реклама
Само секунди след излитането си от международното летище „О’Хеър“ в Чикаго пътнически самолет губи левия си двигател, накланя се неконтролируемо и се разбива в земята. Загиват 273 души. Десетилетия по-късно трагедията остава най-смъртоносната катастрофа на един самолет в историята на американската гражданска авиация. Разследването разкрива, че причината не е внезапна повреда без обяснение, а поредица от опасни пропуски, започнали много преди излитането.
Архивна фотография от мястото на катастрофата на полет 191 на American Airlines, 25 май 1979 г. Източник: Bureau of Aircraft Accidents Archives. Снимката е историческа, а не от нов инцидент.
Полет, който никога не достига крайната си дестинация
На 25 май 1979 г. международното летище „О’Хеър“ в Чикаго работи в обичайния си натоварен ритъм. Стотици пътници се отправят към различни градове в Съединените щати, а самолетите излитат и кацат един след друг.
Сред тях е и полет 191 на American Airlines, който трябва да отведе пътниците си до Лос Анджелис.
Самолетът е McDonnell Douglas DC-10-10 — голям широкофюзелажен пътнически лайнер с три двигателя. Два от тях са разположени под крилата, а третият се намира в задната част на машината.
На борда има общо 271 души — пътници и екипаж.
Нищо в обичайните приготовления за полета не подсказва, че само след минути ще се случи една от най-тежките трагедии в историята на въздушния транспорт.
Времето е ясно, видимостта е добра и самолетът получава разрешение за излитане.
Около 15:04 ч. местно време машината се намира на писта 32R и започва излитането си.
Двигателите работят, скоростта постепенно нараства и самолетът достига момента, в който пилотите трябва да го отделят от земята.
И точно тогава се случва нещо ужасяващо.
Левият двигател се откъсва по време на излитането
В момента, когато носът на самолета започва да се повдига, левият двигател внезапно се отделя от крилото заедно с конструкцията, която го закрепва към него.
Откъсва се и част от предния ръб на крилото.
Тежкият двигател преминава над горната повърхност на крилото, преди да падне върху пистата.
За хората, наблюдаващи излитането от земята, случилото се изглежда като катастрофална механична повреда. Но истинската опасност не се ограничава до загубата на един двигател.
При откъсването си двигателят поврежда важни хидравлични и електрически системи.
Това предизвиква поредица от откази, които променят начина, по който самолетът се държи във въздуха.
Въпреки тежката повреда машината успява да излети.
Тя се издига на около 99 метра височина.
За кратък момент изглежда, че пилотите може би ще успеят да задържат контрола.
След това самолетът започва рязко да се накланя наляво.
Наклонът се увеличава, носът се насочва към земята и машината навлиза в положение, от което на тази височина няма достатъчно време за възстановяване.
Секунди по-късно DC-10 се разбива в открит терен близо до летището.
Следва мощен пожар, който унищожава самолета.
Отломките достигат и съседен район с каравани и подвижни жилища.
Всички 271 души на борда загиват. Двама души на земята също губят живота си, а други двама са ранени.
ntsb.gov+1
Защо самолетът губи управление?
За да се разбере защо полет 191 завършва трагично, е необходимо да се разгледа не само отделянето на двигателя, но и състоянието на крилата непосредствено след повредата.
Съвременните пътнически самолети са проектирани така, че при определени условия да могат да продължат полета си дори при отказ на един двигател.
Но в случая с American Airlines Flight 191 проблемът е много по-сериозен.
Откъсването на двигателя поврежда хидравлични тръбопроводи в лявото крило. Това води до неочаквано прибиране на част от предкрилките — подвижни елементи по предния ръб на крилото, които подпомагат създаването на подемна сила при ниска скорост.
При излитане тези елементи са особено важни.
Когато са изведени в необходимото положение, те позволяват на самолета да поддържа подемна сила при по-ниска скорост.
След повредата обаче част от предкрилките на лявото крило се прибират, докато тези на дясното остават в нормалното си положение за излитане.
Това създава опасна разлика между двете крила.
Дясното продължава да произвежда достатъчна подемна сила, но лявото вече не може да осигурява същата при съответната скорост.
В резултат лявото крило достига критично състояние, известно като аеродинамичен срив.
Самолетът започва да се накланя силно наляво.
На височина от около 99 метра пилотите практически не разполагат с необходимото време и пространство, за да възстановят управлението.
Според заключенията на Федералната авиационна администрация на САЩ именно комбинацията от повредената конфигурация на крилото, намалената скорост и загубата на подемна сила се оказва решаваща.
Federal Aviation Administration+1
Пилотите не са знаели колко сериозна е повредата
Една от най-тревожните подробности, установени при разследването, е, че екипажът не е разполагал с пълната информация за случващото се.
Откъсването на левия двигател прекъсва и електрическото захранване на редица важни системи.
Сред засегнатите са част от приборите пред капитана, системата за предупреждение при приближаване към аеродинамичен срив и индикацията за несъответствие в положението на предкрилките.
Тези системи имат особено значение, защото пилотите не могат пряко да наблюдават всички части на крилата от кабината.
Те разчитат на приборите, които ги предупреждават за опасни промени в поведението на самолета.
В случая тези предупреждения не функционират нормално.
За екипажа първоначално възникналата ситуация изглежда като отказ на двигател при излитане.
Това е аварийна ситуация, за която пилотите преминават специално обучение.
Съгласно тогавашните процедури те предприемат действия, съответстващи на подобна повреда, включително поддържане на предписаната скорост за излитане с отказал двигател.
Но тази скорост вече не е достатъчна за лявото крило, чиято аеродинамична конфигурация е променена.
Така действията, които обикновено биха били правилни при отказ на двигател, се оказват недостатъчни за тази необичайна комбинация от повреди.
Разследващите установяват, че екипажът е имал изключително ограничена възможност да разпознае истинската опасност и да предотврати последвалия срив.
Трагедията не може да бъде обяснена просто като пилотска грешка. Става дума за едновременно възникнали механични, хидравлични и електрически проблеми, които се развиват за секунди.
Federal Aviation Administration
Разследването разкрива ужасяваща истина: причината започва още при техническото обслужване
След катастрофата Националният съвет за безопасност на транспорта на САЩ (NTSB) започва подробно разследване.
Специалистите проучват останките от самолета, отделилия се двигател, конструкцията за закрепването му, техническата документация и записите от полета.
Особено внимание е отделено на начина, по който левият двигател е бил демонтиран и монтиран при предишно техническо обслужване.
Постепенно се оформя обезпокоителна картина.
Оказва се, че опасната повреда не е възникнала внезапно от нищото.
По време на техническа операция преди катастрофата конструкцията, която свързва двигателя с крилото, е била повредена.
Тази конструкция, известна като пилон, трябва да издържа на огромни натоварвания.
Тя поема силите, създавани от двигателя, вибрациите и промените в натоварването по време на различните етапи от полета.
Дори сравнително малка пукнатина в критична част от тази конструкция може да намали значително нейната здравина.
Именно подобен проблем е установен при разследването.
Използването на мотокар се оказва ключов момент
При техническото обслужване на самолета е използван метод за демонтаж и монтаж, различен от предвидения в инструкциите на производителя.
Вместо двигателят и закрепващият го пилон да бъдат сваляни отделно, те са обработвани като една обща конструкция.
За повдигането и позиционирането на тежкия агрегат е използван мотокар.
На пръв поглед такъв подход може да изглежда по-бърз и по-практичен.
Но при авиационните конструкции дори минимално нежелано движение може да има сериозни последици.
Разстоянията между отделните закрепващи елементи са малки, а за правилното им поставяне е необходима изключителна точност.
Мотокарът не позволява необходимото прецизно позициониране във всички моменти от операцията.
В резултат върху част от закрепващата конструкция са приложени сили, за които тя не е предназначена.
Това причинява структурна повреда.
След монтажа самолетът отново е допуснат до експлоатация, но отслабената конструкция остава опасна.
Когато полет 191 започва излитането си на 25 май 1979 г., натоварванията върху левия двигател и пилона нарастват.
