реклама
„Търся поддържана жена до 30, без деца и без проблеми“ – написа 43-годишният Васил, който още изплаща телевизора си. Но един въпрос го остави без думи…
– Търся поддържана жена, с хубава фигура, без деца, без проблеми, до 30 години и да не ми създава излишни драми.
Това бяха изискванията на Васил.
На 43 години.
Живее с котката си и все още изплаща на кредит телевизора в хола.
Някой обаче му зададе съвсем прост въпрос:
– Добре, а ти какво можеш да предложиш на такава жена?
Отговорът му беше кратък:
– Себе си. Аз съм мъж. Това е достатъчно.
Последва още един въпрос:
– Василе, на 43 години си, живееш с котка и изплащаш телевизор. Наистина ли смяташ, че само това е достатъчно?
Той имаше готово обяснение:
– Жените просто станаха прекалено меркантилни.
„Какво лошо има един мъж да има изисквания?“
Честно казано, аз все още не разбирам в кой момент желанието на един мъж да бъде с красива жена се превърна в повод всички да му се подиграват.
Достатъчно е открито да кажеш какво търсиш и веднага започват определенията.
Че имаш нереалистични представи.
Че си прекалено взискателен.
Че очакваш нещо, което самият ти не можеш да предложиш.
Но защо?
Нима един мъж след 40 няма право да иска до себе си млада, привлекателна и поддържана жена?
Жена, която няма непрекъснато да му поставя финансови изисквания, да очаква подаръци и да настоява той да плаща за всичките ѝ желания?
Казвам се Васил.
На 43 години съм.
Нямам деца и не възнамерявам да имам.
И точно това, поне според мен, дразни немалко от жените, с които съм излизал.
Защото съм срещал жени над 30, които още на първата среща започват да задават въпроси, сякаш провеждат интервю за бъдещ съпруг.
Какво работя?
Колко получавам?
Имам ли собствено жилище?
Бих ли приел жена с дете?
Готов ли съм да помагам финансово?
Понякога имам чувството, че не отивам на среща, а кандидатствам едновременно за ролята на съпруг, спонсор и човек, който трябва да разреши всички проблеми, останали от предишни връзки.
А когато кажа, че не желая да отглеждам чужди деца и не искам да поемам чужди кредити или финансови задължения, реакцията често е такава, сякаш съм казал нещо недопустимо.
Затова реших да бъда напълно откровен
Попълних профила си в сайта за запознанства без красиви клишета.
Не написах:
„Търся сродна душа.“
Нито:
„Външността няма значение.“
Защото за мен има значение.
Харесвам красивите жени.
Харесвам жените, които се грижат за външния си вид.
Привличат ме младостта, добрата фигура и женствеността.
И не виждам причина да се преструвам, че това не е така.
Жените също открито пишат, че търсят висок, финансово стабилен, щедър и спортен мъж.
Защо тогава аз да нямам право да кажа какво харесвам?
Затова написах:
„Търся поддържана жена до 30 години, без деца, с висше образование и собствена финансова независимост. За сериозна връзка и приятно прекарване на времето.“
Отдолу добавих:
„Не търся жена, която очаква да бъде издържана. Не възнамерявам да поемам изцяло чуждите разходи.“
И тогава започна истинският цирк.
„Красотата струва пари“
Една жена ми написа:
– За да изглежда една жена добре, са необходими средства.
Отговорих:
– Тогава работи и инвестирай в себе си.
Това се оказа достатъчно, за да започне спорът.
Според нея мъжът трябвало да „инвестира“ в жената до себе си.
Козметика.
Маникюр.
Фризьор.
Фитнес.
Козметични процедури.
Масажи.
За мен обаче въпросът беше прост.
Ако един човек сам избира определен начин на живот и определени процедури, защо партньорът му автоматично трябва да ги финансира?
Никога не съм настоявал една жена да има скъп маникюр или да посещава най-луксозните салони.
Всъщност много мъже дори не могат да различат скъпа козметична процедура от значително по-достъпна.
А после идва противоречието
Най-интересни за мен са профилите, в които пише:
„Самостоятелна съм.“
„Имам лични граници.“
„Не търся спонсор.“
А още на първата среща разговорът постепенно стига до цената на козметика, фитнеса, фризьора, масажите и всички останали месечни разходи.
Понякога начинът, по който се разказва това, оставя усещането, че човекът отсреща трябва да разбере намека и доброволно да започне да участва във финансирането на този начин на живот.
Но една жена надмина всички останали.
Още на първата ни среща тя ме погледна спокойно и каза нещо, което изобщо не очаквах…
Продължението 👇👇👇
Погледнах я с любопитство.
Тя се усмихна спокойно.
– Василе… мога ли да ти задам един въпрос?
– Разбира се.
– Ако утре загубиш работата си, ако се разболееш или останеш без доходи… какво ще предложиш на жената до себе си?
Замълчах.
Не защото нямах отговор.
А защото никога не си бях задавал този въпрос.
Тя продължи:
– Цял час говориш какво трябва да бъде една жена.
Но не каза почти нищо за това какъв партньор си ти.
Леко се засмях.
– Аз съм честен.
– Това е чудесно начало.
– И независим.
– Все още живееш с кредит за телевизора.
Думите ѝ ме жегнаха.
– Това няма значение.
– Има.
Тя остави чашата си.
– Не защото имаш кредит.
А защото смяташ, че той няма значение за твоите изисквания, но финансовите проблеми на една жена са решаващи.
Не знаех какво да кажа.
Тя се усмихна.
– Представи си, че аз напиша същото в профила си.
– Какво например?
– „Търся мъж до 35 години, висок поне 185 сантиметра, с шестцифрени годишни доходи, собствен апартамент без кредит, без плешивина, без котка, без заеми и с отлично чувство за хумор.“
Погледнах я.
– Това е прекалено.
– Защо?
– Защото…
Замълчах.
– Защото така отхвърляш хора само по списък.
Тя се усмихна още по-широко.
– А не правиш ли същото ти?
Настъпи неудобна тишина.
За първи път през цялата вечер нямах готов отговор.
Тя се наведе леко напред.
– Знаеш ли кое е най-интересното?
– Какво?
– Аз напълно отговарям на всичките ти изисквания.
Повдигнах вежди.
– Наистина?
– На 29 години съм.
Нямам деца.
Имам собствено жилище.
Добра работа.
Не дължа пари на никого.
Погледна ме право в очите.
– Но никога не бих избрала мъж, който оценява жените като списък със спецификации.
Тези думи ме удариха по-силно от всяка обида.
Тя стана.
Остави няколко банкноти за своето кафе.
– Благодаря за разговора.
– Почакай.
Тя се обърна.
– Да?
– Значи… нямам никакъв шанс?
Усмивката ѝ беше спокойна.
– Имаш.
Сърцето ми подскочи.
– Но не с мен.
– А с кого?
– С първата жена, която ще срещнеш, след като започнеш да се интересуваш какъв човек си ти, а не само как изглежда тя.
След тези думи си тръгна.
Останах сам.
За първи път не бях ядосан.
Бях замислен.
Прибрах се вкъщи.
Отворих профила си в сайта за запознанства.
Прочетох го отново.
Изведнъж ми прозвуча така, сякаш кандидатствам за покупка на автомобил, а не търся човек.
Изтрих всичко.
Написах само едно изречение:
„Търся жена, с която да си бъдем взаимна опора, да се уважаваме и да гледаме в една посока.“
След това затворих лаптопа.
Минаха шест месеца.
Един ден получих съобщение.
Беше от същата жена.
Само едно изречение.
„Видях, че си променил профила си. Май най-после започна да търсиш човек, а не каталог. Ако още си свободен… може би сега вече си струва едно кафе.“
Усмихнах се.
Понякога най-ценният урок не идва от човек, който те обича.
А от човек, който има смелостта да ти каже истината право в очите.
Дисклеймър:
Статията има информативен характер и не представлява професионален съвет. Текстът представя художествено пресъздадена история и лични гледни точки на героите, които не следва да се възприемат като обобщение за всички мъже или жени. Всеки човек и всяка връзка са индивидуални. При въпроси, свързани с личния ви живот или взаимоотношения, се консултирайте със специалист или психолог. Редакцията не носи отговорност за последици, произтичащи от приложението на информацията.
Публикувано от Редакция „Буболечко Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
