Кога се слагат запетаи – запомнете тези основни правила


Употребата на запетаи е част от пунктуацията. По дефиниция пунктуация е „системата от правила за употреба на препинателните знаци в дадена графична система“. Думата пунктуация произхожда от латинската punctum, което в превод ще рече „точка“. Днес обаче ще си припомним кога се слагат не точки, а запетаи или поне основните правила, които се грешат грубо и често.

Фактът, че граматиката и пунктуацията на богатия ни пъстър език са сложни, не следва да служи като оправдание за допускани грешки. Пунктуацията има значение, което буквално може да струва… живот. Припомнете си примера за разликата между „Да се обеси, не да се помилва“ и „Да се обеси не, да се помилва“ – в първия случай животът на осъдения е приключил, докато във втория той е помилван. Макар примерът да е краен и ярък, той е явно доказателство за ключовото значение на запетаите и необходимостта да се владеят правилата – кога се слагат запетаи.

Основни правила кога се слагат запетаи

Запетаята е препинателен знак, интонационно-синтактично разделящ относително самостойни части в изречението, както и прости изречения в състава на сложното, с две основни функции – ограждаща и разделителна.

Правилата за употреба на запетаи в българския език са толкова много, че трудно биха били обект само на една статия. Без да претендираме за изчерпателност, припомняме едни от основните правила за употреба на запетаи в езика ни.

1. В простото изречение запетая се употребява при:

– еднородни части, свързани безсъюзно

Мими, Ема, Пепи са три сестри.

– обособени части

Котките, хапващи сладко, заспаха.

– повторени части

Аз много, много се радвам.

– вметнати думи и изрази: разбира се, да речем, изглежда, между другото, естествено, за съжаление, честно казано, значи, така да се каже, напротив, обратното, от друга страна и др. При това правило е важно да подчертаем следното – ако вметнатата част стои непосредствено след неударен едносричен съюз, между съюза и вметнатата част не се поставя запетая.

Това, от една страна, ни улеснява. 

2. В сложното съчинено изречение запетая се употребява при:

– безсъюзно свързване на съставките на сложното съчинено изречение

Донеси чашата с мляко, изсипи я тук, разбъркай.

– пред втория от съчинителни съюзи за съпоставяне – и — и, дали — или, ли — или, или — или, нито — нито и др.

Дали да ида, или да не ида.

– пред съчинителните съюзи за противопоставяне а, ала, ама, но, обаче

Искам да отида, но ме е срам.

3. В сложното съставно изречение запетая се употребява при:

– поясняване на съществителното име от главното изречение с подчинени определителни изречения

Обичам да нося рокля, която е цветна.


– при въвеждане на подчинено изречение със съюзите „който, която, което, които, какъвто, каквато, каквото, каквито, как“, но имайте предвид, че това правило е известно и с множеството си изключения. Например уточняващи думи пред съюза „как“ и „че“ водят до отпадане на запетаята.

Ще карам колелото, което мама ми купи.

Той обясни само че съм му сестра.

– когато се въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време, за начин, за сравнение, за цел или за причина с някои от следните съюзни думи или съюзи: преди да, след като, щом, докато, когато, откакто, където, накъдето, като че ли, без да, като че, сякаш че, защото, понеже, тъй като, за да, та да, че да и др.

Ще се върна, докато се обадиш по телефона.

Обърнете внимание, когато правите справка тук кога се слагат запетаи, че посочените правила, първо, са общи и не посочват изключенията, второ, не обхващат всички случаи на употреба на запетаята, трето, за да ги следвате, трябва да знаете какво означава сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение за време например. Но това е дълъг въпрос и е за отделна тема.

Къде грешим най-много? 6 основни грешки при употребата на запетая, допускани у нас

  • Масово се допуска грешка, свързана със забравяне да се „затвори“ сложното изречение със запетая.
  • Пропускане на запетая пред втория от двойните съюзи – или-или, или-дали и др. Тук причината за грешките в повечето случаи е непознаване на правилата.
  • Пропускане на запетаята пред или, когато този съюз се употребява като пояснение на предходния израз и има значение на същото, но казано с други думи.
  • Пропускане на запетая пред повтаряща се съюз „и“, както и когато пред същият свършва обособена част или вметната дума, нуждаеща се от затваряне със запетая. Вероятна причина за тази често допускана грешка е фактът, че според основното правило пред еднократно употребен съюз „и“ не се пише запетая. Но има множество изключения, при които именно се допускат грешките.
  • Често допускана грешка е поставяне на запетая винаги пред съюз „че“, когато същият е част от съставните съюзи „въпреки че“, „макар че“, „освен че“, „в случай че“ и правилото изисква запетаята да е пред целия съюз, а не само пред „че“.
  • Друга честа грешка, която интернет справочник „Езикови справки“ на института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, посочва, е поставяне на запетая пред съюз или съюзна дума, които по принцип изискват запетая, но пред тях стои отрицателната частица „не“ или пояснителна дума, която „унищожава“ запетаята. Ако пред съюзната дума стоят „не“, „даже“, „дори“, „само“, „едва“, „особено“, „тъкмо“, „единствено“, „малко“, „много“ и други пояснения, то запетая не се пише. Тези случаи са по-особени, изключение от правилото и често се грешат.

Ако се съмнявате в пунктуацията, когато пишете, както и кога се слагат запетаи, винаги може да направите проверка онлайн, както и да промените изречението така, че да сте сигурни в правописа и пунктуацията му.