Скръбна вест. Напусна ни един от най-обичаните български певци. Мир на праха му –
На 22 януари в София почина един от любимите певци на България – проф. Павел Герджиков. Той беше изтъкнат оперен певец, режисьор и педагог. Роден е на 21 май 1938 г. в гр. Кърджали. Негова баба е актрисата Кина Герджикова – звезда на Народния театър в началото на 20 в., роднина на Петко Славейков.
По линия на Герджиковия род той е свързан с много интелектуални фамилии – с акад. Николай Райнов и Стефан Гечев. Прадядо му – Иван Герджиков, е депутат в Първото народно събрание на Източна Румелия. Младият Герджиков учи оперно пеене при Анна Тодорова и Илия Йосифов. Завършва ДМА (1961) и специализира в Берлин. Дебютира в Софийската опера 23-годишен. Има над 100 роли като солист, сред които са Фигаро в „Сватбата на Фигаро”, Папагено във „Вълшебната флейта”, Галицки в „Княз Игор”.
Реализирал е десетки постановки като режисьор. Добре познат е на публиката от оперните театри в Париж, Виена, Мадрид, Неапол, Копенхаген, Белград. Носител е на редица държавни отличия: ордените „Стара планина” и „Св. св. Кирил и Методий”, наградите „Марин Големинов”, „Златен будилник” на БНР.
Обиколил е всички континенти, стигнал е до най-високите етажи на театралната и музикалната йерархия. Преподаваше актьорско майсторство и оперна режисура от 50 години в Националната музикална академия.
В последното си интервю за в. „Труд” през 2018 г. проф. Павел Герджиков каза:
„Нашата работа не е като в точните науки – изкуството не е уравнение или таблица. Хората са много различни: при някои нещата се лепят като ръкавица към ръката, а при други е по-трудно. При първата среща на актьора с режисьора винаги има опозиция: трябва време, за да повярваш на режисьора, да не му се сърдиш, когато ти прави забележка – той не влага нищо лично, а се опитва да реализира концепцията, която е в главата му. Заедно трябва да тръгнете и да създадете продукта.
Големите режисьори оставят актьорите да импровизират. Същото е и с диригентите. Театърът и операта са колективни изкуства: даже и най-гениалната партитура няма никаква стойност, ако стои в чекмедже. Творбата трябва да бъде осъществена на сцена, но кой е отговорен?