Повреденото закрепване не успява да ги издържи.
Конструкцията се разрушава и двигателят се откъсва.
Така технически пропуск, допуснат по време на обслужване на земята, поставя началото на катастрофата във въздуха.
Този случай се превръща в едно от най-известните предупреждения в авиацията за опасността от неправилни ремонтни процедури.
Защо повредата не е открита навреме?
Този въпрос е сред най-важните, разгледани от разследващите.
Самолетът не се разпада непосредствено след извършената техническа операция.
Повредената конструкция остава на мястото си и не предизвиква очевиден отказ при обичайните условия.
Това е една от причините подобни дефекти да бъдат толкова опасни.
Пукнатина или деформация може да съществува, без да води веднага до пълно разрушаване.
Когато обаче натоварването се увеличи, отслабеният материал може внезапно да се скъса.
При полет 191 именно високите сили, действащи по време на излитането, се оказват критични.
Разследването разглежда не само конкретната повреда, но и въпроса защо процедурите за контрол и обмен на информация не са успели да предотвратят подобен риск.
Установени са недостатъци в наблюдението на техническото обслужване, в прилагането на правилните методи и в комуникацията между авиокомпанията, производителя и Федералната авиационна администрация.
Оказва се, че отделни организационни и инженерни слабости могат да се натрупват, докато създадат условия за катастрофален отказ.
ntsb.gov
Разследващите възстановяват последните секунди от полета
Една от най-сложните задачи пред експертите е да установят точната последователност на събитията.
При толкова тежък удар голяма част от самолета е унищожена.
Огънят допълнително поврежда останките и затруднява разграничаването на пораженията, настъпили преди сблъсъка, от тези, причинени при самата катастрофа.
Но отделилият се двигател и части от закрепващата конструкция дават ценни улики.
Специалистите изследват металните повърхности и откриват следи от структурно увреждане.
Успоредно с това се анализират данните от полетните записващи устройства и свидетелските показания.
Постепенно става ясно как едно първоначално разрушаване е довело до множество последващи откази.
Веригата от събития изглежда така:
Повредената конструкция на левия пилон се разрушава при излитането.
Двигателят и закрепващата го конструкция се отделят от самолета.
Повреждат се хидравлични и електрически системи.
Част от предкрилките на лявото крило се прибират неочаквано.
Екипажът губи достъп до важни предупреждения.
При намаляване на скоростта лявото крило навлиза в аеродинамичен срив.
Самолетът се накланя неконтролируемо и се разбива.
Тази последователност обяснява защо загубата на един двигател, която при други обстоятелства би могла да бъде овладяна, тук се превръща в смъртоносна авария.
273 загубени живота и семейства, чиито съдби се променят завинаги
Зад техническите подробности стои огромна човешка трагедия.
На борда на полет 191 пътуват 258 пътници и 13 членове на екипажа.
Всички загиват.
Сред жертвите са и двама души, намирали се на земята близо до мястото на катастрофата.
Окончателният брой на загиналите достига 273.
Огромният пожар, последвал удара, унищожава машината и нанася щети на близки съоръжения, автомобили и подвижно жилище.
За семействата на пътниците и екипажа 25 май 1979 г. се превръща в ден, който променя живота им завинаги.
Много от хората на борда са очаквали само след няколко часа да пристигнат в Лос Анджелис, да се срещнат с близките си или да продължат своите лични и професионални планове.
Вместо това техните семейства получават новината, че самолетът се е разбил и няма оцелели.
Последиците не могат да бъдат измерени единствено с числото 273.
Зад всяка жертва остават близки, приятели и хора, за които загубата е непоправима.
След трагедията самолетите DC-10 попадат под засилен контрол
Катастрофата предизвиква огромна тревога сред пътниците, авиокомпаниите и авиационните власти.
McDonnell Douglas DC-10 е един от важните пътнически самолети на епохата, но тежкият инцидент поставя въпроси за конструкцията му и за процедурите по техническото обслужване.
