да те видя. Както би попитал всяка жена.
Той кимна.
Тя се поклони и прекрачи прага.
Никой не трябваше да разглобява вратата, за да мине.
Една година по-късно
Александър не се ожени в срока, поставен от баща му.
Последваха тежки разговори и дълги месеци на напрежение в двореца. Принцът обаче не обяви ново изпитание и не посочи друга жена, само за да изпълни чужда заповед.
Първото му писмо до Елица беше кратко.
Попита дали би искала да разговарят.
Тя отказа.
Той прие отговора.
По-късно се срещнаха на градския пазар. Тя носеше платове, а той беше дошъл заедно с хората, които отговаряха за търговските спорове в града.
Разговорът им продължи няколко минути.
Следващият — повече.
Елица не престана да му противоречи. Александър постепенно се научи да не приема всяко несъгласие като обида.
Когато година по-късно я помоли да се омъжи за него, нямаше публика.
Нямаше условия.
Имаше малка маса в работилницата, две чаши чай и недовършена рокля върху манекена.
Елица го остави да чака, докато прибере иглата си.
После го хвана за ръката.
— Да.
На сватбата крал Радослав отново видя онази тъмнозелена рокля. Елица сама я беше преправила за празника.
Докато двамата минаваха през дворцовите двери, Александър се наведе към нея.
— Още мисля за деня, в който спечели изпитанието.
Тя се усмихна.
— Тогава ти отказах.
— Знам.
Той стисна ръката ѝ.
И точно затова този път беше сигурен, че тя е избрала него.
Това е художествена приказка с измислено продължение. Героите, кралството и събитията не представят действителен исторически случай. Имената и детайлите са адаптирани за литературни цели. Всяка прилика с реални личности или събития е случайна.
Публикувано от Редакция „Буболечко Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
