Иванчо пораснал

Иванчо пораснал. Дошло време да влиза в казарма, но, както на всеки, така и на него въобще не му се ходело. Решил да хитрува пред комисията, като се престори, че недовижда. Отишъл при доктора, съблякъл се гол, както си му е реда и казал: – Докторе, не мисля, че съм годен за военна служба. Не съм добре с очите, нищичко не виждам.


 

Почесал се по главата докторът, протегнал ръка към него и попитал: – Колко пръста виждаш? Иванчо започнал да се взира, ту да жуми, ту да ококорва очи… – Нищичко не виждам, докторе. Докторът взел едно фенерче и започнал да светка в очите на Иванчо. – Виждаш ли нещо, усещаш ли нещо? Той продължавал твърдо да отрича: IFrame – Не, нищо не виждам. Излязъл за малко докторът. В коридора срещнал медицинската сестра. Казал и да се съблече и я изпратил при пациента.

 

Сестрата изпълнила всичко. След малко и доктора се върнал при Иванчо: – Иванеее… сега виждаш ли нещо? Иванчо стискал зъби и продължавал: – Не, нищичко не виждам. – Не виждаш, не виждаш – усмихнал се доктора – ама оная ти работа сочи право към казармата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *