Родителите ми отнеха детството, в това семейство аз не бях дъщеря, а обикновена прислужница –

Вече съм зряла жена, но все още ме боли, когато си спомня, че в детството си никога не съм празнувала рождените си дни. А така мечтаех някой от родителите ми да се сети, че и мен ме има на този свят! Стараех се да бъда добра дъщеря, помагах в домакинството и всеотдайно се грижех за двамата си по-малки братя. Всеки ден след училище приготвях храна за цялото семейство, но те така и не забелязаха усилията ми. Приемаха всички мои грижи и старания за даденост, сякаш бях длъжна да ги обгрижвам. Не бях дъщеря в това семейство, а прислужница.


Учех се добре, но когато след 8-ми клас , приятелките ми отидоха на бал, аз плаках цял ден у дома, защото родителите ми не ми купиха рокля и нямаше какво да облека. Тяхната немарливост ме амбицира и след 8-ми клас се записах във вечерното училище. През деня работех, а вечер ходех на училище. Днес имам две висши образования, които изкарах сама, без ничия помощ и подкрепа.

Изминаха години, омъжих се за чудесен мъж, но и той понякога забравя да ме поздрави за рождените ми дни. Най-обидно и горчиво ми е, че родителите ми все още не се сещат, че и аз имам личен празник. Поздравяват братята ми, но не и мен. Обичам ги и никога не съм ги упреквала за нищо, но няма да забравя болката да си пренебрегнато дете. Вие сте по-щастливи от мен. В края на краищата, детството е това, от което черпим сила, топлина, увереност. Тогава най-много имаме нужда от помощ, за да се научим да преодоляваме трудностите и несгодите. А аз нямах нито нормално детство, не получих грижи, топлина, внимание или любов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *