Арабинът бил принуден да се ожени за украинка – „Не можеш да издържиш и месец“, каза той, но самият не издържал и я изненада добре още първата вечер. Дори се разболя… 😲😲Фахад бин Саид Ал Мактум гледаше брачния договор така, сякаш пред него не стоеше съдбата на една жена, а поредната бизнес сделка. Беше принуден да се ожени и още от самото начало бе решил, че този брак ще съществува само по неговите правила – без чувства, без надежди и без място за слабост.

Фахад отвори вратата рязко и застина.

София лежеше на пода до леглото.

Лицето ѝ беше пребледняло, а дишането – накъсано и тежко. До нея имаше счупена чаша и разлята вода. За първи път от години Фахад почувства нещо, което не можеше да контролира – истинска паника.

– София! – извика той и коленичи до нея.

Тя отвори очи трудно.

– Добре съм… просто ми прилоша…

Но не беше добре.

Ръцете ѝ трепереха, челото ѝ гореше, а устните ѝ бяха почти бели. Фахад я вдигна на ръце и веднага извика личния лекар на семейството.

След половин час огромната спалня вече приличаше на болнична стая. Лекарят я преглеждаше мълчаливо, докато Фахад стоеше до прозореца и нервно стискаше юмруци.

– Какво ѝ е? – попита рязко.

Възрастният лекар въздъхна тежко.

– Силно нервно изтощение. Организмът ѝ е под огромен стрес. Вероятно почти не е спала от дни.

Фахад замълча.

Никога не се беше замислял как изглежда животът през нейните очи. За него този брак беше просто сделка. Студено споразумение между две влиятелни семейства.

Но за нея…

Това беше нов свят, в който беше напълно сама.

Същата вечер той неочаквано остана пред вратата на стаята ѝ по-дълго от обикновено. Чуваше кашлицата ѝ, тихото ѝ движение и нещо вътре в него започна да се пропуква.

На следващите дни София почти не напускаше стаята си. А Фахад, въпреки собствените си правила, започна да проверява дали е яла, дали е пила лекарствата си и дали температурата ѝ е спаднала.

Слугите в двореца бяха шокирани.

Никой никога не беше виждал господаря им да проявява грижа към когото и да било.

Но най-голямата изненада дойде една седмица по-късно.

Фахад се прибра по-рано от важна среща и случайно чу разговор в библиотеката.

Гласът беше на чичо му – човекът, който беше настоял за този брак.

– Тя не подозира нищо – каза мъжът тихо. – След няколко месеца ще прехвърлим всичко на нейно име и после ще я отстраним. Така никой няма да свърже семейството с разследването.

Фахад замръзна.

– А ако момчето се привърже към нея? – попита друг глас.

Чичото се изсмя студено.

– Фахад? Той не е способен да обича никого.

В този миг нещо в него се счупи.

За първи път разбра истината.

София не беше доведена в дома им като съпруга.

Беше избрана за жертва.

Той влезе в библиотеката толкова внезапно, че двамата мъже пребледняха.

– Повторете какво казахте – произнесе ледено.

Настъпи тежка тишина.

Чичо му опита да се усмихне.

– Фахад, ти не разбираш…

Но този път той не го остави да довърши.

За първи път в живота си Фахад се обърна срещу собственото си семейство.

Същата нощ взе София и напусна двореца.

Без охрана.

Без шофьори.

Без предупреждение.

Тя седеше мълчаливо до него в колата, докато пустинният път оставаше зад тях.

– Защо го правиш? – прошепна тя.

Фахад дълго не отговори.

После тихо каза:

– Защото цял живот мислех, че хората са просто фигури в игра. А ти… ти ме накара да почувствам нещо, което никога не съм изпитвал.

София го погледна изненадано.

А той за пръв път свали студената маска, зад която се беше крил години наред.

Но точно в този момент в огледалото зад тях проблеснаха фарове.

Черни джипове.

Три.

И те се приближаваха бързо.

Фахад пребледня.

– Те са ни намерили…

След секунди нощта избухна в хаос.

Изстрели прорязаха тишината, колата поднесе рязко, а София извика от ужас. Фахад натисна газта докрай, опитвайки се да ги измъкне от капана.

Един от джиповете ги удари странично.

Колата излетя от пътя.

Светът се преобърна.

Последното, което София усети, беше как Фахад я прегръща силно, опитвайки се да я предпази с тялото си.

А после всичко потъна в мрак…