След катастрофата Федералната авиационна администрация предприема мерки, включително ограничения върху експлоатацията и проверки на този тип самолети.
При последвалите инспекции са установени допълнителни повреди в закрепващите конструкции на двигатели на други DC-10.
Това показва, че проблемът не се ограничава единствено до разбилия се самолет.
Необходимо е да бъдат оценени и други машини, обслужвани по сходни методи.
Проучени са процедурите за демонтаж, монтаж и инспекция на пилоните, както и уязвимостите на системите на самолета при сериозни структурни повреди.
Промените, последвали разследването, са насочени към намаляване на риска подобно съчетание от откази да се повтори.
Катастрофата показва защо безопасността не зависи само от пилотите
Един от най-значимите изводи от случая е, че безопасният полет започва далеч преди самолетът да се появи на пистата.
Той зависи от действията на инженерите, техниците, инспекторите, производителите и регулаторните органи.
При полет 191 всеки от тези елементи е имал значение.
Неправилно извършена техническа операция е довела до структурно увреждане.
Повредата не е предотвратила допускането на самолета до полет.
Когато двигателят се е отделил, са отказали няколко различни системи.
Конструктивните особености на предкрилките са позволили появата на опасна асиметрия между двете крила.
В същото време загубата на предупреждения е попречила на пилотите да разберат напълно възникналата ситуация.
Тази комбинация разкрива колко важно е защитните механизми в авиацията да бъдат независими един от друг.
Ако една система се повреди, останалите трябва, доколкото е възможно, да продължат да осигуряват необходимата защита.
Затова съвременните подходи към авиационната безопасност поставят силен акцент върху анализа на свързани откази, качеството на поддръжката и ефективния обмен на информация.
Целта е една грешка да не се превърне в началото на неконтролируема поредица от събития.
Паметта за загиналите продължава да живее
Повече от три десетилетия след катастрофата близките на жертвите получават постоянно място, на което могат да почетат паметта им.
През октомври 2011 г. край мястото на трагедията, в района на Дес Плейнс, е открит мемориал.
Той включва стена с имената на загиналите.
Мемориалът е създаден след продължителни усилия на семейства и хора, които искат трагедията да не бъде забравена.
В инициативата участват и ученици, помогнали идеята да стане реалност.
Така мястото се превръща не само в спомен за една авиационна катастрофа, но и в символ на човешката памет и солидарност.
Историята на полет 191 продължава да се изучава от авиационни специалисти, защото съдържа важни уроци за техническото обслужване, конструктивната безопасност и реакциите при аварийни ситуации.
Federal Aviation Administration+1
Трагедия, започнала много преди излитането
На 25 май 1979 г. полет 191 на American Airlines трябва да бъде обикновен пътнически полет от Чикаго до Лос Анджелис.
Вместо това той се превръща в една от най-тежките катастрофи в историята на американската авиация.
Разследването установява, че решаващият проблем не е възникнал едва когато самолетът напуска пистата.
Началото е поставено по-рано — при неправилно извършена техническа операция, която отслабва важна част от конструкцията.
Когато двигателят се откъсва при излитането, последвалите повреди създават условия, които екипажът няма достатъчно време и информация да овладее.
Това превръща трагедията в болезнено напомняне, че дори най-малкият пропуск в критична авиационна система може да има опустошителни последствия.
Полет 191 остава в историята не само с броя на загиналите, но и с уроците, които разследването оставя на авиационната индустрия.
Защото зад всяко изискване за проверка, зад всяка процедура за поддръжка и зад всяка система за предупреждение стои една основна цел — хората, които се качват на самолета, да достигнат безопасно до своята дестинация.
А на 25 май 1979 г. 273 души никога не получават този шанс.
Източници: Официалното разследване на NTSB и техническият анализ на Федералната авиационна администрация на САЩ.
Редакционна бележка: Това е исторически материал за катастрофа от 25 май 1979 г., а не съобщение за нов авиационен инцидент. Статията има информативен характер и е предназначена единствено за обща осведоменост. Не се гарантира пълнота и изчерпателност на информацията.
Публикувано от Редакция „Буболечко Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
