Пасе един як и хубав бик на сочна ливада и чува

Пасе един як и хубав бик на сочна ливада и чува: – Тц, тц, тц, тц… Оглежда се наляво, надясно – няма никой. Пак си пасе, след малко пак: – Тц, тц, тц, тц… Вторачва се бикът и забелязва заека под една трънка. – Ти ли цъкаш бе, зайо? – Аз. – кротко казва заека. – Защо цъкаш, бе, простак?! – Как няма да цъкам, като гледам какво мъжко достойнство имаш…


 

Твое ли е? – Мое е, разбира се!!! И не цъкай, завистнико дребен, че ми пречиш на пашата!!! След малко, заекът, пак: – Тц, тц, тц, тц.. – Що цъкаш пак, бе? – Как няма да цъкам… тези дисаги… дето висят и те ли са твои? – Мои са, простак с простак, разбира се! Всичко, което си е на мен, си е мое!!! – казва бикът с неприкрита гордост. Кратко затишие и пак: – Тц, тц, тц, тц.. – Ся що цъкаш бе, заек?! –

Как няма да цъкам, бе… баси, при тези достойнства… и на теб са ти турили рога…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *