реклама
Нито една медицинска сестра не издържаше повече от седмица при жестокия мафиотски бос — но новата болногледачка нареди на въоръжената му охрана да излезе и направи нещо, което го остави без думи
През последния месец пет медицински сестри бяха напуснали имението на Адриан Романов.
Едната издържа само няколко часа.
Втората излезе разплакана и дори забрави чантата си.
Третата заплаши, че ще подаде сигнал в полицията.
Същата вечер обаче при нея се появи адвокатът на Романов.
След кратък разговор жената повече не сподели с никого какво точно се беше случило.
Почти целият град се страхуваше от Адриан.
Той ръководеше огромна престъпна организация, беше свикнал всички да изпълняват заповедите му и не търпеше някой да му противоречи.
Но преди три седмици всичко се беше променило.
Адриан беше прострелян.
Куршумът беше минал опасно близо до белия дроб и беше увредил няколко ребра.
След операцията започна възпаление.
Лекарите настояваха да остане в болница, но Адриан отказа.
Вместо това нареди една от спалните в имението му край София да бъде превърната почти в болнична стая.
Доставиха медицинска апаратура.
Лекарства.
Консумативи.
И започнаха да наемат медицински сестри.
Проблемът беше, че Адриан се оказа кошмарен пациент.
Сваляше превръзките.
Отказваше обезболяващи.
Крещеше на персонала.
И няколко пъти се опита сам да стане от леглото, въпреки категоричната забрана на лекарите.
След един такъв опит раната отново се отвори.
Именно тогава в имението пристигна 29-годишната Ева Милева.
Тя беше приела работата само заради парите.
По-малкият ѝ брат Даниел страдаше от рядко заболяване на кръвта.
Стандартното лечение почти не помагаше.
Имаше нова терапия, която даваше надежда, но цената ѝ беше непосилна.
Ева не би могла да събере подобна сума дори ако работеше години.
Затова, когато непознат мъж ѝ предложи 8000 евро за всяка седмица работа, тя почти веднага се съгласи.
Условията обаче бяха необичайни.
Трябваше да живее в имението.
Нямаше право да снима нищо вътре.
Не трябваше да задава въпроси, които не са свързани с медицинското ѝ задължение.
И трябваше да се грижи единствено за пациента.
На входа я посрещна висок мъж на име Виктор.
Беше едър, мълчалив и носеше костюм, под който ясно личеше оръжие.
— Отговарям за сигурността на господин Романов — представи се той. — И ще ви дам един съвет.
Ева го погледна.
— Какъв?
— Никога не спорете с него.
Тя дори не мигна.
— Ако негова заповед застрашава живота му, ще споря.
Виктор се усмихна едва забележимо.
— Същото каза и предишната сестра.
После я поведе нагоре.
Адриан седеше на ръба на огромното легло.
Гърдите му бяха превързани.
Лицето му беше бледо.
Но дори в това състояние изглеждаше като човек, който очаква всички около него да изпълняват волята му.
Той погледна Ева.
— Още една?
— Ева Милева. Новата ви медицинска сестра.
— За колко време?
— Това зависи от вас.
Двамата охранители в стаята се спогледаха.
С Адриан Романов почти никой не разговаряше така.
Той присви очи.
Но вместо да избухне, само каза:
— Ще видим.
Първите два дни минаха сравнително спокойно.
Ева сменяше превръзките.
Следеше температурата му.
Контролираше лекарствата.
А Адриан, макар и раздразнителен, поне не правеше опити да я изгони.
На третата вечер обаче състоянието му внезапно се влоши.
Температурата му се повиши почти до 40 градуса.
Започна да диша тежко.
Кожата му беше гореща.
Но когато Ева посегна към превръзката, той сграбчи китката ѝ.
— Казах да не ме докосваш!
Тя издърпа ръката си.
— Трябва да видя раната.
— Няма да я пипаш.
— Имате висока температура и затруднено дишане.
— Излез.
Ева не помръдна.
Адриан я изгледа студено.
После се обърна към охраната.
— Изведете я.
Двамата мъже направиха крачка напред.
Тогава Ева каза:
— Не.
Всички замръзнаха.
Тя погледна към охранителите.
— Вие двамата ще излезете.
В стаята настъпи пълна тишина.
Адриан бавно повдигна глава.
— Току-що даде заповед на моите хора?
— Да.
— В моята къща?
— Да.
Той се засмя тихо, но в погледа му нямаше нищо весело.
— Май не си разбрала къде се намираш.
Ева се приближи до него.
— Напротив. Намирам се до пациент, който може да развива сериозно усложнение и който в момента прави всичко възможно да ми попречи да си върша работата.
После отново погледна към охраната.
— Излезте.
Виктор беше единият от мъжете.
За момент се поколеба.
После кимна на другия.
Двамата напуснаха стаята.
Вратата се затвори.
Адриан остана в пълен шок.
Не толкова защото хората му бяха послушали Ева.
А защото никой не беше правил подобно нещо пред него от години.
— Смела си — каза той.
— Не. Просто нямам време за вашето его.
Тя сложи ръкавици.
Адриан я изгледа така, сякаш не можеше да реши дали да я изгони или да се засмее.
— Ако пак ме докоснеш без разрешение…
— Ако не ви прегледам, утре може да няма на кого да давате заповеди.
Това го накара да замълчи.
Ева внимателно започна да развива превръзката.
Под нея кожата беше силно зачервена.
По ръба на раната имаше подуване.
И нещо, което я накара да стане още по-сериозна.
Тя вдигна очи към него.
— От колко време е така?
— Не знам.
— Лъжете.
— Внимавай как говориш.
— Вие внимавайте как дишате.
Той я изгледа остро.
Ева се наведе по-близо до раната, после се изправи.
— Имате инфекция. Вероятно по-сериозна, отколкото си мислите.
— Ще мине.
— Няма да мине с инат.
Тя отвори медицинския комплект.
Адриан хвана китката ѝ отново.
— Казах, че не искам повече лекарства.
Ева се наведе към него и за първи път понижи гласа си.
— А аз не искам брат ми да умре.
Той застина.
— Какво?
За миг тя съжали, че го е казала.
Но беше късно.
— Нищо.
— Не. Кажи ми.
Ева мълча няколко секунди.
После каза:
— Приела съм тази работа заради брат ми. Има нужда от лечение, което не мога да си позволя.
Адриан я гледаше мълчаливо.
— Колко?
— Това не е ваша работа.
— Щом работиш в къщата ми, вече е.
— Не съм тук, за да ви моля за пари.
— А защо си тук?
Тя погледна към инфектираната му рана.
— За да ви запазя жив.
Тези думи сякаш го удариха по-силно от всичко останало.
За първи път от пристигането ѝ той не изглеждаше като мафиотски бос.
Изглеждаше просто като изморен човек.
Ева подготви необходимото.
— Ще почистя раната. После ще се свържа с лекаря ви и ще настоявам за промяна на лечението.
— А ако кажа „не“?
Тя го погледна право в очите.
— Тогава ще извикам линейка, ще кажа на хората ви да ви занесат насила и ще напусна още тази вечер.
Адриан мълча.
После бавно пусна ръката ѝ.
— Никой не ми говори така.
— Явно е крайно време някой да започне.
Тя започна да обработва раната.
Болката беше силна.
Адриан стисна зъби, но този път не я спря.
След няколко минути Ева забеляза нещо странно под превръзката.
Малък твърд предмет до края на оперативната рана.
Тя се намръщи.
— Какво е това?
Адриан пребледня.
Тя внимателно почисти мястото.
После видя малка метална пластинка.
Не беше медицинска.
Не приличаше на част от операцията.
— Кой ви е превързвал преди мен?
Адриан я погледна.
За първи път в очите му се появи истинска тревога.
— Предишната сестра.
Ева взе пинсета.
— Не мърдайте.
— Какво има?
Тя хвана предмета и внимателно го извади.
Беше миниатюрен електронен модул.
Адриан се втренчи в него.
Лицето му се промени.
— Това не е медицинско устройство.
Ева постави малкия предмет върху стерилна марля.
— Не.
Той протегна ръка, но тя го спря.
— Не го пипайте.
Адриан гледаше миниатюрния модул.
После към затворената врата.
— Виктор! — извика.
Ева веднага сложи ръка върху рамото му.
— Не.
Той я погледна гневно.
— Какво означава „не“?
— Не знаете кой го е поставил.
Тишината в стаята изведнъж стана съвсем различна.
Адриан погледна към вратата.
После към малкия електронен предмет.
И за първи път човекът, от когото се страхуваше целият град, изглеждаше така, сякаш самият той не знае на кого може да се довери.
Ева прошепна:
— Ако това е било поставено нарочно, човекът, който се опитва да ви убие, може още да е в къщата.
Адриан я погледна право в очите.
— А ти откъде знаеш толкова за подобни устройства?
Ева замръзна.
И точно тогава дръжката на вратата бавно започна да се движи.
Продължението
Дръжката се натисна.
Ева изгаси лампата до леглото.
Вратата се отвори едва на няколко сантиметра.
— Господин Романов? — чу се гласът на Виктор.
Адриан понечи да отговори, но Ева сложи пръст пред устните си.
После вдигна металния модул.
— Това е предавател — прошепна. — Ако го е поставил човек от охраната, значи някой е слушал всичко.
Виктор отвори вратата докрай.
— Всичко наред ли е?
Адриан го гледаше мълчаливо.
— Ела насам.
Виктор направи две крачки.
Ева забеляза нещо под сакото му.
Същата малка черна кутийка.
— Не мърдай! — извика тя.
Адриан посегна към пистолета под възглавницата.
Виктор замръзна.
После бавно вдигна ръце.
— Не е това, което мислите.
— Тогава говори — каза Адриан.
Виктор свали устройството от колана си и го хвърли на пода.
— Аз ги следях.
— Кого?
— Хората, които се опитаха да те убият.
Адриан присви очи.
— И защо не ми каза?
— Защото един от тях е сред твоите най-близки хора.
В стаята настъпи тишина.
— Кой?
Виктор погледна Ева.
— Тя.
Ева пребледня.
Адриан насочи оръжието към нея.
— Вярно ли е?
Тя не помръдна.
После извади от джоба си малка снимка.
На нея беше брат ѝ Даниел.
До него стоеше мъжът, който преди години беше убит по заповед на Романов.
— Това беше баща ми.
Адриан замръзна.
— Значи си дошла да ме убиеш?
Ева поклати глава.
— Така мислех, когато приех работата.
— А сега?
Тя погледна към раната му.
— Сега знам, че човекът, който нареди убийството на баща ми, не си бил ти.
Виктор пребледня.
Ева се обърна към него.
— Бил си ти.
Виктор посегна към оръжието си.
Изстрелът проехтя.
Той падна на колене.
Адриан беше стрелял пръв.
След това настъпи пълна тишина.
На следващата сутрин полицията откри документи, записи и банкови преводи, които свързваха Виктор с покушението срещу Адриан и още няколко убийства.
А Ева получи парите за лечението на брат си.
Не от мафиота.
А от конфискуваната тайна сметка на Виктор.
Месеци по-късно Адриан затвори бизнеса си и изчезна от града.
Преди да тръгне, остави на Ева само едно писмо:
„Ти беше първият човек, който не се уплаши от мен. И единственият, който ме спаси два пъти.“
Тази история е художествено пресъздадена. Имената, детайлите и ситуациите са измислени или променени с литературна цел. Всякакви прилики с реални личности или събития са случайни и непреднамерени.
Публикувано от Редакция „Буболечко Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
